Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?

Безброй са факторите, които могат да повлияят отрицателно на състоянието на връзката: изневяра, болест, зависимост, депресия, липса на комуникация. За съжаление, дори двете страни да са отворени да работят върху връзката си , нито единият, нито другият може да имат някаква идея как и от къде да започнат. Независимо от дълголетието и естеството на връзката, понякога един въпрос може да бъде твърде сложен, деликатен или болезнен, за да бъде решен, без двойката да потърси помощ отвън.

Консултирането помага на двойките да подобрят комуникацията чрез признаване на въпроси и решаване на разногласия. В много случаи единия от партньорите може да не разбера гледната точка на другия, което от своя страна може да доведе до негодувание, гняв и наранени чувства. Някои хора напълно се абонират за идеята, че не допускат решаването на проблеми. Въпреки това, самото именуване на проблема е началото на процеса на изцеление. Като безпристрастен посредник, консултантът изслушва и двете страни и осигурява безопасно пространство за обсъждане и договаряне между страните. Тази намеса често води до компромис, така че и двете страни да се чувстват комфортно.

Работата на фамилния консултант е свързана с това да помогне на двойката да определи причините, които са довели до това състояние на конфликт и невъзможност да се стигне до решение за спасяване на отношенията. Работи се за подпомагане на двойките да засилят връзката помежду си.

За постигането на обща основа, консултантът не избира страна или не казва на двойката кое е правилно или грешно. Вместо това той им предлага да общуват по-ефективно. Освен това той може да предостави техники и инструменти за разрешаване на вече съществуващите конфликти, както и на такива, които могат да възникнат в бъдеще.

Консултацията, ако се използва правилно, може да помогне за подобряване на общото състояние на връзката. Ефективната комуникация изгражда по-силна връзка в рамките на отношенията, което позволява по-добро разбиране на чувствата и мислите на партньора, приемането на различното мнение или гледна точка. Чрез консултиране двойките могат да се научат взаимно да приемат своите различия, да разрешават по-ефективно проблемите си и дори да се карат по по-здравословен начин.

Консултирането е цялостен процес, който не работи само през деня. Няма кратък курс. Размерът на времето , прекарано в консултации зависи от индивидуалния напредък , както и от степента на разрушения във връзката. Няма универсално консултиране, както няма и универсално решение. Докато някои двойки имат нужда само от няколко консултации, за да се сработят в рамките на някоя конкретна криза, то на други двойки им се налага да се ангажират с по-интензивни и продължителни консултации в течение на няколко месеца.

Все пак ако и двете страни са готови, заредени с необходимото търпение и дисциплина, връзката по между им може да стане по-здрава от всякога. След като каналите за комуникация са отворени и партньорите имат по-добро разбиране на чувствата по между си, възможностите за почти безкрайни.





Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Нормалното безпокойство срещу тревожното разстройство : Каква е разликата?

Всеки един от нас чувства някакво ниво на тревожност в даден момент. Дали презентацията пред голяма група хора или интервю за нова работа, нервността и дискомфорта в краткосрочен план са неизбежни. Въпреки това за човека, който страда от тревожно разстройство тези чувства са толкова тежки и непреодолими, че те напълно го пленяват и превръщат ежедневието му в една непрестанна борба. Много хора предполагат, че тези, които страдат от тревожно разстройство, преувеличават симптомите и отказват да признаят изцяло разстройството. Тази нагласа произтича от факта, че не всеки разбира това, което отличава общата тревожност от тревожното разстройство. Помага ни да вършим нещата. Тревожността ни принуждава да учим за предстоящ изпит, така, че да не се провалим, да сме добре подготвени преди презентация , така, че да оставим добро мнение след себе си. Обратното, когато тревожността се развива в разстройство, тя може да предизвика повече вреда, отколкото полза. Пречи ни да функционираме добре или да бъдем продуктивни, тревожното разстройство губи предназначението на тревожността. Когато тревожността ни пречи да функционираме нормално, тя е причина за безпокойство. Тревожността пресича прага на нормалното и се превръща в разстройство, когато вместо да мотивира, ни потиска. Нещо не е на ред в този процес. В идеалния случай се тревожим преди събитие, като произнасянето на реч. Притесненията и опасенията ни ще ни мотивират да работим по-усилено и да подготвим по-добре материалите си, да се уверим , че звучим добре и , че ще сме ясни на аудиторията. Ако имаме тревожно разстройство ще сме толкова заети с отрицателните възможности , че не бихме били в състояние да се съсредоточим. Може даже да се наблюдава гадене, безсъние и невъзможност да се концентрираме. Когато денят за нашата реч дойде, ние ще сме зле подготвени за събитието и ще измислим хиляди оправдания за да не се налага да излагаме своята презентация. Има голяма вероятност даже да предизвикаме внезапно заболяване, което да отмени нашето участие. За някои това може да звучи като краен случай, но това е реалността за хората, живеещи с тревожно разстройство. Това е заболяване с много симптоми. Въпреки това не е безнадеждно и неизлечимо. Има много възможности за хората страдащи от тревожно разстройство. Семейното консултиране може да бъде една много успешна възможност за тези, които изпитват затруднения във взаимоотношенията, като резултат на тревожно разстройство или за тези, които изпитват безпокойство от интимност и партньорско ангажиране. Различните видове терапия могат да помогнат на хората да управляват своето безпокойство. Като се научим да се борим и в крайна сметка да променяме негативните мисли и чувства, можем да си върнем контрола над живота си. Чрез открита дискусия с терапевт, може да се открие огнището на тревожността, да се помогне да нейното разбиране и причините за появата и. Независимо от вида и начина на терапия, най-добър шанс за преодоляване на тревожното разстройство е когато се вземат мерки още в най-ранните етапи на появяването му. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Кое е перфектното ниво на стрес?

Малкото стрес може да ни помогне да вземем добро решение, но многото ще направи избора ни неразумен. Тревожността не е същото като стреса сама по себе си, но ако тялото ни е в стресово състояние и не се чувстваме щастливи от това, има голяма вероятност да сме и неспокойни. При определени ситуации тревожните хора са по-чувствителни при откриването на потенциално лоши резултати, свързани с избора им. Но тези, които са твърде чувствителни към заплахи в тяхната среда, ще взимат решения с повишено внимание. Силно тревожните хора могат да решат да не правят едно или друго нещо, защото се чувстват изключително неприятно. С течение на времето те започват да избягват и взаимодействията с околните, изолират се, страдат от самота и това ги наранява. Тревожните хора реагират по-емоционално на събития, а способността им да разсъждават и интелектуално да интерпретират нещата е по-слаба. Постоянното безпокойство им пречи да погледнат реално на нещата, замъглява преценката , а така и изходът от ситуацията много често не ги удовлетворява. И тъй като малкото стрес е полезен за нас , а многото може да доведе до безпокойство, трябва много добре да знаем в коя зона точно сме. В зависимост от това в какво състояние сме, ние реагираме по различен начин. Физиологичното ни състояние също може да ни помогне в това да се усетим къде точно се намираме, какво е нивото ни на стрес в момента, дали то би ни помогнало или би ни попречило. А понякога е нужно просто да се отпуснем и да разчитаме на собствената си интуиция. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Добър и лош стрес

Има ли ниво на стреса, което би ни повлияло положително? Ние хората сме като автомобили, функционираме най-добре когато се сблъскваме с умерени предизвикателства. Умерените предизвикателства ни държат будни и поддържат добрата ни форма. Обратното на това, когато няма нещо, което да ми мотивира и води, ние се отпускаме, не обръщаме внимание на нещата около нас и така пропускаме възможностите , които живота ни поднася. За всеки един от нас умерено предизвикателство означава нещо различно. Имаме различни нива на възприятие и ако за мен скачането с парашут може да се приеме за нещо умерено, то за теб това може да се отчете като върхова точка на стрес. Двойките също функционират най-добре, когато са изправени пред споделено умерено стресиращо предизвикателство. Така те се обединяват и се чувстват благодарни един към друг. Спортуват заедно или са изправени пред евентуално преодолими финансови затруднения, или имат взаимно желание да увеличат потомството си, всичко това са стресови ситуации, които ги обединяват. Естествено разглеждаме тези ситуации като обединяващи само и единствено ако двойката е склонна да споделя, обсъжда и търси заедно изход на проблемите , пред които е изправена. Ако всеки един от партньорите търси самостоятелно решение, то резултатът не би бил удовлетворителен и за двамата. Прекомерният стрес има предимно негативно въздействие. Може да ни дойде в повече , да не можем да се справим с предизвикателствата пред нас, което би ни донесло неприятни междуличностни отношения. Хапката е прекалено голяма, не ни достигат умения за ефективно разрешаване на проблемите и това създава високи нива на стрес. Тези прекалено стресови ситуации могат да доведат и до сериозни здравословни проблеми. Произвеждат негативни емоции като раздразнение, чувство на неудовлетвореност, тревожност и депресия. Прекомерният стрес очевидно оказва влияние върху здравето и щастието ни. Но и твърде малките предизвикателства също предизвикват негативни емоции, неприятни усещания като скука, разсеяност, тревожност и неудовлетвореност. За това мярката е много индивидуална, добре е обаче всеки да я има и да знае, кога и как се чувства добре и удовлетворен. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Можем ли да бъдем приятели с изгубената си любов?

Често мои познати , приятели и клиенти ме питат, можем ли да прекратим любовната си афера и да останем приятели? С много малки изключения съм установила, че отговорът е не. Ако двама са имали сексуална афера и са решили при раздялата си да останат приятели, това е изключително сложен процес. В един момент са били интимни и са споделяли може би най-съкровените си неща, а в следващия момент вече трябва тази физическа интимност да премине в платоническа. И двамата са били емоционално ангажирани. Тази ангажираност, поне за единия от двамата, остава и след това. Той или тя ще искат повече от едно платонично приятелство. Прекалено сложно е. Колкото повече контакти имат като „просто приятели”, толкова вероятността от разочарование и грозни сцени е по-голяма. Определено добрата романтика е също и добро приятелство , но не за това става дума. Когато хората ме питат дали могат да останат приятели след връзката си , те имат в предвид дали е възможно платонично приятелство. Моят отговор винаги е , не , те не могат. Сексуалното привличане е твърде силно, по-силно от приятелството. Те просто не искат да напуснат тази романтична връзка и искат да я трансформират в приятелство. Спирането на сексуалния контакт не може да запази връзката им. Просто прави нещата по-зле за единия или много често и за двамата. Да, имало е няколко романтични афери и изгубена любов, в които партньорите са се отказали успешно от реална и удовлетворяваща дружба. Но лично аз познавам много малко от тях. Животът ни е разнообразен и много интересен, но не винаги получаваме всичко , което желаем. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Гневът във връзката ни?

Гневът е емоция, която се характеризира с враждебност към някого или към нещо. Ядосваме се на някого или на някоя конкретна ситуация.

Той може да бъде нещо добро. Начин да изразим отрицателните си чувства или да ни мотивира да намерим решение на проблема.

Прекомерният гняв обаче може да ни създаде проблеми. По време на ярост трудно можем да мислим трезво, така и преценката ни за нещата се изкривява, да не говорим , че се повишава кръвното ни налягане и настъпват физически промени в нас.

Какво можем да направим ?
Да се опитаме да контролираме гнева , преди той да контролира нас.

Той е нормална , обикновено здрава емоция. Но когато е извън контрол е възможно да предизвика проблеми у дома и на работното ни място .
Ако партньорът ни е ядосан това влияе на цялостния климат на брака ни . Още повече ако е ядосан , има вероятност да пропуснем факта, че той може би се чувства тъжен.

Ние най-често изразяваме гнева си не в моментите, когато сме ядосани, а в ситуации, в които и двамата партньори се чувстват ядосани. Това ще рече, че ако една двойка попада в атмосферата на гняв, те са склонни да продължават да изразяват гняв, независимо от начина по който се чувстват. Попадат в един капан, от който не могат да избягат.
Домакинска работа, грижа за децата, сметки, пари, привързаност и времето прекарано пред компютъра са капаните, в които много лесно падаме.

Когато изразяваме гнева си, ние често се чувстваме тъжни. Но колко често партньорите разпознават тази тъга? Ако открият тази тъга по време на конфликт, има възможност двойката да намери решение заедно. Това е идеалният вариант.

Другият е , когато години наред трупат този гняв помежду си. Това се отразява на всичко около тях, деца, близки, колеги, приятели, всички страдат. Важното е в един момент да си дадат сметка, че гневът се е превърнал в проблем.

Нуждата от професионално консултиране в такъв момент е належаща. Защото този натрупан гняв може да доведе до пълното разпадане на една връзка. А много често нещата могат да бъдат спасени. Може да се даде възможност на двойката да се измъкне от климата на гняв.



Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?

Нещото, което всеки един от нас търси е щастието. Всички се интересуваме от него, то е обект на много изследвания, вълнуваме се и е важно за нас.
Щастието е Светият Граал на науката. Повечето хора по света, казват, че искат да бъдат щастливи.

Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?

Това е въпрос за милиони. Отнема много ангажираност и усилия. Аз често ползвам аналогията със загубата на теглото. Има определени стойности за телесна маса, точно както има и определен пункт за щастие. Има стратегии, които могат да ви помогнат да отслабнете и всеки знае какви са те: ядем по-малко, движим се повече. Но за да се поддържа това тегло са необходими усилия и ангажираност в това. Можем да бъдем дни на ред на диета и да постигнем желаните от нас резултати, но са необходими доста по-големи усилия за да поддържаме форма всеки ден от останалата част от живота ни.

Същото е и с щастието. Ако не се чувстваме достатъчно щастливи, отколкото бихме искали да бъдем и искаме да бъдем по-щастливи, то наистина трябва да положим усилия в това.

Чувстваме се щастливи , но с течение на времето свикваме с житейските обстоятелства. Адаптирането към положителните събития е една от най-големите пречки към щастието.
Психолозите и личностните консултанти помагат в изработването на персонални стратегии за преодоляването или предотвратяването на адаптацията. За мен самата е интересно да видя как тези практики за щастие влияят и на други области в живота на хората. Ако хората се опитват да бъдат по-щастливи , с течение на времето , не само , че се чувстват по –щастливи , но и получават всички други ползи, които идват с щастието . Отношенията ни се подобряват , креативността ни също, ставаме по –социални.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Кога трябва да потърсите професионална помощ след преживяно бедствие?

Някои хора са способни да се справят ефективно с емоционалните и физически изисквания, породени от травматичните събития, като използват собствените си системи за подпомагане. Колкото и да сте справящи се, не е необичайно да откриете, че сериозни проблеми продължават да се намесват в ежедневния ви живот. Например: някои могат да чувстват огромна нервност или продължителна тъга, които оказват негативно влияние на ефективността на работата и междуличностните отношения. Хората с продължителни реакции, които нарушават тяхното ежедневно нормално функциониране, трябва да се консултират с опитен професионалист. Психолозите и въобще хората от подпомагащите професии помагат на хората да намерят нормалните отговори на изключителния стрес. Тези специалисти работят с хората преживели травма , за да им помогнат да намерят конструктивни начини за справяне с емоционално въздействие.     

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как да помогна на себе си и семейството ми при травма?

Има редица стъпки, които можем да предприемем, за да възстановим емоционалното си благополучие и усещането за контрол след бедствие или друго травматично преживяване.
Дайте си време да се приспособите. Очакваме, че това ще бъде труден път в живота ни.

Скърбим за загубите, които сме имали. Опитайте се да бъдете търпеливи с промените в емоционалното си състояние.

Поискайте подкрепа от близките си, от хората, които се грижат за вас, които ще ви изслушат и ще бъдат съпричастни с вашата ситуация. Но имайте предвид, че ако тези, които са до вас са били свидетели или имат същата травма , вероятността да се чувстват по подобен на вас начин е много голяма. Може би те самите също имат нужда от помощ.

Потърсете местни групи за взаимопомощ и подкрепа. Като тези с пострадали от природни бедствия или други травматични събития. В България все по-често започват да се образуват такива групи за взаимопомощ или клубове за подпомагане. Но все пак проучете групата, запознайте се с водещите, те трябва да бъдат опитни и обучени професионалисти. Не се доверявайте на всеки срещнат, защото подпомагащата идея на групата може да има обратен ефект. Такъв тип групи са психодраматичната група за собствен опит. Дискусионната група може да помогне на хората да осъзнаят, че други лица при същите обстоятелства, често имат подобни реакции.

Друг вариант за справяне е индивидуалното консултиране. Там вниманието е насочено единствено и само върху вас. Целта е да се погледне по-глобално, като се търсят варианти за справяне.

Включете на максимална скорост здравословното си поведение, за да се подобри способността ви да се справите с прекомерния стрес. Яжте добре балансирана храна, почивайте достатъчно. Избягвайте алкохола и наркотиците.

Отделете повече време на приятните за вас занимания.

Избягвайте взимането на важни решения в този момент, като смяна на кариерата или работното място, ако е възможно. Тези дейности обикновено са силно стресиращи.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как нашите реакции се променят по време на травма?

Няма стандартен модел на реагиране по време на изключителен стрес. Някои от нас реагират незабавно, а други са със забавени реакции, понякога след месеци или дори години по-късно. Има неблагоприятни ефекти върху нас за дълъг период от време или пък се възстановяваме бързо. Реакциите ни също се променят с времето. Някои от нас, които са страдали от травмата се зареждат първоначално от събитието, за да им помогне с предизвикателството да се справят, с настъпването на по-късната депресия или отблъскване. Събития, които траят по-дълго и представляват по-голяма заплаха, при загуба на близък или значителна загуба на имущество , отнемат по-дълго време за справяне. Всеки от нас има различна способност да се справя с емоционално предизвикателни ситуации. Натрупваме опит и при следваща стресова ситуация се справяме по-лесно. Много важен фактор при справянето играят и събитията предхождащи травматичното преживяване. Сериозни здравословни проблеми или семейни трудности , могат да имат по-интензивни реакции към новото стресиращо събитие и да се нуждаем от повече време за възстановяване. А понякога могат и да имат обратния ефект, да ни подготвят за нещо , което предстои и няма как да бъде избегнато. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво се случва с нас след бедствие или друго травматично събитие?

Шокът или отричането са типични отговори на травматичните събития или бедствията, особено непосредствено след самото събитие. Това са нормални защитни реакции. Шокът е внезапно и често интензивно смущение на емоционалното ни състояние, често сме зашеметени или замаяни. Отказът включва непризнаване, че нещо много стресиращо се е случило, понякога просто се изключваме. Реакциите при травматизиращо събитие, разбира се строго индивидуални. Някои изпадат в шок, други реагират по –спокойно, трети се мотивират и търсят решение. Чувствата са интензивни и понякога непредвидими. Може да станем по-раздразнителни от обикновено, настроенията ни могат да се променят драстично. Особено тревожни сме или нервни, а в някои случаи това може да се превърне и в депресия. Мислите и моделите ни на поведение са засегнати от травмата. Понякога се повтарят ярки спомени от събитието. Тези ретроспекции могат да се появяват без видима причина и да доведат до физически реакции като учестено сърцебиене или изпотяване. Трудно се концентрираме и взимаме решения, сънят и хранителните ни навици са нарушени. Повтарящите се емоционални реакции са чести. Годишнините от събитието също ни разстройват и ни навяват спомени от травматичното преживяване. Изплуват страхове, че това може да се повтори. Междуличностните ни отношения, често стават обтегнати. Конфликти и чести спорове с членове на семейството или колеги зачестяват. От друга страна може да се оттеглим и изолираме от обичайната за нас действителност. Физическите симптоми могат да бъдат признак за изключителен стрес. Например: главоболие, гадене, болки в гърдите, безсъние, липса на апетит са все сигнали на тялото ни, че нещо се случва с нас. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как мъжете скърбят?

Мъжете скърбят, но го правят по начин, който не прилича на траур. Когато не го изразяват със сълзи, намират други начини да изкарат тази енергия. Мъжете тъгуват, но те обикновено го правят по различни начини. Докато жените тъгуват повече, плачат и говорят за мъката си, мъжете скърбят чрез мислене и действие. Проучвания установяват, че повечето мъже предпочитат да тъгуват за смъртта на баща си чрез действия, като например продължат хобито му. Тази тежка загуба е по-плавна и по-бавна, но тя не е ефективно решение на скръбта. Жените дават израз на болката и мъката си, говорят за нея , споделят, а когато им е трудно да се справят с нея са по-склонни да потърсят помощ от специалист. При мъжете нещата са по-различни. Помощта от специалист идва на много по-късен етап. Мъжете винаги предпочитат да се справят сами със сполетялата ги загуба или нещастие, затварят се в себе си, не разговарят с никой, не дават израз на чувствата и емоциите си в този труден за тях момент. Мъката става все повече и повече, трупа се и рано или късно намира канал , през който да излезе. Изходът от ситуацията не винаги е благоприятен. Голям брой физически болести са резултат от натрупаната емоционална болка. За това говорете, споделяйте, търсете начини за справяне. Затварянето в себе си не е вариант. Психическото ни и емоционално състояние е от изключителна важност за нашето физическо оцеляване. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво правим с критиката, приемаме я или я отхвърляме?

Рамката определя дали критиката е разрушителна или конструктивна. Никой не обича да бъде критикуван, но има моменти, в които тя е изключително важна за нас, стига да можем да се вслушаме в нея. Кога я оценяваме и се вслушваме в нея: Кой е човекът , който ни критикува? Склонни сме да се вслушаме в човек, който смятаме за мъдър, отколкото в този, който смятаме за глупак. Какъв е духът на критиката? Тонът, интонацията. Ако се вгледаме внимателно в една критика, обикновено можем да определим дали лицето, което я отправя ни мисли доброто или не е добронамерено към нас. Ако има завист или злоба или всякакви други отрицателни намерения зад критичния коментар, има много голяма вероятност това да е разрушителна, а не конструктивна критика. Какви са обстоятелствата , когато получаваме критика? Емоционалното ни състояние, начинът по който се чувстваме в момента на получаване на критика. Когато сме раздразнителни или преживяваме катаклизъм във взаимоотношенията си, не е изненадващо ако реагираме сурово и не приемем отправената към нас критика. Критиката е нещо, на което ние не се радваме много, но обикновено се нуждаем най-много от нея, за да постигнем успех и да разгърнем пълния си потенциал. В края на краищата ние решаваме дали да я ползваме или не, дали да се вслушаме или да я отхвърлим. Как се справяме с критиката, зависи от това колко важна е тя за нас. Само ние сме в състояние да направим разлика, да се вслушаме в критиката , която ни е от полза и да загърбим тази , която носи разрушителен заряд. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg