Много от нас правят ревизия на това как сме се променили през годините. Искаме да бъдем по-продуктивни, по-здрави, по-добре физически, отговорни и т.н. Все пак има неща, които са трудно измерими, но е добре да преследваме целите си или да подредим списъка за следващата година.
Да сложим предимно хора в плановете си.
Да бъдем активни участници в живота, а не само пасивни наблюдатели.
Купете си по-малко от това, от което искате да си купите.
Прочетете книга , вместо да играете на игри или да стоите пред компютъра.
Говорете на живо с приятелите си, а не чрез чатове, ако е възможно.
Съсредоточете се върху характера си , отколкото върху желанието за добра репутация.
Обичайте се, обичайте хората около вас.
Бих ви насърчила да помислите няколко минути за това какво бихте искали да ви се случи през новата година, какво можете да направите за да го приложите в ежедневието си. Промяната е бавна и трудна, но си заслужава. Дори самото усилие може да бъде удовлетворяващо. Има дълга традиция на философска и религиозна тематика, които казват, че най-истинско и най-дълбоко щастие изпитваме, когато израстваме и раздаваме добро на околните. Ако тази традиция бъде спазена, то на първо място в нашия списък за следващата година би трябвало да бъде правенето на добро и положителното отношение към хората около нас. четвъртък, 29 декември 2011 г.
Какво искаме от 2012?
Много от нас правят ревизия на това как сме се променили през годините. Искаме да бъдем по-продуктивни, по-здрави, по-добре физически, отговорни и т.н. Все пак има неща, които са трудно измерими, но е добре да преследваме целите си или да подредим списъка за следващата година.
Да сложим предимно хора в плановете си.
Да бъдем активни участници в живота, а не само пасивни наблюдатели.
Купете си по-малко от това, от което искате да си купите.
Прочетете книга , вместо да играете на игри или да стоите пред компютъра.
Говорете на живо с приятелите си, а не чрез чатове, ако е възможно.
Съсредоточете се върху характера си , отколкото върху желанието за добра репутация.
Обичайте се, обичайте хората около вас.
Бих ви насърчила да помислите няколко минути за това какво бихте искали да ви се случи през новата година, какво можете да направите за да го приложите в ежедневието си. Промяната е бавна и трудна, но си заслужава. Дори самото усилие може да бъде удовлетворяващо. Има дълга традиция на философска и религиозна тематика, които казват, че най-истинско и най-дълбоко щастие изпитваме, когато израстваме и раздаваме добро на околните. Ако тази традиция бъде спазена, то на първо място в нашия списък за следващата година би трябвало да бъде правенето на добро и положителното отношение към хората около нас. 
петък, 23 декември 2011 г.
Интуитивна съпричастност
Без видима причина внезапно усещаме чувството на дълбока самота или враждебност от човека, който ни се усмихва.
Как да използваме това в романтичните си отношения. Чувствителността към природата на другите е ценно умение, но носи и опасност. Ако се чувстваме изцедени след срещата си с някой по време на парти, например, да обърнем внимание на това и да помислим преди да му дадем телефонния си номер. Научавайки се да „четем” чувствата на другите, ние ще подобрим романтичните си взаимоотношения. Например , когато усетим, че партньорът ни е имал лош ден или е напрегнат след разговор по телефона може да го успокоим или просто да го оставим да му мине. Тази съпричастност в комуникацията се задълбочава и увеличава в любовните партньорства. Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
четвъртък, 22 декември 2011 г.
Да бъдем над нещата
Настроени сме за едно събитие, което се случва точно сега, но на различно място. Например , мислим си за отдавна загубен приятел и получаваме имейл от него в този момент.
Как да използваме това в романтичните си отношения. Цялото ни тяло, не само мозъкът, действа като интуитивен приемник. Ще дойде при нас под формата на вкус, мирис, снимка или усещане в тялото. Нахвърляме впечатленията си. Колкото повече се настройваме , толкова по-ясно е посланието. Когато двама души се сближават бързо, такива преживявания стават все по-чести, като интуитивен миг за здравето на любимия. сряда, 21 декември 2011 г.
Синхрон
Опит за перфектно наместване на графика. Мисля си за някоя песен и я чувам по радиото, или си мисля за някой човек и той се появява.
Как да използваме това в романтичните си отношения. Да сме наясно и да търсим синхрон навсякъде. Такива моменти ни карат да се чувстваме сигурни, че сме на точното място, в точното време. Можем ли да открием скритите послания и сигнали? Чувам песен и се сещаме за стара любов и това , че ми е разбил сърцето, и че не трябва да допускам това пак да ми се случи. вторник, 20 декември 2011 г.
Дежа-вю
Чувстваме така, сякаш сме имали точно този разговор, преди време с някого, дори това да е човек, с когото току що сме се запознали. Или сме били на това място преди и знаем какво има зад ъгъла, дори това да е невъзможно.
Как да използваме това в романтичните си отношения. Вместо да мислим , колко е странно, нека да опитаме да не го отбелязваме. Обсъдете го с доверен приятел или с професионалист. Дежа-вюто, когато се случва в контекста на отношенията, ги тонизира, придава им значимост, позволява ни да разберем какво се опитва да ни каже или да ни води. Когато става дума за любовни отношения, дежа-вюто може да бъде мощно утвърждаване, че правим точно това, което трябва да се направи в момента. Или обратното, може да бъде начин , който да ни накара да си дадем пауза, да помислим, да се ориентираме къде се намираме в момента, преди да продължим напред, волю-неволю в една връзка, за която ще съжаляваме. понеделник, 19 декември 2011 г.
Емоционална свобода
Как да се освободим от негативните емоции и да създадем положителен живот.
Когато ние търсим любовта или нейното опияняващо въздействие, често пропускаме знаци, и послания, които се появяват в ежедневието ни, за да ни дадат сигнал дали сме на прав път или не. Въпреки това, ако можем да забавим достатъчно , за да се вслушаме в нашата интуиция или интелигентност, тя може да ни разкрие истината, да ни предпази от опасност или да ни помогне да разберем отношенията с хората и ситуациите по нов начин.
Сигнали на тялото. Тялото ни има много начини, които да ни подскаже къде да внимаваме. Настръхваме или усещаме тръпки по гърба, това се все сигнали, които не трябва да пренебрегваме.
Как да използваме това в романтичните си отношения. Най-често цитираната реакция „свиване на стомаха” , реакция на тялото ни към света около нас, често е миг, отколкото осъзната реакция. Следващият път когато усетите , че тялото ви се опитва да ви предупреди за нещо, доверете му се. Раменете са напрегнати, има възел в стомаха, или се чувстваме енергични и развълнувани. Когато се научим да четем сигналите на тялото си, един нов тип информация ще бъде достъпна за нас. Нещо повече, може да имаме възможност да избегнем проблем , да се предпазим от неприятности. Тялото ни се опитва да ни предупреди. петък, 16 декември 2011 г.
Личност срещу характер
Каква е разликата?
Личността е лесна за разгадаване, всички ние сме експерти в това. Съдим хората като смешни, екстроверти, енергични, уверени, както и прекалено сериозни, мързеливи, отрицателни, срамежливи.
Характерът от друга страна отнема повече време за да го разгадаем. Включва черти , които се разкриват само в специфични и често необичайни ситуации, черти като честност, добродетелност и любезност. По ирония на съдбата, личностните характеристики се определят до голяма степен от наследствеността и са неизменни. По-важните черти на характера, от друга страна може да се моделират, макар, че трябва да отбележим не без особени усилия. Чертите на характера, за разлика от личностните черти се основават на вярвания, макар и тези вярвания да могат да бъдат променени , това е доста по-трудно отколкото повечето осъзнават.
Защо това има значение?
Проблемът ,при формирането на мнение за един човек , който играе важна роля в живота ни (служител, приятел, любовник, съпруг), е че ние имаме едно тайнствено предпочитание към атрактивните черти на личността и положителните страни на характера.
Това е така, защото вярванията , които ни карат да кажем истината или да излъжем се намират в нас по всяко време. Те могат да останат „спящи” до момента, в който обстоятелства ги възбуждат по такъв начин, че те мотивират действия, но рядко са скрити умишлено. Което повдига въпроса: има ли начин да надзърнем във вярванията, без да чакаме обстоятелства да ни ги поставят като на пълноцветен дисплей?
С една дума – да. Не изисква много да говорим директно с хората, чиито характер се опитваме да разгадаем. Макар, че също е важно да знаем какво мислят близките и приятелите му.
Предизвикателството да решим да се омъжим или да заживеем с някой, когото познаваме отскоро например е ,че няма как да знаем за някои важни черти на характера му, добри или лоши. Можем обаче , а и трябва, да обърнем внимание на данните, които близките им споделят. Хората обикновено им е трудно да крият истинските си чувства за другите с течение на времето, така, че ако чуем общи теми от хора, близки до човек, от чиито характер сме заинтересовани, да обърнем внимание. Почти със сигурност чуваме истината.
Когато взимаме решение за това, кой да пуснем в личния си живот , не трябва да пренебрегваме нищо.четвъртък, 15 декември 2011 г.
Време за почистване на къщата
Да си представим отношенията ни с партньора като къща.
Представете си, че се намирате в голяма и празна къща заедно с вашата половинка. Има изобилие от пространство: спалня за вас, кухня, дневна, стая за гости. Можете да ги обзаведете както на вас ви харесва.
Но с течение на годините се натрупват торби с боклук и вместо да го изхвърлим , ние го трупаме в една от стаите. Когато стаята се запълни, просто затваряме вратата и започваме да пълним нова. След години сме стигнали до там, че не можем вече да намерим себе си в този космос от вещи, с които сме затрупани. Къщата се оказва твърде малка за вещите, които сме събрали. Трябва да намерим нова.
Това се случва често в браковете. Къщата е връзката им, в началото предлага толкова много емоционално пространство, открити сме и сме изпълнени с любов. Но през годините има неизказани неща, беззвучни негодувания, ситуации и събития, които са болезнени, никой не прави нищо за да ги предотврати или просто да поговори за тях. Нещата се натрупват и с годините безопасните теми на двойката са за времето, денят по време на работа и футболният мач на сина. Нищо чудно, че всеки един от двамата се чувства отегчен, неспокоен и натясно.
Преструваме се до момента, в който започнем да мислим за преместване (развод) или намиране на нова къща (нова връзка).
Какво да направим? Толкова ли е лесно да се качим на горния етаж и да започнем с разчистването на стаите. Да започнем да говорим отново за тези теми табу. Вместо да си хапем езика и да внимаваме какво казваме, по добре да започнем да говорим как се чувстваме когато постоянно си хапем езика.
Проблемът е ,че рядко изсипваме съдържанието на чантата си в кошчето. Това е процес, който убива връзката избутване, заключване далеч, задържане. Продължете напред , дайте пространство на емоционалния си живот, той има нужда от това.
Разбира се отначало ще се чувствате нестабилни и ще мислите , че това въобще не е добра идея, но с течение на времето ще усетите силата на това да споделяте емоциите си с партньора. Нека той да разбере защо го правите , насърчавайте го той също да го прави.
Започнете да отваряте малко по малко тези затворени стаи и те ще започнете да преоткривате къщата си.сряда, 14 декември 2011 г.
Гибелта предизвикана от стреса
Как да се възстановим от него?
Празниците са си заслужили репутацията на стресиращ период. Ангажирани сме със социални събития, семейни събирани, намирането на перфектния подарък, пътувания, и всичко това е извън нашите редовни ежедневни задължения. В това време на годината капацитетът ни от ресурси се изчерпва и чувстваме товар, дори и задачите да са забавни и приятни, могат да бъдат твърде много за да ги понесем.
Всеки реагира по различен начин на среса. Някои от нас са по-спокойни , отколкото други. И това не е от факта, че знаят за стреса, а от начина по който се чувстват.
Стресът ни дърпа надолу. Негативните настроения като тревожност, вина и тъга, са склонни да се увеличават в момент на стрес. Дори и много балансираните, щастливци и късметлии го получават когато се срещнат с нещо стресиращо като задръстване или катастрофа.
По-вълнуващо е да се проследят различията във възстановяване от тези негативни настроения след стрес. Положителното настроение може да помогне за „връщане” на негативните последици от стреса.
Положителните емоции имат по-променливи връзки със стреса, отколкото отрицателните. Тоест, нашите позитивни настроения не винаги рязко намаляват стреса, поне не при всички. Като се има в предвид, че позитивните настроения са до известна степен начин да се „освободим” от ефекта на стреса, те могат да бъдат ресурс за помощ.
Така, че да се отпуснем , да си починем и да се насладим на очарованието на празниците. На тишината и даровете на този прекрасен сезон.
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
вторник, 13 декември 2011 г.
Коледна депресия
Коледа трябва да бъде най-щастливото време в годината за всички християни, една възможност да бъдем радостни и благодарни със семейството, приятелите и близките. Въпреки това, Коледа е време през годината, когато много хора имат усещане за депресия.
Болници и полиция съобщават всяка година за чести самоубийства и опити за самоубийство. Отчитат се значително увеличение на клиенти , оплакващи се от депресия.
Защо депресиите са в пълна сила в този сезон? Дали защото тъмнината на зимата увеличава честотата на сезонните разстройства? Разбира се причините мога да бъдат различни.
Някои от нас се депресират по време на Коледа и се ядосват от прекомерната комерсиализация на Коледата, с фокус върху даренията, както и акцентът върху „свършени” социални дейности.
Други пък се тревожат по Коледа, понеже се налага да се похарчат пари за подаръци и трудно се справят с нарастващия дълг. Други съобщават, че се страхуват от семейните събирания , и по-скоро биха прекарали времето си сами.
И накрая , много хора се чувстват самотни по Коледа, защото са претърпели загуба на близък, или няма с кой да празнуват, или се налага да останат на работните си места.
Какво трябва да направим ако сме сред тези, които получават депресия по Коледа?
Първо, ако депресията е сериозна и трудно се владеете потърсете помощ от специалист.
Задайте си граници на парите, които ще похарчите за подаръци и социални събития.
Участвайте в благотворителни събития или мероприятия, не е задължително всеки път с пари.
Бъдете благодарни за това, което имате в живота си, вместо да се концентрирате върху това , което нямате.
Правете интересни и забавни за вас неща.
Ако сте религиозни участвайте във църковни дейности, които се фокусират върху голямото значение на Коледа.
Концентрирайте се върху добрите и положителни неща по време на Коледа – любов, щедрост, благодарност.
Сезонът на Коледа се превърна в много труден момент за много хора в нашето общество. Тези от нас, които нямат трудности в този период от годината, това е възможност да достигнат до тези, които се депресират. Тези, които се депресират, това е възможност да предприемат действия, за да мислят , чувстват и действат по начин, който ги освобождава от миналото. понеделник, 12 декември 2011 г.
Ваканцията, подарък за мен
Празничният сезон е страхотно време, но също така може да се превърне в бъркотия и ужасен хаос. С малко внимание и умствени усилия, ние можем да внесем в семействата си мир и спокойствие.
Можем да започнем с това, какво правим за себе си следващите няколко седмици. Започваме с малко сън, много храна, твърде малко слънчева светлина, алкохол, изчерпан бюджет, ходене по магазините и купуване на подаръци, пътувания, понякога в екстремни метеорологични условия.
Това е стресиращо дори и да пишеш за него. Ваканцията трябва да донесе на всички заедно щастие, но много хора постигат точно обратното. Така, че какъв е смисълът? Какво можем да направим вместо това?
Налице е друга опция. Вместо да оставим всичко това просто да се случи, можем да си припомним най-важното и това, което искаме децата ни да научат. Да покажем най-простичката страна на празника , това което е Коледа за нас. Светъл семеен празник, когато всички се събират около елхата в топлия и уютен дом.
В дните около Коледа сънят ни намалява, което води до усилване на стреса. Намерете веселата част, забавлявайте се, смейте се в тази сезонна лудост, която обхваща всички ни. Избягвайте перфекционизма. Понякога се усилва емоционалното въздействие при купуването на подаръци, организирането на партита, като несъзнателно искаме да поддържаме невъзможни стандарти, които сами сме наложили в умовете си. Каним приятели, близки, семейството си, искаме домът ни да е перфектен, масата прекрасно подредена и ако може и децата да са като ангелчета.
Да се отпуснем и да се забавляваме. Да кажем на хората около нас колко много ги обичаме. Да намерим възможност да празнуваме, да се свържем емоционално с приятелите си и със семейството си, на направим празника светъл , топъл , спокоен и релаксиращ. четвъртък, 8 декември 2011 г.
Как се справяме с негативните събития?
Възможно ли е да минимизираме влиянието им?
Както се казва в живота ни поне веднъж ни вали дъжд. Не можем да минем през него без да се намокрим.
Ако се замислим буквално над това, и ако сме имали планове за навън, то тогава истинската дъждовна буря е негативно събитие за нас. Разбира се имаме възможност за избор, когато се сблъскаме с дъжда, за това как да се предпазим от това да се чувстваме зле. По принцип има два начина да се справим с това негативна събитие.
Едната възможност е да преосмислим събитието и да намерим същността му. Да превърнем отрицателното в положително, да помислим , колко е полезен всъщност дъждът за растенията, за околната среда.
Втората възможност е да се освободим от ситуацията. Чрез фокусиране на вниманието другаде. Ако обаче бурята прекъсва важно събитие в живота ни, тогава може да имаме трудности с това да мислим положително. Да се опитаме просто да игнорираме негативното събитие.
Използваме и двете възможности , в зависимост от ситуацията. Ако едно събитие е не чак толкова отрицателно , има по-голяма вероятност за преосмисляне на ситуацията, отколкото да се освободим от него. И обратно , когато е силно негативно вероятността за ре фокус е по-голяма, отколкото преоценката.
Всяко едно нещо обаче ,което се случва в нашия живот, ни учи на нещо.
Така, че ако сме в ситуация, в която трябва да помним неприятното събитие и да се поучим от него, тогава може би е по-добре да се съсредоточим върху него, а не да мислим за неговото освобождаване. сряда, 7 декември 2011 г.
Страх от летене
Както положителните, така и отрицателните събития в живота ни могат да създадат стрес. Като психолог знам, че мисленето има огромно влияние върху чувствата ни. В действителност това е и в основата на една от най-широко използваните форми на терапия за тревожността: когнитивната терапия. Преустройването на отрицателните мисли в положителни е вратата към промяната.
Тревожността е страхът от начина, по който мислим за нещо. Няма значение колко се страхувам от нещо, вероятно някой друг пък го обича. Лично аз не съм привърженик на бънджи скоковете, но пък имам приятели, на които това им носи невероятно удоволствие.
Едно от най-опасните неща, които ежедневно правя е шофирането. Има хора , които се страхуват повече от самолетите, от колкото от шофирането, въпреки, че шофирането е далеч по-опасно от летенето. Но защо се страхуват повече от летенето? Първо при шофирането имаме повече контрол, повече неща зависят от самите нас, отколкото при летенето. Второ, когато чуем за самолетна катастрофа, оцелелите обикновено са много малко, отколкото в автомобилна катастрофа. И накрая даже и да не сме шофьори имаме илюзията, че можем да направим нещо, което да спре инцидента, а това не може да се каже за самолета. Така, че ние шофираме, a се страхуваме да летим , въпреки, че е по-безопасно.
Ето защо, основна грижа на тревожността не е това, от което ни е страх, а начина по който разбираме от какво ни е страх. Тревогата не е страх от нещо, а страх от начина, по който мислим за това нещо. понеделник, 5 декември 2011 г.
Различия в сексуалното желание
Когато сме влюбени първоначално не можем да държим ръцете си на разстояние един от друг. Но минават няколко месеца , година и горещите страсти и сексуалната честота намалява. Това не е проблем, когато е взаимно. Спада в либидото е и при двамата. Но обикновено единият иска секс по-често от другия и различията в желанията стават проблемна точка в много отношения.
Когато се появи различие в желанията, кой иска повече секс? Мъжът? Или жената?
Има биологична причина, защо мъжете искат повече секс , отколкото жените. Мъжките полови хормони са гориво за либидото и при двата пола, но при мъжете нивото е по-високо.
Биологичната цел на живота е да се възпроизвежда живот, за да изпрати гените си в следващите поколения.
Различията в желанията за секс водят до пропукване на взаимоотношенията между партньорите. Защото той я гони, тя не иска, измисля си хиляди причини, а той от своя страна се чувства отблъснат и нежелан. петък, 2 декември 2011 г.
Какво прави семейството , семейство?
Начинът им на живот, комуникацията между партньорите, децата, сексът, опитът и още много фини неща, които изграждат една връзка. Много наясно обаче трябва да сме какво точно искаме . И двамата и аз и той. Отношенията са много динамични. На скорост трябва да правим неща и да взимаме решения, за които обикновено са ни нужни седмици размисъл. Тази динамика и помага и пречи, но с опита , който трупате заедно, идва момент, в който точно тя държи двойката. Важно е да я има. Динамика в комуникацията, динамика в секса, зареждат с положителна енергия и двамата партньори.
Липсата на динамична комуникация води до неразбиране и неяснота.
„Какво точно се случва с нея или него?”
Връзката започва да куца, либидото пада, неизяснените неща се натрупват и идва момент в който лавината тръгва, и пада пласт след пласт. И понякога помита всичко. Дълги години , в които и двамата са мислели, че това е семейство.
Ами сега? Сега идва моментът на разчистването, събиране на остатъците от лавината и......
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
сряда, 30 ноември 2011 г.
Мълчанието е злато
Да се опитаме да постоим в тишината и да видим какво ни липсва.
В обществото ни като, че ли винаги се налага да се забавляваме, да слушане нещо, mp3 плеъри, телевизия като фон, има дори телевизори в супермаркетите и в бензиностанциите. Имаме все по-малко и по-малко тишина в живота си, а в отношенията ни все по-малко мир и спокойствие.
Колко често оставаме сами със себе си в тишината?
Да помислим какво искаме да правим с живота си или как да решим изникнал проблем в работата ни, или да помислим над всички важни решения, които ни предстоят да вземем.
Мълчанието е злато. То ни помага да излезем от матрицата на забързания и шумен свят и да погледнем в себе си. Да се опитаме да се разгледаме от всички страни. Да помислим, да анализираме, да погледнем всички възможни варианти за справяне и чак тогава да вземем решение. Няма как да намерим щастието с някой друг, докато не измислим как да бъдем щастливи със себе си.
Така, че отидете в парка или в гората, не взимайте със себе си нищо, нито телефон, нито лаптоп, нито mp3 плеър. Седнете на една пейка и в продължение на 10 минути не правете нищо. Просто помълчете. Направете си този подарък, заслужавате го. вторник, 29 ноември 2011 г.
Благодарност
Изразяването на благодарност е важна част от всяка духовна практика. Тя отваря сърцето и активира положителни емоции в мозъка. Редовното изразяване на благодарност може да промени начина, по който мислим, мозъкът ни автоматично ще отговаря на по-положителни модели. Положителните емоции, които предизвикваме могат да потулят бушуващия огън, могат да ни предпазят от беди, разширяват мисленето ни и така ние разработваме по –сдържани възгледи за живота.
Благодарността е емоция на свързаност, която ни напомня, че сме част от една по-голяма вселена с всички живи същества.
На кого сме благодарни?
На семейството, на приятелите, на близките хора около нас. Благодарността би трябвало да намери трайно място в живота ни.
Да помислим за всички неща в живота ни, които ни помагат или ни носят удоволствие.
Празниците са идеално време за изразяване на благодарност към близки, приятели и семейството.
Благодарността може да доведе до чувството на любов, признателност, щедрост и състрадание, които допълнително ще отворят сърцата ни и ще помогнат да тръгнем по един по-положителен път.
Всеки намира своя начин да изрази благодарността си. Писане на картички, обмен на мисли, лични подаръци, това са само част от начините. Но понякога и една дума е достатъчна. Обичам те!
понеделник, 28 ноември 2011 г.
Социалният опит, този, които ни кара да се чувстваме по-стари
Събития и преходи, които влияят на възрастта ни
Много от нас се чувстват по-млади или по-възрастни, отколкото действително сме. Възрастта улавя субективната страна на живота ни, това е начинът, по който се ме.
Редица социални преживявания ускоряват промяната във възрастовата ни идентичност с годините. Промяната, която настъпва е така нареченото субективно стареене. Това е динамичен процес, който зависи от условията и начинът ни на живот. Когато сме по-млади се чувстваме по-възрастни от действителната ни възраст, а на средна възраст сме склонни да се чувстваме по-млади. Все пак има определени групи от преживявания, които ускоряват процеса на субективното стареене. Това са много важни неща в живота ни, ролите ни през годините, стресът, здравето ни и, както разбира се щастието ни.
Преходите, през които минаваме и ролите ни е тях
Събития като смъртта на родител в детството, се случват твърде рано за някои от нас, това ускорява процеса на субективното стареене. Децата, които са загубили близък, преди да достигнат зряла възраст се чувстват значително по-стари от връстниците си, които имат живи и здрави родители.
Стресът и несгодите
Постоянният стрес влияе на физическото и психическото ни здраве. Вихрушките в живота ни, включително и финансовите проблеми свързани с работата ни също имат силен ефект върху това да доживеем старини. Стресът и несгодите ни карат да се чувстваме по-стари, карат ни да мислим негативно. Тийнейджъри, които се чувстват в опасност в квартала си и са свидетели на насилие, се чувстват по-стари от връстниците си, които живеят в по-сигурни квартали.
Здраве, благоденствие и благополучие
Появата на сериозно заболяване, напомня за собствената смърт и ускорява процеса на субективно стареене. В допълнение към физическите здравословни проблеми, степента на психическото здраве има мощно влияние, върху това как се чувстваме. Когато сме щастливи, около нас има положителни емоции, спокойни сме, с много по-склонни да се чувстваме по-млади. От другата страна , когато в по-млада възраст идентичността е свързана с отрицателен ефект, чувстваме се нервни, уплашени и нещастни.
Когато в зряла възраст сме удовлетворени от живота си и сме положително настроени, се чувстваме значително по-млади от истинската си възраст. четвъртък, 24 ноември 2011 г.
Колко често се съмняваме?
Съмнението е полезно, дори необходимо понякога.
Движим се по коридорите на сградата , в която работим и когато се разминаваме с група колеги, те спират разговора си: говорят за мен?
В един момент всеки един от нас изпитва вид на несигурност, която може да доведе до подозрителни мисли.
Параноята е когнитивно изкривяване, последователно и не основано, че другите искат да ни наранят по някакъв начин.
Това , което отличава клиничната от не клиничната параноя е , колко силни са мислите, които ни минават, колко често , колко изтощителни са те, и до каква степен пречат на ежедневието ни.
Ежедневието ни обаче е залято с негативни и отрицателни новини, които ни показват колко хора са загинали на пътя, колко майки са загубили децата си. Безкрайните повторения на страшни и ужасни новини пораждат параноя при по-чувствителните.
По дефиниция, параноя е не адаптивно или нереалистично подозрение. Вярно е, че невинаги е лесно да се каже дали притесненията ни са оправдани. Но е възможно да се идентифицират, когато са се плъзнали в блатото на параноята. Без нея не можем да забележим предупредителните знаци. Реалистична ли е тя обаче? Имаме ли безспорни доказателства? Важно е да се знае, че параноята не се определя само от съдържанието на мислите, но далите са преувеличени и неоснователни.
Възможно е да не само да идентифицираме параноични мисли, но и да се научим да ги контролираме. Чрез разбиране на основните причини за параноята, какво се крие зад тревогите, параноикът е склонен да намали честотата и интензивността на съмнителните мисли.сряда, 23 ноември 2011 г.
Съжаляваме ли за това, което не сме направили или казали?
„Най-горчиви са сълзите, пролети над гробовете заради неизказани слова и неизвършени дела.“ Хариет Бичър Стоу – авторката на „Чичо Томовата колиба”
Времето лекува всички рани, но пък лекува ли съжаление? Животът без съжаление е почти невъзможен, така че трябва да се надяваме.
Можем да разгледаме съжалението в два вида. Грешки при възложена работа се получават, когато ние съжаляваме за нещо, което сме направили. Грешки на бездействието се появяват, когато ние не правим нищо, което искаме, а би трябвало. Грешка при възложена работа е да бъдем жестоки към колега или приятел. Оказва се , че изразяваме съжаление за неща, които не сме направили. Пропуските избледняват по-малко с времето, отколкото грешките от нещата, които сме извършили. С течение на времето ние съжаляваме повече за нещата, които не сме извършили, отколкото за това, което сме направили.
В краткосрочен план обаче нещата са точно обратно. В краткосрочен план по-вероятно е да съжалим за това, което сме направили, отколкото за това, което не сме. вторник, 22 ноември 2011 г.
Самотни по празниците
Към края на ноември изкушенията изобилстват. Атмосферата и настроението са страхотни. Наближаващите празници са наситени с много емоции, семейни събирания , храна и алкохол.
За други от нас обаче, тези празници са един от най-мъчителния период в годината. Те са сами, няма с кой да празнуват, няма с кой да споделят празничното настроение.
Някои предпочитат самотата и когато са в голяма компания се чувстват некомфортно. Когато са сами , те се чувстват добре, спокойни са и са себе си. Но ние живеем в един претъпкан и интензивен общителен свят, пълен с общества, семейства, кланове, на които им се е налагало през вековете да бъдат заедно за да оцелеят. Въпреки, че са минали много години и света се е променил, самотникът все още се смята за нещо странно, нещо неестествено.
По време на празници , хората, които са сами, се чувстват тревожни и разстроени. Депресирани са , защото са сами, а не искат. Огромно мнозинство от хора не са самотници, а са отчаяни от перспективата да прекарат празниците сами, защото живеят далеч от близките си. Но други са сами по свой собствен избор. А трети са сами, съвсем сами, защото така се е стекъл животът им. Те копнеят да бъдат с някой, особено по време на празниците. петък, 18 ноември 2011 г.
Да не позволяваме на стреса да ни развали идващия празничен сезон
За хората, склонни към тревожност, празничният сезон може да бъде много стресиращ, както и вълнуващ. Субективните чувства на стрес може да повлияят психически, така, че да не можем да се насладим на социалните контакти, хубавата храна и празненствата.
Има много причини за почивка от стреса, свързани с работата, финансите, семейството, самотата, пътуванията и забавленията. Чувстваме се теглени в различни посоки или не сме в състояние да свършим всичко , което се очаква от нас. Може би не сме го планирали предварително, но изпадаме в паника, когато не сме готови на време.
Твърде много изисквания.
Ноември означава, че краят на годината чука на вратата ни. Това може да предизвика безпокойство, защото може да не сме изпълнили целите, които сме си поставили. Работата се е натрупала, прекалено много време сме отлагали. Планираме празненства, купуваме в последната минута подаръци, изпращаме картички и всичко това ни разсейва от работата ни.
Финанси
В тези трудни икономически времена , много от нас са разпънати финансово. Да подредим приоритетите си и като имаме предвид ценностите на семейството ни да вземем под внимание реалността на нашата финансова ситуация. Най-важното е да се насладим на момента, на компанията на роднини и приятели. Смеейки се на лудориите на децата умишлено се съсредоточаваме върху радостта им.
Тълпи от хора, задръствания и закъснения
За съжаление , не можем да направим нищо за тези източници на стрес, с изключение на планирането за по-ранно пазаруване или по-ранна резервация за полет. Това е неизменна част от всички празници. Да бъдем спокойни и да мислим , за мястото , за което пътуваме. За положителните емоции, които са част от всички семейни събирания. Нека тази мисъл бъде водеща за нас.
За да се справим с този стрес , нека да си кажем, „Какво е най-лошото, което може да се случи?” Повечето пъти последствията са поносими и не идва края на света. Въпреки, че не това е желаният резултат, това ще намали тревожността ни и няма да повлияе на концентрацията ни.
Добро планиране на времето, като се възползваме от 20-30 минутни почивки между задачите, така, че нещата да не се натрупват.
И да не забравяме, че празниците са за това за да се празнуват, да отдадем своята благодарност на това , което имаме. четвъртък, 17 ноември 2011 г.
Печеля –Печелиш, добра стратегия за нашите взаимоотношения!
Всеки един от нас има различия с партньора си , но няма нужда разликите ни да водят до борба или до отказване от това, което искаме. Умението да намираме печеливши решения за различията, дават възможност да излезем от разногласията. Договореният план за действие е толкова добър, или по-добър, отколкото от това , което сме мислили първоначално.
Каква е тайната на това да намираме печеливши решения?
Зависи от отзивчивостта на всички, от загрижеността ни , от това да не настояваме още от самото начало първоначалното си решение или предлагания план за действие.
Да започнем, когато забележим, че всеки от нас дърпа към себе си предпочитаните от него решения. Да включим веднага аргументи в полза или срещу конкретните планове за действие, проучваме скритите притеснения. След като всеки един от двамата е успял да сподели притесненията си и аргументите си , взимането на взаимно решение може да бъде много забавно.
Кръгът се върти и идва момент, в който всички опасения са отговорили на плана ни на действие.
Печеля- Печелиш е стратегия, план на действие, който удовлетворява и двете страни. Никой от двамата партньори не е „намерил пътя”, с оглед на първоначалните си решения и идеи, и двамата обаче са успели да получат това, което са искали. сряда, 16 ноември 2011 г.
Тревоги и Притеснение
Тревогите в своята същност ни пречат да се грижим за други неща. Може да се притесняваме за кариерата си , взаимоотношенията си, децата си или за още много неща. Във всеки случай тревожността включва повтарящи се мисли, водовъртеж нахлува в съзнанието ни. Обикновено притесненията не са приятни, защото те водят негативни мисли за неща , които биха могли да се случат. Като например възможността нещо да се случи. Въпреки , че знаем за проблема, правим опити за подготовка, но тревожността нахлува и в най-добрия случай ни кара да се чувстваме несигурни.
Мислите за бъдещето, често са съпроводени с чувство за несигурност. Такива мисли са удобна мишена за настаняването на тревожността, тъй като притесненията са за бъдещето, а контролът над бъдещето е много крехък.
Тревожността е подготовка за бъдеща заплаха. Дори и така , абстрактното качество на притеснението не се поддава на ефективна подготовка.
Основната роля на притеснението е повтарящи се мисли. Когато едно събитие ни разстройва , повтарящите се мисли, може да са начин да се справим с него, да го интегрираме във вярванията и предположенията ни за света. Стресът също може да ни накара да се чувстваме притеснени.
Като всички емоции, тревожността и нейното проявление, притеснението може да надделява в съзнанието ни. Притесненията могат да бъдат полезни, ако те ни предупреждават да обърнем внимание на поведението си и това на околните, което може да засегне бъдещето ни. Да присъства в ситуации, които изискват съсредоточеност и концентрация, да ни информира за това, какво бихме могли да направим за момента за смекчаване на бъдещи бедствия.
Така, че да се притесняваме, но само ако можем да използваме това притеснение по-конструктивно. вторник, 15 ноември 2011 г.
Компромис или сътрудничество?
Компромисът в рамките на отношенията в една връзка е обезпокоителен, защото това предполага, че някой нещо дава. Сътрудничеството от друга страна, засилва основната на запознанството чрез балансиран обмен, открита комуникация и взаимно разбиране.
Първото нещо , което ние носим във взаимоотношенията си , това е нашето его. С егото ни в игра, сме склонни да защитим интересите си, често изпреварвайки тези на партньора си.
Един от ключовете на развиващи се отношения на сътрудничество е комуникацията. Разказваме истории въз основа на нашите преживявания, предположения , очаквания и идеи за начина, по който работи света. Тези предположения, очаквания и идеи са моделът ни за света. Този модел оформя собствената ни, уникална гледна точка. Тя задушава способността ни да виждаме нещата от гледна точка на друг човек.
Осъществявайки ясни и автентични отчети за това как се чувстваме , какво мислим в момента, или това което смятаме, че сме чули някой друг да казва, могат да ни помогнат да получим по-ясна картина на нещата. Същото може да се каже и за задаването на ясни и автентични въпроси. По-лесно ще избегнем създаването на хаос в отношенията.
Прозрачност – ако сме готови да казваме истинските неща и да задаваме въпроси, трябва да бъдем подготвени и да отговаряме на такива. Сътрудничеството отговаря на равни условия, което ще рече да няма скрит дневен ред, никакви измами или пропуски. Яснотата е от решаващо значение, защото и най-фината промяна може да превърне равнопоставеността в бойно поле.
Поглед към другата гледна точка. В центъра са конкурентни отношения, предизвикани от компромисите и насърчавани от липсата на сътрудничество.
Допустими отклонения или толерантност. Друг елемент свързан с компромис със слабостите и нестабилността на партньорите ни. Важно е да стане ясно какво можем да приемем и какво не.
Най-добрият ни партньор в живота е най-добрият ни приятел. И това приятелство трябва да бъде „най-доброто „ ни приятелство.
Осъществявайки споразумение да си сътрудничим , а не да правим компромиси или да се конкурираме, може да ни доведе до изцяло ново ниво на взаимоотношения. понеделник, 14 ноември 2011 г.
Негативната страна на личния напредък
Когато личният напредък пречи на партньора.
В дълбоките структури на една връзка, елементи като модели на поведение и споразумения, установени роли, очертават контекста и траекторията на отношенията. Много често, когато има значителна промяна в тези елементи, връзката се дестабилизира и понякога е на точка от разпадане.
Взаимоотношенията са определени от даване и получаване. Някои са доста твърди, други системи са динамични и гъвкави. А повечето са някъде по средата. Какъвто и да е случаят обаче, има установени правила, които определят профила на отношенията и начина, по който партньорите участват в него. Всяка връзка има правила , граници ,отношения, модел. Когато единият от партньорите променя правилата на взаимоотношенията, следствие на личното му израстване, може да бъде разрушителен.
Правилата и границите в една връзка ни карат да се чувстваме спокойни и сигурни. Ние сме подписали споразумението на партньорските си взаимоотношения.
Какво се случва обаче, когато единият от партньорите развива себе си и се движи по-бързо в еволюционния процес?
Тогава неминуемо започват да се променят и правилата във връзката. Другия партньор много често се вкопчва във връзката вместо да осъзнае потенциалния растеж и за себе си и отношенията им. Нещата продължават да се движат , само, че много бавно, тази връзка вече тежи и на двамата партньори. Единият , развива собствения си потенциал и израства, докато другия стои на същото положение, така минават дълги години. Или друг момент, в който единият просто физически се изважда от връзката.
Промяната е неизбежна във всяка сфера на живота ни, това не по –малко важи и за взаимоотношенията ни .Личната еволюция е не само неизбежна, тя е и наложителна.
Ако искаме наистина да инвестираме в себе си , промените предизвикани от личното ни израстване , трябва да бъдем готови да приемем последствията от тези промени. Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bga
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bga
четвъртък, 10 ноември 2011 г.
Социални мрежи: Какво Маслоу пропуска?
Нито една от потребностите на Маслоу не може без социална връзка.
Моделът на Маслоу за потребностите ни, разработен през 1948г. , комуникира с всички сфери на живота ни от бизнеса, технологиите, образованието, психологията. Пирамидата на Маслоу донесе чувство за ред в хаоса на човешкото поведение. За разлика от моркова за Бихевиористите и пръчката , двете много широко използвани дисциплини, йерархията на Маслоу е хубава и разумна структура.
Някак си интуитивно я усещаме. С използването обаче на социални технологии , в съчетание с познанията ни, показват, че нашето разбиране за модела пропуска много основно нещо.
Тя не залага достатъчно на ролята на социалната връзка.
Родители, педагози, психолози, търговци се опитват да разберат какво влияе на поведението ни за дълго време. Толкова ли са лесни нещата в един живот.
Моделът на Маслоу
Мозъкът ни се задвижва от първичния инстинкт за оцеляване. Биологични и физиологични нужда като храна, подслон, топлина и секс са в основата на модела. Второ ниво се състои от нуждата за безопасност, защита, сигурност, ред, граници, стабилност и предсказуемост. Трето ниво е там където е нуждата за принадлежност, семейство, любов, взаимоотношения, работни групи, общество. Четвърто ниво е това, което е свързано с его- центричните ни нужди като постижения, взаимоотношения, отговорности и репутация. И накрая на върха е желанието за личностно израстване и реализация.
Нито една нужда от тези , като се започне с основното ни оцеляване и нагоре, не е възможна без социална връзка и сътрудничество.
Ние, нуждите ни, както и повечето неща в природата са в интерактивна и динамична среда и за да бъдем сигурни ние се нуждаем от социални връзки.
Преглеждаме така модела на Маслоу, че да съответства на мозъка ни. Принадлежността е движеща сила в поведението ни, а не на трето ниво. Потребностите ни от дъното до върха подслон, безопасност, секс, лидерство, общност, компетентност и доверие, зависят от способността ни да се свързваме с другите. Принадлежността към една общност ни дава чувството за сигурност, прави ни щастливи и ни кара да се чувстваме в безопасност.
В социалните мрежи като Face book поведението ни се адаптира към околната среда, с цел поддържане на най-основните човешки потребности. Стремим се да го постигнем в рамките на технологичните ограничения на заобикалящия ни свят.
Социалното поведение е важно за оцеляването ни. Социалните мрежи ни позволяват да се видим както никога преди, взаимносвързани. Възникват нови сложни модели на междуличностни отношения и сътрудничество.
Нуждата ни за оцеляване, чрез свързване прави всяка социална технология успешна.
Сътрудничеството и екипната работа ни позволяват контрол върху околната среда.
Отношенията и доверието създават ефективно сътрудничество.
Социалното сравнение създава организационна структура.
Одобрението и социалната идентичност поддържат емоционална ангажираност , водят до привързаност към нашите приятели и нашите групи.
Компетентността допринася за оцеляването на нашата група и чувстваме се сигурни и в безопасност.
Хората не са се променили. Face book не може да ни донесе уюта и песните около лагерния огън, но функцията му е същата.
Технологиите са инструмент и нищо повече. Те са посредник на целите ни. Социалните технологии отварят нови врати и ни мотивират да постигаме целите си. Това не променя крайната ни цел, но както с кола можем да стигнем там много по-бързо. Не би трябвало да се изненадваме, това захранва един от основните ни инстинкти за оцеляване : връзките ни.
вторник, 8 ноември 2011 г.
Емоционални Вампири - всеки понякога влиза в това
От опита , който имам ,съм изградила огромно уважение към изкуството на взаимоотношенията, какво ги кара да работят и какво не.
Във всички успешни взаимоотношения, независимо дали са със семейството, приятели или колеги, изключително важно е всеки честно да разгледа поведението си и да е готов да го обсъди и промени.
В този дух е полезно редовно да си даваме сметка как сме свързани с другите, особено ако нашето поведение е обсебващо.
Хронично бъбрив, нарцисист или кралицата на драмата, тези видове хора , наричаме емоционални вампири. Неизбежно е , всеки един от нас е вампир в себе си, особено когато е под стрес. Така, че да си дадем почивка. Да си признаем, „може би натоварих повече отколкото е необходимо , човека отсреща”.
Не можем да започнем промени в живота си, ако не бъдем честни. Да се откажа от собственото си его, да призная недостатъците си и всичко това в услуга на изпълнено с любов общуване.
Нарцисистът
Мотото му е „Първо аз”. Всичко е за тях, грандиозно чувство за собствена значимост, внимание и жажда за възхищение. Опасни са , защото им липсва съпричастност.
За да се предпазим от тях, трябва да имаме реалистични очаквания. Това са емоционално ограничени хора. За да комуникират успешно първо трябва да видят ползата за себе си.
Жертвата
Те са с нагласата, „горката аз”.Светът винаги е срещу тях, причината за тяхното нещастие. Когато им предложат решение на техния проблем, те винаги казват „Да, но...”
За да се предпазим от тях, трябва да им поставим ясни граници. „ Аз те обичам, но мога да те слушам само за няколко минути”, освен ако не искаме да обсъдим решенията.
Контролиращият
Те маниакално се опитват да ни контролират и да диктуват начина, по който би трябвало да се чувстваме. Имат мнение за всичко.
Започват с изречението ”Знаеш ли от какво имате нужда, аз сега ще ви кажа?”
Тайната на успеха е никога да не се опитваме да контролираме контролиращ. Да бъдем здравословно настоятелни, но не и да им казваме какво да правят.
Постоянният оратор
Те не се интересуват от чувствата си. Не реагират на невербалните знаци. Слушаме известно време, след което учтиво казваме „Извинете, че ви прекъсвам, но трябва да говоря с тези хора”. Ако кажем това неутрално, можем да бъдем по-добре чути.
Драма кралицата или краля
Те имат усет към преувеличаването на дребни инциденти в драми. Останете спокойни, дръжте се хладнокръвно. Кажете например „ Ти трябва да си тук на време, за да запазиш работата си. Съжалявам за всичките ти премеждия, но работата е важна.”
За да подобрим взаимоотношенията си добре е да направим опис на хората около нас, които смучат от енергията ни или такива, които ни зареждат. Да се опитаме да прекарваме повече време с любящи и грижовни хора. Това ще повиши качеството ни на живот.
Абонамент за:
Публикации (Atom)