Голяма част от родителите показват фаворизиране към едното дете пред другото. Това може да се прояви по различни начини: прекарва повече време с едното дете, показва повече привързаност, повече привилегии, по-малко дисциплина.
Въпреки, че е табу в нашето общество , ние смятаме, че някои случаи на родителско фаворизиране , да бъдем честни, са необходими. Така например, обръщаме повече внимание на новороденото дете, отколкото на по-големите. Същото важи и за болните деца или децата инвалиди. В тези случаи редно би било родителите да обсъждат това често с не фаворизираните деца, за да ги уверят, че няма нищо лично.
Други причини за родителско фаворизиране , което повечето съдят като несправедливо е когато родителите прекарват повече време и се чувстват по-близки с децата от един и същ пол, отколкото към децата от противоположния. В смесени семейства родителите предпочитат повече биологичните си деца пред доведените. В патриархалните култури родителите просто предпочитат момчетата пред момичетата.
Има и няколко допълнителни фактори, които прогнозират фаворизиране. Голяма част от родителите предпочитат първо и последно родените деца пред средните. Като цяло, първородното дете получава най-много привилегии, а последно роденото най-много родителска обич.
Личността и поведението на детето зависи и от това как родителите се отнасят към него. Родителите се държат по-предано към деца, които са приятни и нежни и по-строго и дисциплинирано към по-буйните деца. Тъй като момичетата са склонни да бъдат по-топли и по-малко агресивни от момчетата, родителите обикновено ги предпочитат, но само в не патриархалните култури.
Предпочитанията са по-вероятни, когато родителите са под стрес ( например семейни проблеми, финансови затруднения). В тези случаи те са склонни да подтиснат истинските си чувства.
За съжаление последствията от родителското предпочитание са лоши за децата. Не предпочитаните деца стават по-агресивни, с по-ниско самочувствие, склонни са към депресия, и с по-ниски академични постижения.
Много от тези последици продължават да съществуват дълго след като децата са пораснали и създадат собствен дом и семейство. Хората трудно забравят , че не са били фаворити на родителите си и това продължава да влияе на самочувствието и взаимоотношенията им в зряла възраст.
Важно е да се има предвид, че родителското предпочитание е проблематично, само когато са последователни и произволни разлики в третирането. В случаите, когато фаворизирането е неизбежно ( например с новороденото или с децата изискващи допълнителни грижи), важно е родителите да обясняват необходимостта и да компенсират евентуалните отрицателни последици.
Интересно е ,че децата са щастливи и благополучни, когато родителите не проявяват фаворизиране към никого, дори имат по-високо благосъстояние , когато са облагодетелствани от родителите си.
Почти всеки родител се притеснява за това дали е равен с децата си. Но дори и когато се заричаме да третираме децата си еднакво, скоро разбираме, че това е трудно изпълнимо. Всяко дете е различно и родителят трябва да отговори на неговите уникални потребности по подобаващ начин. Не бива да реагираме на 3 годишно дете , така, както бихме го направили с 13 годишното. Дори еднояйчните близнаци не могат да бъдат третирани еднакво. Важно е като родители да знаем, че трябва да сме изключително коректни, честни и справедливи към децата си.
сряда, 27 юни 2012 г.
Когато родителят предпочита едното дете пред другото?
Голяма част от родителите показват фаворизиране към едното дете пред другото. Това може да се прояви по различни начини: прекарва повече време с едното дете, показва повече привързаност, повече привилегии, по-малко дисциплина.
Въпреки, че е табу в нашето общество , ние смятаме, че някои случаи на родителско фаворизиране , да бъдем честни, са необходими. Така например, обръщаме повече внимание на новороденото дете, отколкото на по-големите. Същото важи и за болните деца или децата инвалиди. В тези случаи редно би било родителите да обсъждат това често с не фаворизираните деца, за да ги уверят, че няма нищо лично.
Други причини за родителско фаворизиране , което повечето съдят като несправедливо е когато родителите прекарват повече време и се чувстват по-близки с децата от един и същ пол, отколкото към децата от противоположния. В смесени семейства родителите предпочитат повече биологичните си деца пред доведените. В патриархалните култури родителите просто предпочитат момчетата пред момичетата.
Има и няколко допълнителни фактори, които прогнозират фаворизиране. Голяма част от родителите предпочитат първо и последно родените деца пред средните. Като цяло, първородното дете получава най-много привилегии, а последно роденото най-много родителска обич.
Личността и поведението на детето зависи и от това как родителите се отнасят към него. Родителите се държат по-предано към деца, които са приятни и нежни и по-строго и дисциплинирано към по-буйните деца. Тъй като момичетата са склонни да бъдат по-топли и по-малко агресивни от момчетата, родителите обикновено ги предпочитат, но само в не патриархалните култури.
Предпочитанията са по-вероятни, когато родителите са под стрес ( например семейни проблеми, финансови затруднения). В тези случаи те са склонни да подтиснат истинските си чувства.
За съжаление последствията от родителското предпочитание са лоши за децата. Не предпочитаните деца стават по-агресивни, с по-ниско самочувствие, склонни са към депресия, и с по-ниски академични постижения.
Много от тези последици продължават да съществуват дълго след като децата са пораснали и създадат собствен дом и семейство. Хората трудно забравят , че не са били фаворити на родителите си и това продължава да влияе на самочувствието и взаимоотношенията им в зряла възраст.
Важно е да се има предвид, че родителското предпочитание е проблематично, само когато са последователни и произволни разлики в третирането. В случаите, когато фаворизирането е неизбежно ( например с новороденото или с децата изискващи допълнителни грижи), важно е родителите да обясняват необходимостта и да компенсират евентуалните отрицателни последици.
Интересно е ,че децата са щастливи и благополучни, когато родителите не проявяват фаворизиране към никого, дори имат по-високо благосъстояние , когато са облагодетелствани от родителите си.
Почти всеки родител се притеснява за това дали е равен с децата си. Но дори и когато се заричаме да третираме децата си еднакво, скоро разбираме, че това е трудно изпълнимо. Всяко дете е различно и родителят трябва да отговори на неговите уникални потребности по подобаващ начин. Не бива да реагираме на 3 годишно дете , така, както бихме го направили с 13 годишното. Дори еднояйчните близнаци не могат да бъдат третирани еднакво. Важно е като родители да знаем, че трябва да сме изключително коректни, честни и справедливи към децата си.
понеделник, 25 юни 2012 г.
Да намерим щастието си чрез живей на мига
Слава Богу, че е петък или не?
Много хора живеят ден за ден и чакат с нетърпение да дойдат почивните дни. Говорим за сряда като „гърбица”, средата на седмицата и само на два дни от петък. Уикендът идва и седмичната робия е почти приключила. За съжаление манталитетът „слава Богу, че е петък” може да се обърне срещу нас. Същите хора, които очакват с нетърпение уикенда, сега се притесняват, че той ще свърши скоро и ще бъдат изправени пред понеделник.
Изминалите делнични дни са само прелюдия към вълнението на уикенда.
Ако разглеждаме 5/7 от последните седмици на годината като несъстоятелни или скучни, това ще бъде 5/7 от живота ни, който сме загубили.
Подобен проблем може да се случи, докато правим нещо , на което се наслаждаваме истински. Минават ни натрапчиви мисли, че то ще свърши. Колкото повече мислим за неизбежния край на добре прекараното ни време, толкова по-вероятно е да имаме по-малко от него.
Най-добрия начин да се насладим на момента, в който сме в момента, е да се съсредоточи вниманието върху това, какво всъщност се случва. Дори и да е „гърбавата” сряда, да видим какво можем да направим за да увеличим положителните си преживявания. Да, това е изключително трудно ако работата ни често ни разочарова и ядосва. В рамките на тези ограничения, обаче , малките неща могат да ни мотивират и да ни държат ангажирани. Колкото повече си мислим, че контролираме обстоятелствата на работата си, толкова по-щастливи и по-продуктивни ще бъдем.
Наслаждавайте се истински на почивните дни, ваканциите и приятните вечери извън града. Искаме да забавим времето колкото е възможно повече. Мислите за края на събитието или ваканцията ще направят така, че те да отминат много по-бързо, без да сме имали време да им се насладим. Забравете часовника, отървете се от телефона , да се концентрираме върху хората и забавленията, които ни носят наслада.
Наслаждавайте се истински на това, което правим сами за себе си, независимо дали слушаме музика, танцуваме или просто водим приятен разговор.
Ключът е в това да не чакаме да дойде уикендът или ваканцията. Времето се движи , а ние трябва да се движим с него.
За да живеем в момента, означава да следваме няколко прости стратегии:
Не губете ценно време , като постоянно очаквате с нетърпение уикенда.
Фокусирайте се върху това, което се случва в момента, особено ако е нещо приятно.
Пазете се от натрапчиви мисли за края на приятното събитие, страхът може да ви обсеби.
Използвайте амбициите си за бъдещето като мотиватори, но не позволявайте тези бъдещи мисли да ви попречат да се забавлявате тук и сега.
Насладете се на миналите успехи и се поучете от миналите грешки, но не позволявайте миналото да доминира в настоящия ви живот.
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
петък, 22 юни 2012 г.
Можем ли наистина да четем езика на тялото?
Ето няколко основни грешки, които правим, опитвайки се да прочетем невербалните знаци.
Общо погрешно схващане е , че езикът на тялото или невербалната комуникация е истински „език” и , че някои невербални сигнали имат специфични значения и дефиниции. Но е по-сложно , отколкото си мислим.
Когато усмивката не е усмивка. Хората и по-специално жените, покриват дискомфорта с усмивка. Проблемът е, че голяма част от мъжете тълкуват това положително, като съблазнителна покана.
Ключът е в очите, където при истинските усмивки са присвити и в ъгълчетата образуват т.н. „пачи крак”.
Считаме, че можем да различим истината от лъжата. Много малко хора могат да разчетат сложната невербална комуникация и лъжите обикновено са сложни взаимодействия. Често има неправилен прочит на знаци и стереотипи за това как изглежда измамата.
Голяма част от лъжците знаят за стереотипа, че когато лъжем ние избягваме контакт с очите и правят точно обратното.
Докосването не всеки път означава привързаност. Въпреки, че вярваме , че докосването на другите е признак за привързаност, то може да комуникира много други неща. Някои мъже докосват жените като знак на господстващо положение. Правени са интересни изследвания , при които се установява, че когато сервитьорите докосват клиента леко при връчването на сметката, клиентът остава по-голям бакшиш.
Има индивидуални различия в допира, някои държат ръката ни за да задържат вниманието ни, но не е задължително да имат положителни чувства към нас.
Грешки в речта, които ни навеждат на мисълта за нервност. Но по-дългите паузи по време на реч не означават задължително нервност или забравяне, могат да бъдат добър начин за подобряване на потока на комуникация. Както и честото „ъъъ” по време на говорене също е свързано с по-положителни оценки на говорителите, вероятно защото запълва празнините между думите и фразите и така речта изглежда по-непрекъсната.
Вярно е , че можем да станем по-добри читатели или декодери на невербалното общуване, но това отнема много време и практика. Добра стратегия е да разчитаме на здравия разум и просто да правим предположения за това какво всъщност означава езика на тялото. Но не забравяйте , че винаги трябва да го тълкуваме в контекста на разговора, да имаме в предвид в какви отношения сме с този човек и емоционалното състояние, както нашето така и неговото.
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
сряда, 20 юни 2012 г.
Онлайн запознанства
Времената, в които живеем , поне веднъж сме се запознавали с някой онлайн. Изследвания показват, че мъжете преувеличават представяйки се за богати, по-високи, а жените от друга страна се представят за руси и с богати деколтета. В действителност мъжете и жените искат да се представят по начин, който да задоволи отсрещния.
А ние комуникираме все повече и повече онлайн. В интернет пространството всеки може да се представи за такъв, какъвто той си мечтае или за такъв какъвто би искал да изглежда.
Ако при една реална среща са ни нужни от няколко минути до час да опознаем поне по външни фактори човека отсреща, то при онлайн общуването са необходими дни, може би и месеци , а защо не и години. Можем много лесно да бъдем излъгани.
Внимавайте дами! Мъжете, които очаквате да срещнете, заявяват, че са приятни, емоционално стабилни и привлекателни. Но дали наистина е така?
За това не се доверявайте, изчакайте известно време, бъдете внимателни и не се съгласявайте на случайни срещи.
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
понеделник, 18 юни 2012 г.
Мултиплициращ ефект - добротата ражда доброта
Какъв е смисълът да правиш хубави неща , да си губиш времето за другите? Чисто ли е истинското удоволствие на добрия човек или има по-голямо въздействие върху другите и върху света като цяло?
В действителност щедростта е заразна. И не само тя е заразна, но и един акт на доброта е показен и поражда друг акт на доброта и т.н. Добротата може да се размножава и да преминава от човек на човек.
Ако се вгледаме в живота си , колко пъти на ден се ангажираме с преднамерени актове на доброта?
Аз си направих един експеримент. Излязох на улицата, усмихвах се и поздравявах всеки непознат. Не очаквах да ми отговорят. Та кой в наши дни поздравява непознати? Случи се точно обратното. Отвръщаха ми с усмивка и поздрав, а няколко хора даже и ме заговориха. Заключението на моя експеримент е , че колкото повече съм добра с хората, толкова те реагират с доброта.
Изглежда, че добротата е заразна, но също така изглежда ще пожънем ползите от извършването на страничните актове на доброта. Това е по-добре за нас. Това е по-добре и за другите. И очевидно е по-добре и за нашия свят.
четвъртък, 14 юни 2012 г.
Успешна връзка, толкова ли е трудно да я осъществим
Любовта. Очевидно е, че младоженците трябва да се обичат, ако искат да имат успешен брак.
Съвместимост. Трябва да бъдат широко съвместими. Това означава ,че трябва да са стойностни хора. Многократни караници има при двойки с несходни ценности.
Разбирателство. Успешния брак изисква взаимно разбиране. Съпрузите търсят емоционална подкрепа.
Ангажимент. Бракът е маратон, а не спринт. Годините минават и много двойки са изправени пред различни предизвикателства , които животът им поднася. Икономически трудности, болести, инвалидност, отглеждането на децата, и т.н.
Търпимост. Когато в една двойка различията са значителни, компромисът е нещото, което в повечето случаи задържа двамата заедно. Разговорите и разбирателството не решават проблема , изострят различията. Всичко, което можем да направим е да сме толерантни един към друг.
вторник, 5 юни 2012 г.
Можем ли да подобрим приятелствата си?
Независимо от това, колко сме заети и как умело жонглираме с няколко отговорности, всеки от нас има нужда да бъде сред хора. Те могат да бъдат такива, които познаваме или такива, които искаме да познаваме. Приятелството подобрява нашето здраве и благополучие, защото ни позволява да се чувстваме подкрепяни и разбирани – струват си инвестицията от време.
Не сме сами. Винаги можем да прибави някой нов приятел в списъка на приятелствата ни. Има и други хора, които копнеят за близки приятелства. Не се притеснявайте да поканите някой на кафе или на разходка.
Приятелите не винаги са на очевидните места, за които си мислим. Да не бъдем като коне с капаци и да елиминираме хора, които са твърде стари или твърде млади, по-богати или по-бедни, по-различни от нас, отколкото си мислим, че трябва. Потенциалните приятели са навсякъде около нас.
Всяка връзка с потенциалния приятел не е любов от пръв поглед. Отношенията имат нужда да разцъфнат бавно и в крайна сметка да се задълбочат. Дайте им шанс да покажат своите добри страни . Нужно е време да се опознаем един друг. Старите приятелства изискват възпитание също.
Бъдете приятелят, който вие бихте искали да имате. Искрен , състрадателен и честен. Не клюкарствайте и не създавайте интриги. Протягайте ръка когато някой се нуждае от вас, дори и да не е в състояние да поиска или да показва нуждата си от помощ. Бъдете разумни в очакванията си, но не позволявайте на себе си , само вие да бъдете с протегната ръка в една връзка. Бъдете снизходителни , но се откажете когато приятелството очевидно не работи.
Така, че огледайте се и вижте какво имате. Ако не ви харесва, промяната зависи само и единствено от вас самите.
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
петък, 1 юни 2012 г.
Избягване
Ако избягваме това , от което се боим, ние никога няма да се изправим пред страховете си.
Проблемът с избягването е , че той може да се обърне срещу нас и да създаде още повече стрес и тревожност в дългосрочен план, отколкото да ни облекчи в краткосрочен.
Страх ме е да отида на училище днес, защото имам да произнасям презентация. Умолявам родителите си, че ще отида утре, аз просто не съм готов да се справя с това днес. Ще си стоя вкъщи и ще репетирам речта си цял ден, но дали това ще ме накара да се почувствам по-уверен.
Идва утре и аз се чувствам обезпокоен . Сигурността, която съм имал вчерашния ден се разпада и се опасявам , че ще се проваля. Но аз обещах на родителите си, че ще отида днес. Да кажа, че съм болен? Дали това ще проработи? Може би и този път, а следващия.
Подобна история се е случвала на всеки един от нас в ученическите ни години. Лично аз съм я изживявала, а и много мои приятели са ми разказвали подобни неща. Всеки един от нас се е страхувал от изпити и контролни , и с всички сили сме се опитвали да ги избегнем.
Избягването обаче не ни е помагало в тези ситуации. В действителност тя е далеч по-лоша. Ако ученикът беше прочел презентацията си още първия път, щеше да има шанс да се изправи пред страховете си и да се научи как да се справя с тях. Но понеже ги избягва, нещото на което се учи е как да бяга от тях. Това не вещае нищо добро в бъдеще, защото изработваме механизъм за избягване, който ни носи краткосрочно облекчение, вместо веднъж за винаги да се справим с тях.
Избягването се случва и в по-късен етап от живота ни, когато още като малки не сме се справили с това да заставаме с лице към страховете си. А страхове всеки един от нас има.
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)