Мултиплициращ ефект - добротата ражда доброта

Какъв е смисълът да правиш хубави неща , да си губиш времето за другите? Чисто ли е истинското удоволствие на добрия човек или има по-голямо въздействие върху другите и върху света като цяло? В действителност щедростта е заразна. И не само тя е заразна, но и един акт на доброта е показен и поражда друг акт на доброта и т.н. Добротата може да се размножава и да преминава от човек на човек. Ако се вгледаме в живота си , колко пъти на ден се ангажираме с преднамерени актове на доброта? Аз си направих един експеримент. Излязох на улицата, усмихвах се и поздравявах всеки непознат. Не очаквах да ми отговорят. Та кой в наши дни поздравява непознати? Случи се точно обратното. Отвръщаха ми с усмивка и поздрав, а няколко хора даже и ме заговориха. Заключението на моя експеримент е , че колкото повече съм добра с хората, толкова те реагират с доброта. Изглежда, че добротата е заразна, но също така изглежда ще пожънем ползите от извършването на страничните актове на доброта. Това е по-добре за нас. Това е по-добре и за другите. И очевидно е по-добре и за нашия свят. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Успешна връзка, толкова ли е трудно да я осъществим

Любовта. Очевидно е, че младоженците трябва да се обичат, ако искат да имат успешен брак. Съвместимост. Трябва да бъдат широко съвместими. Това означава ,че трябва да са стойностни хора. Многократни караници има при двойки с несходни ценности. Разбирателство. Успешния брак изисква взаимно разбиране. Съпрузите търсят емоционална подкрепа. Ангажимент. Бракът е маратон, а не спринт. Годините минават и много двойки са изправени пред различни предизвикателства , които животът им поднася. Икономически трудности, болести, инвалидност, отглеждането на децата, и т.н. Търпимост. Когато в една двойка различията са значителни, компромисът е нещото, което в повечето случаи задържа двамата заедно. Разговорите и разбирателството не решават проблема , изострят различията. Всичко, което можем да направим е да сме толерантни един към друг. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Можем ли да подобрим приятелствата си?

Независимо от това, колко сме заети и как умело жонглираме с няколко отговорности, всеки от нас има нужда да бъде сред хора. Те могат да бъдат такива, които познаваме или такива, които искаме да познаваме. Приятелството подобрява нашето здраве и благополучие, защото ни позволява да се чувстваме подкрепяни и разбирани – струват си инвестицията от време.

Не сме сами. Винаги можем да прибави някой нов приятел в списъка на приятелствата ни. Има и други хора, които копнеят за близки приятелства. Не се притеснявайте да поканите някой на кафе или на разходка.

Приятелите не винаги са на очевидните места, за които си мислим. Да не бъдем като коне с капаци и да елиминираме хора, които са твърде стари или твърде млади, по-богати или по-бедни, по-различни от нас, отколкото си мислим, че трябва. Потенциалните приятели са навсякъде около нас.

Всяка връзка с потенциалния приятел не е любов от пръв поглед. Отношенията имат нужда да разцъфнат бавно и в крайна сметка да се задълбочат. Дайте им шанс да покажат своите добри страни . Нужно е време да се опознаем един друг. Старите приятелства изискват възпитание също.

Бъдете приятелят, който вие бихте искали да имате. Искрен , състрадателен и честен. Не клюкарствайте и не създавайте интриги. Протягайте ръка когато някой се нуждае от вас, дори и да не е в състояние да поиска или да показва нуждата си от помощ. Бъдете разумни в очакванията си, но не позволявайте на себе си , само вие да бъдете с протегната ръка в една връзка. Бъдете снизходителни , но се откажете когато приятелството очевидно не работи.

Така, че огледайте се и вижте какво имате. Ако не ви харесва, промяната зависи само и единствено от вас самите.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Избягване

Ако избягваме това , от което се боим, ние никога няма да се изправим пред страховете си.

Проблемът с избягването е , че той може да се обърне срещу нас и да създаде още повече стрес и тревожност в дългосрочен план, отколкото да ни облекчи в краткосрочен.
Страх ме е да отида на училище днес, защото имам да произнасям презентация. Умолявам родителите си, че ще отида утре, аз просто не съм готов да се справя с това днес. Ще си стоя вкъщи и ще репетирам речта си цял ден, но дали това ще ме накара да се почувствам по-уверен.

Идва утре и аз се чувствам обезпокоен . Сигурността, която съм имал вчерашния ден се разпада и се опасявам , че ще се проваля. Но аз обещах на родителите си, че ще отида днес. Да кажа, че съм болен? Дали това ще проработи? Може би и този път, а следващия.

Подобна история се е случвала на всеки един от нас в ученическите ни години. Лично аз съм я изживявала, а и много мои приятели са ми разказвали подобни неща. Всеки един от нас се е страхувал от изпити и контролни , и с всички сили сме се опитвали да ги избегнем.

Избягването обаче не ни е помагало в тези ситуации. В действителност тя е далеч по-лоша. Ако ученикът беше прочел презентацията си още първия път, щеше да има шанс да се изправи пред страховете си и да се научи как да се справя с тях. Но понеже ги избягва, нещото на което се учи е как да бяга от тях. Това не вещае нищо добро в бъдеще, защото изработваме механизъм за избягване, който ни носи краткосрочно облекчение, вместо веднъж за винаги да се справим с тях.

Избягването се случва и в по-късен етап от живота ни, когато още като малки не сме се справили с това да заставаме с лице към страховете си. А страхове всеки един от нас има.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Травмата?

Дълбоко изтощителна и смущаваща, травматични събития, развод, болест, злополуки, лишения, екстремните преживявания през войната, жертви на изтезания, изнасилвания.....

Ежедневието ни зависи от това, до колко приемаме тази широко спектърна травма.
Страх, безпомощност или ужас, заплахи за живота ни, сериозни физически наранявания са много често причина за пост травматични стресови разстройства.

Травмата е опит, през който минаваме. Ние решаваме дали ща позволим да ни смаже. Но минава дълго време преди въобще да се усетим , че ни е изсмукала. А колко още време да се справим с нея?

Защото ако се замислим , всяко едно събитие в живота ни има потенциала да се определи като травматично.

С еластичният си характер дебне от всеки ъгъл. Лесно можем да бъдем уловени. Прави ни уязвими, отразява се на личната ни вътрешна уязвимост. Губим устойчивостта си. Влияе на всеки един миг от живота ни и живота на най-близките ни.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Приложенията на смеха

Хуморът като защита на егото ни. Шегите предполагат, че сме в състояние да видим абсурден или смешен аспект на емоцията , провокирана от тревожност, събития или ситуации. Един от начините , по които студентите по медицина и младши лекарите се справят със стреса и с тормоза на старши хирурзите е като си разказват вицове за тях и се шегуват. Фройд казва, че в това е истината и , че „няма такова нещо като шега”. Човешките същества са единствените животни, които се смеят, дотолкова, че се е превърнало във форма на изкуство, форма на терапия и източник на заетост. Нещата , на които се смеем най-много са грешките и недостатъците ни, трудните предизвикателства, пред които сме изправени като личности, социални и сексуални връзки, смъртта, както и несъответствията, абсурдността и безсмислието. Това са дълбоки човешки проблеми и предизвикателства . Шегувайки се с тях се чувстваме малко по-добре. Много хора си мислят, че далеч по-добре е да се смеем , отколкото да плачем. Смехът и плачът обаче са двете страни на една и съща монета. Всичко това потвърждава, че хуморът служи като защита на егото ни. Най-смешните вицове са тези, които разкриват пародията на живота ни. Така, че когато чуем някой да се смее, искам да кажа наистина да се смее, си задайте въпроса , за какво всъщност се смее? 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Идва сезонът на банските. А той е толкова страшен

Всяка година по това време, пробните в магазините са пълни с недоволни жени, въздишащи тежко , тежко при вида си в огледалото. Нищо не може да превърне една зряла жена в юноша. Бански индустрията оглавява класациите през лятото, карайки много тревожни жени да мразят собственото си тяло и да отказват да се насладят на водните спортове. Има ли начин разумно да се противодейства на бански терора без глад или 24-часови упражнения. Жените търсят през лятото консултанти по загуба на теглото, искат да изглеждат страхотно по бански. Снимките по списанията са прекрасни, млади и слаби модели, тънки ленти от плат, които минават за бански костюми могат да стимулират образи, които водят до стрес и драстични диети. Глада и диетите могат да ни пречистят за няколко дена, но рядко са успешни за дрехата и не гарантират щастие или удовлетвореност на тялото. Начинът, по който се чувстваме отвътре, може да мъчи дори и най-атлетичните и добре оформени жени. Собствената ни оценка на отражението ни в огледалото може да доведе до сълзи и неприятни емоции. Изображението на тялото ни и красотата са в окото на наблюдателя. За да сме доволни и удовлетворени от това, което виждаме , трябва да разчитаме на собственото си отражение , а не на медийния образ за красотата. Това е изключително трудно, когато сме залети от перфектни форми и симетрия. Време е да се научим на няколко практически съвета, които да ни помогнат да оцелеем в сезона на банските и да се насладим на вълшебното лято. Намерете бански за сегашната си форма. Много от костюмите вече имат етикет, който показва вида и формата на тялото, за което са предназначени. Изберете привлекателен цвят, намерете атрактивни аксесоари, шапки, шалове, очила, чанта, добавят завършеност и искра на ансамбъла. Яжте разумно и разнообразно. Ако все пак искате да свалите няколко килограма, лека храна, по малко , но често. Упражнявайте се в басейн, там се горят много калории. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как се справяме с критиката?

Отказвайки се от навиците си и привързаността си, критиката избледнява. Необходимо е да се освободим от всички прикачени файлове, както от отрицателните, така и от положителните. Критиката, особено конструктивната е много полезна за всеки от нас. Тя е обратната връзка, на поведението ни, начина , по който се отнасяме към другите, чувствата , които засягаме, гледната точка на човека срещу нас. Колкото по-близък е , толкова е по-важна е за нас тази критика. Ние живеем с близките си и приятелите си, прекарваме свободното си време заедно и е от изключително значение мнението им за нас. А когато има нещо, което не харесват в нас и не им допада, добре е да бъде споделено. Как критикуваме обаче? Ако си направим труда да поговорим с този наш близък, чиито елементи от поведението не харесваме, добре е да помислим предварително. Не го съдете, не му слагайте етикети. Яснo и простичко му обяснете кое точно не харесвате и защо, как се чувствате. Попитайте го и за неговите чувства, те са важни. За да не се обиди, за да не заеме защитна позиция и да започне да се оправдава, кажете му нещо хубаво, нещо, което харесвате в него. Това е шанс всеки от нас да се види с нови очи, да се учим , да израстваме. След критиката идват комплиментите, не ги пестете. Постарайте се , отворете сърцата си, споделяйте. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Тайната на щастието

Как да живеем един емоционален и духовен живот?

„Мисля, следователно съществувам.”
В академичния свят има философи, които са се опитвали и се опитват да намерят смисъла на човешкия живот, чрез нашата способност да мислим и чувстваме. Използват максими, в които се твърди, че чувствата и мислите ни отличават човека от другите същества. Чрез чувствата си, ние всички се научаваме да обичаме и мразим, изпитваме болка и удоволствие, биваме щастливи или депресирани. Чрез нашето мислене, ние разбираме, обясняваме и дори рационализираме чувствата и поведението си , опитваме се да дадем смисъл на живота.

В личния си живот, в нашия малък свят, всички ние се опитваме да разработваме лични философии на живота. Тези философии са склонни да произтичат от опита ни да се справим с нещастията в живота ни. Например голяма част от нас не вярват в постоянните приятели, а само в трайните интереси, или, че бракът е изкуствена институция, или, че родителството и творчеството са взаимно изключващи се, или , че успехът понякога изисква да жертваш всичко. Тези песимистични схващания за живота генерират цинизъм, отчаяние и безнадеждност.

Обратно на това, оптимистичните възгледи за живота са полезни, но те са ограничени във времето и ситуацията. Може да се смята, че трябва да се научиш да обичаш, или, че кръгът от приятели е алтернативно семейство, или, че бракът и майчинството са отговорност, или, че каквото си посееш , това ще пожънеш и , че болестите и загубите са част от живота. Както сме се родили , така и ще умрем. Но мислейки постоянно за това, изтърваме хубавите неща, щастливите моменти, това, за което всъщност живеем.

Отдайте се на живота, приемете го такъв, какъвто е. Ако не ни харесва, тогава да направим нещо в тази посока. Книги за взаимопомощ, йога, медитация, консултиране с психолог, са все методи, които ни водят към по-щастливо бъдеще.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Доброто в другите

Колко често отделяме няколко секунди, за да усетим какво мислят другите около нас? По време на работа, у дома, по телефона, чрез електронната поща, ние някак скачаме един на друг, а не обменяме информация, не се усмихваме. Колко често ние обръщаме внимание на това, какво мисли и чувства човекът насреща, какви са неговите добри качества? Забелязваме лошите качества, които ни дразнят и ни правят критични. А добрите? За съжаление, ако се чувстваме заобиколени от лоши или в най-добрия случай неутрални качества у другите, тогава естествено по-малко ги подкрепяме, по-малко склонни сме да бъдем щедри или да преследваме мечтите си. Колкото повече виждаме лошите неща в околните, толкова по-малко време отделяме за да видим, че всъщност има и нещо добро.Виждайки доброто в другите, ние се чувстваме по-щастливи и по-уверени, ставаме по-любящи и по-продуктивни. Как? Намалете темпото. Не става въпрос да гледаме през розови очила, а просто да си отворим очите и да видим наистина какви са фактите.Да видим положителните намерения. Всеки копнее да бъде щастлив. Някои от нас обаче са били толкова дълго време нещастни, че не знаят как да бъдат щастливи. Можем да им помогнем като им покажем, като ги научим, да уважават първо себе си, а след това и околните. Не е толкова трудно, а и чувството за удовлетвореност, което след това ще ни изпълни е незаменимо. Всеки един от нас има уникални способности. Просто трябва да ги открием и да ги признаем. А това да накараш някой да се почувства важен и значим, прави самия теб важен и значим. Добрите черти на характера. Лично аз вярвам, че всеки носи в себе си доброта, щедрост, смелост, честност, състрадание, справедливост, търпение. Някои може и да не предполагат за съществуването им, но те са някъде дълбоко вътре в тях. Просто се иска време и желание и те малко по малко се отключват. И не на последно място да си признаем, че доброто, което виждаме в другите го има и в нас. Ние също имаме положителни намерения, реални способности и добро сърце. Тези качества са факт и не се нуждаем от ореол, за да бъдем един наистина добър човек.

 
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Комуникацията в отношенията ни

Комуникацията в отношенията ни можем да разглеждаме като информационен поток. Споделяме информация от миналото и настоящето и това дава възможност на двама души в една връзка да се чувстват свързани и да функционират като един екип.
Всъщност за информацията на мислите и чувствата между двамата може да говорим като водните течения в един поток. Гладката повърхност в потока е добра, докато нервните турбуленции предизвикват проблемите.

Ето и няколко примера за спокоен поток, турбуленция , както и блокажи.

Бурен или турбулентен поток

Мария и Иван са женени от 5 години. Емоционалните сътресения в разговорите им стават все по-зле. Изглежда, че за каквото и да говорят, Иван реагира отрицателно , чувства се наранен от нещо. Мария заема защитна позиция. Иван се разстройва все повече, докато не избухне. Резултатът е , че за каквото и да говорят се превръща в битка, а не в решения. Вместо информационен поток и дискусии, те натрупват емоционални гейзери.

Турбуленцията в диалога се случва, когато стане твърде наситено с отрицателни емоции. Високата интензивност на негативните чувства като гняв, груби думи, ярост, водят опитите на двойката да проведе спокоен разговор до неуспешни.

Блокажи

Христо, първоначално има голямо привличане към Ирина, която среща преди месец. Тя е зашеметяващо красива. В същото време, когато говорят, когато отидат на ресторант на любовна спокойна вечеря, той се чувства разочарован. Каквото и да каже , тя не е съгласна. Той така и не може да стигне до нея. Нещо блокира способността му да се свърже с нея. Колкото и красива да е тя обаче, той се оттегля и в крайна сметка слага край на отношенията им.

Блокаж в областта на информацията , често се появява, когато единия от партньорите е концентриран в това как нещо не е наред, вместо да изслуша другия и да намерят заедно нов изход.

Колебаещи, отрицателно настроени, блокирани, емоционално бурния информационен поток води до разочарование един от друг. Те не могат да вземат решение заедно. Не могат да изяснят неяснотите по между си. Разликите, били те малки или големи, като това какво да вечеряме или как да възпитаваме децата, водят до неприятни бури и отдалечаване на партньорите един от друг.

Има обаче и добра новина

Информационният поток не е като цвета на очите ни. Той не е даденост. Това са умения, на които ние се учим, може би цял един живот. По-горе описаните двойки биха се справили по-добре, ако осъвременят своите умения за потока на информация.

Ако след разговорите с вашия партньор се чувствате разоравани, потърсете помощ. Има много начини, методи, техники, онлайн консултации , за хора, които искат да подобрят комуникацията си и са готови да работят в тази посока.

Иска се желание и практика, практика, и пак практика за да се стигне до спокоен, гладък и удовлетворяващ разговор без усилие.

А наградата?

Убедителни, спокойни и любящи взаимоотношения.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Разводът!

Когато всичко свърши и останем сами. Процентът на разведените двойки се повишава драстично от година на година. Сключваме брак по-късно и съответно се разделяме на по-късна възраст. Приблизително 1 на всеки 4 развода е над 50 годишна възраст. За по-малко от едно поколение процентът на разводите се е удвоил. Защо? Двойките винаги са имали проблеми с оставането заедно за цял живот. Има изключения разбира се. Високите темпове на семейна нестабилност са особено характерни за нашето общество. В първите четири години на брака си, ние сме най-склонни да се разведем. В началото разводите са най-чести, а и по-малко деца са въвлечени. Причините за развода са различни. Хората казват , че се развеждат поради редица смешни поводи: лош темперамент, лоши маниери, лоши поличби, лоши сънища. Прелюбодеянието и стерилитетът също са в горната част на списъка. Бездетността е един от основните аргументи за развод. В някои общества, бракът не се смята за консумиран, ако няма деца. За съжаление, наблюдавайки мои близки, познати, а и голяма част от моите клиенти, в днешно време да имаш дете се смята за изключителен лукс. Все повече семейства се борят с това да имат наследник. Оказва се, че не е толкова лесно и това се превръща в огромен проблем. Двойките с по-малко деца или без деца са по-склонни да се разделят. Повечето от нас се омъжват по любов. Но ние оставаме заедно и по ред други причини. Пари, материални удобства. Децата и внуците са изключително добро лепило. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Съвместимост -тайната съставка на щастливата връзка?

Чувствамe сe неудовлетворени от избора си на партньор в живота?

Всеки иска интимните му отношения да бъдат любящи и дълготрайни. Тогава защо се чувстваме глупаво от избора си на партньор?

Мислим си , че знаем очевидните сигнали за успех и дълголетие на връзката.
Сексуалната химия , физическото привличане, любовта от пръв поглед, са неща, които прогнозират дългосрочна връзка. Или може би това е холивудска фантазия и мит.
Какво по-добре вещае дългосрочен успех и щастие в интимната връзка, повече състрадание или страст. С две думи, въпросите за съвместимост, и въпросите за дългото, дълго време , прекарано заедно!

Дългосрочните взаимоотношения като браковете са партньорства в живота. По-голяма част от времето си двойките са заедно. Отглеждат и възпитават деца, работят, управляват дома си, готвят и почистват, пазаруват, забавляват се с приятелите и семейството , както и останалата част от ежедневието, ги кара да се чувстват удовлетворени. Ако не са съвместими в тези области , тогава неизбежно връзката и привличането ще атрофират, появява се напрежение и твърде често взаимоотношенията се разпадат.

Не е изненадващо, че почти половината от браковете завършват с развод, а голяма част от тези, които са останали заедно , съжаляват за това. Често около нас има двойки, които наистина нямат нищо общо. Различни интереси, различни родителски стилове, различия в целите в живота , са често срещани при затруднените двойки. Понякога се чудим, как въобще са се събрали заедно? Имало е горещ секс и силно привличане или някакъв друг фактор, който е имал краткотрайно влияние.
Да помислим за дългосрочните последици от подбора ни на партньор, все пак ще споделяме живота си десетилетия.

Помислете за това как си партнираме с най-добрия ни приятел, как споделяме вижданията си за света, имаме общи интереси, цели в живота и така нататък.
Колко важна е съвместимостта за дългосрочните взаимоотношения.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg