Гневът във връзката ни?

Гневът е емоция, която се характеризира с враждебност към някого или към нещо. Ядосваме се на някого или на някоя конкретна ситуация.

Той може да бъде нещо добро. Начин да изразим отрицателните си чувства или да ни мотивира да намерим решение на проблема.

Прекомерният гняв обаче може да ни създаде проблеми. По време на ярост трудно можем да мислим трезво, така и преценката ни за нещата се изкривява, да не говорим , че се повишава кръвното ни налягане и настъпват физически промени в нас.

Какво можем да направим ?
Да се опитаме да контролираме гнева , преди той да контролира нас.

Той е нормална , обикновено здрава емоция. Но когато е извън контрол е възможно да предизвика проблеми у дома и на работното ни място .
Ако партньорът ни е ядосан това влияе на цялостния климат на брака ни . Още повече ако е ядосан , има вероятност да пропуснем факта, че той може би се чувства тъжен.

Ние най-често изразяваме гнева си не в моментите, когато сме ядосани, а в ситуации, в които и двамата партньори се чувстват ядосани. Това ще рече, че ако една двойка попада в атмосферата на гняв, те са склонни да продължават да изразяват гняв, независимо от начина по който се чувстват. Попадат в един капан, от който не могат да избягат.
Домакинска работа, грижа за децата, сметки, пари, привързаност и времето прекарано пред компютъра са капаните, в които много лесно падаме.

Когато изразяваме гнева си, ние често се чувстваме тъжни. Но колко често партньорите разпознават тази тъга? Ако открият тази тъга по време на конфликт, има възможност двойката да намери решение заедно. Това е идеалният вариант.

Другият е , когато години наред трупат този гняв помежду си. Това се отразява на всичко около тях, деца, близки, колеги, приятели, всички страдат. Важното е в един момент да си дадат сметка, че гневът се е превърнал в проблем.

Нуждата от професионално консултиране в такъв момент е належаща. Защото този натрупан гняв може да доведе до пълното разпадане на една връзка. А много често нещата могат да бъдат спасени. Може да се даде възможност на двойката да се измъкне от климата на гняв.



Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?

Нещото, което всеки един от нас търси е щастието. Всички се интересуваме от него, то е обект на много изследвания, вълнуваме се и е важно за нас.
Щастието е Светият Граал на науката. Повечето хора по света, казват, че искат да бъдат щастливи.

Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?

Това е въпрос за милиони. Отнема много ангажираност и усилия. Аз често ползвам аналогията със загубата на теглото. Има определени стойности за телесна маса, точно както има и определен пункт за щастие. Има стратегии, които могат да ви помогнат да отслабнете и всеки знае какви са те: ядем по-малко, движим се повече. Но за да се поддържа това тегло са необходими усилия и ангажираност в това. Можем да бъдем дни на ред на диета и да постигнем желаните от нас резултати, но са необходими доста по-големи усилия за да поддържаме форма всеки ден от останалата част от живота ни.

Същото е и с щастието. Ако не се чувстваме достатъчно щастливи, отколкото бихме искали да бъдем и искаме да бъдем по-щастливи, то наистина трябва да положим усилия в това.

Чувстваме се щастливи , но с течение на времето свикваме с житейските обстоятелства. Адаптирането към положителните събития е една от най-големите пречки към щастието.
Психолозите и личностните консултанти помагат в изработването на персонални стратегии за преодоляването или предотвратяването на адаптацията. За мен самата е интересно да видя как тези практики за щастие влияят и на други области в живота на хората. Ако хората се опитват да бъдат по-щастливи , с течение на времето , не само , че се чувстват по –щастливи , но и получават всички други ползи, които идват с щастието . Отношенията ни се подобряват , креативността ни също, ставаме по –социални.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Кога трябва да потърсите професионална помощ след преживяно бедствие?

Някои хора са способни да се справят ефективно с емоционалните и физически изисквания, породени от травматичните събития, като използват собствените си системи за подпомагане. Колкото и да сте справящи се, не е необичайно да откриете, че сериозни проблеми продължават да се намесват в ежедневния ви живот. Например: някои могат да чувстват огромна нервност или продължителна тъга, които оказват негативно влияние на ефективността на работата и междуличностните отношения. Хората с продължителни реакции, които нарушават тяхното ежедневно нормално функциониране, трябва да се консултират с опитен професионалист. Психолозите и въобще хората от подпомагащите професии помагат на хората да намерят нормалните отговори на изключителния стрес. Тези специалисти работят с хората преживели травма , за да им помогнат да намерят конструктивни начини за справяне с емоционално въздействие.     

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как да помогна на себе си и семейството ми при травма?

Има редица стъпки, които можем да предприемем, за да възстановим емоционалното си благополучие и усещането за контрол след бедствие или друго травматично преживяване.
Дайте си време да се приспособите. Очакваме, че това ще бъде труден път в живота ни.

Скърбим за загубите, които сме имали. Опитайте се да бъдете търпеливи с промените в емоционалното си състояние.

Поискайте подкрепа от близките си, от хората, които се грижат за вас, които ще ви изслушат и ще бъдат съпричастни с вашата ситуация. Но имайте предвид, че ако тези, които са до вас са били свидетели или имат същата травма , вероятността да се чувстват по подобен на вас начин е много голяма. Може би те самите също имат нужда от помощ.

Потърсете местни групи за взаимопомощ и подкрепа. Като тези с пострадали от природни бедствия или други травматични събития. В България все по-често започват да се образуват такива групи за взаимопомощ или клубове за подпомагане. Но все пак проучете групата, запознайте се с водещите, те трябва да бъдат опитни и обучени професионалисти. Не се доверявайте на всеки срещнат, защото подпомагащата идея на групата може да има обратен ефект. Такъв тип групи са психодраматичната група за собствен опит. Дискусионната група може да помогне на хората да осъзнаят, че други лица при същите обстоятелства, често имат подобни реакции.

Друг вариант за справяне е индивидуалното консултиране. Там вниманието е насочено единствено и само върху вас. Целта е да се погледне по-глобално, като се търсят варианти за справяне.

Включете на максимална скорост здравословното си поведение, за да се подобри способността ви да се справите с прекомерния стрес. Яжте добре балансирана храна, почивайте достатъчно. Избягвайте алкохола и наркотиците.

Отделете повече време на приятните за вас занимания.

Избягвайте взимането на важни решения в този момент, като смяна на кариерата или работното място, ако е възможно. Тези дейности обикновено са силно стресиращи.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как нашите реакции се променят по време на травма?

Няма стандартен модел на реагиране по време на изключителен стрес. Някои от нас реагират незабавно, а други са със забавени реакции, понякога след месеци или дори години по-късно. Има неблагоприятни ефекти върху нас за дълъг период от време или пък се възстановяваме бързо. Реакциите ни също се променят с времето. Някои от нас, които са страдали от травмата се зареждат първоначално от събитието, за да им помогне с предизвикателството да се справят, с настъпването на по-късната депресия или отблъскване. Събития, които траят по-дълго и представляват по-голяма заплаха, при загуба на близък или значителна загуба на имущество , отнемат по-дълго време за справяне. Всеки от нас има различна способност да се справя с емоционално предизвикателни ситуации. Натрупваме опит и при следваща стресова ситуация се справяме по-лесно. Много важен фактор при справянето играят и събитията предхождащи травматичното преживяване. Сериозни здравословни проблеми или семейни трудности , могат да имат по-интензивни реакции към новото стресиращо събитие и да се нуждаем от повече време за възстановяване. А понякога могат и да имат обратния ефект, да ни подготвят за нещо , което предстои и няма как да бъде избегнато. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво се случва с нас след бедствие или друго травматично събитие?

Шокът или отричането са типични отговори на травматичните събития или бедствията, особено непосредствено след самото събитие. Това са нормални защитни реакции. Шокът е внезапно и често интензивно смущение на емоционалното ни състояние, често сме зашеметени или замаяни. Отказът включва непризнаване, че нещо много стресиращо се е случило, понякога просто се изключваме. Реакциите при травматизиращо събитие, разбира се строго индивидуални. Някои изпадат в шок, други реагират по –спокойно, трети се мотивират и търсят решение. Чувствата са интензивни и понякога непредвидими. Може да станем по-раздразнителни от обикновено, настроенията ни могат да се променят драстично. Особено тревожни сме или нервни, а в някои случаи това може да се превърне и в депресия. Мислите и моделите ни на поведение са засегнати от травмата. Понякога се повтарят ярки спомени от събитието. Тези ретроспекции могат да се появяват без видима причина и да доведат до физически реакции като учестено сърцебиене или изпотяване. Трудно се концентрираме и взимаме решения, сънят и хранителните ни навици са нарушени. Повтарящите се емоционални реакции са чести. Годишнините от събитието също ни разстройват и ни навяват спомени от травматичното преживяване. Изплуват страхове, че това може да се повтори. Междуличностните ни отношения, често стават обтегнати. Конфликти и чести спорове с членове на семейството или колеги зачестяват. От друга страна може да се оттеглим и изолираме от обичайната за нас действителност. Физическите симптоми могат да бъдат признак за изключителен стрес. Например: главоболие, гадене, болки в гърдите, безсъние, липса на апетит са все сигнали на тялото ни, че нещо се случва с нас. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как мъжете скърбят?

Мъжете скърбят, но го правят по начин, който не прилича на траур. Когато не го изразяват със сълзи, намират други начини да изкарат тази енергия. Мъжете тъгуват, но те обикновено го правят по различни начини. Докато жените тъгуват повече, плачат и говорят за мъката си, мъжете скърбят чрез мислене и действие. Проучвания установяват, че повечето мъже предпочитат да тъгуват за смъртта на баща си чрез действия, като например продължат хобито му. Тази тежка загуба е по-плавна и по-бавна, но тя не е ефективно решение на скръбта. Жените дават израз на болката и мъката си, говорят за нея , споделят, а когато им е трудно да се справят с нея са по-склонни да потърсят помощ от специалист. При мъжете нещата са по-различни. Помощта от специалист идва на много по-късен етап. Мъжете винаги предпочитат да се справят сами със сполетялата ги загуба или нещастие, затварят се в себе си, не разговарят с никой, не дават израз на чувствата и емоциите си в този труден за тях момент. Мъката става все повече и повече, трупа се и рано или късно намира канал , през който да излезе. Изходът от ситуацията не винаги е благоприятен. Голям брой физически болести са резултат от натрупаната емоционална болка. За това говорете, споделяйте, търсете начини за справяне. Затварянето в себе си не е вариант. Психическото ни и емоционално състояние е от изключителна важност за нашето физическо оцеляване. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво правим с критиката, приемаме я или я отхвърляме?

Рамката определя дали критиката е разрушителна или конструктивна. Никой не обича да бъде критикуван, но има моменти, в които тя е изключително важна за нас, стига да можем да се вслушаме в нея. Кога я оценяваме и се вслушваме в нея: Кой е човекът , който ни критикува? Склонни сме да се вслушаме в човек, който смятаме за мъдър, отколкото в този, който смятаме за глупак. Какъв е духът на критиката? Тонът, интонацията. Ако се вгледаме внимателно в една критика, обикновено можем да определим дали лицето, което я отправя ни мисли доброто или не е добронамерено към нас. Ако има завист или злоба или всякакви други отрицателни намерения зад критичния коментар, има много голяма вероятност това да е разрушителна, а не конструктивна критика. Какви са обстоятелствата , когато получаваме критика? Емоционалното ни състояние, начинът по който се чувстваме в момента на получаване на критика. Когато сме раздразнителни или преживяваме катаклизъм във взаимоотношенията си, не е изненадващо ако реагираме сурово и не приемем отправената към нас критика. Критиката е нещо, на което ние не се радваме много, но обикновено се нуждаем най-много от нея, за да постигнем успех и да разгърнем пълния си потенциал. В края на краищата ние решаваме дали да я ползваме или не, дали да се вслушаме или да я отхвърлим. Как се справяме с критиката, зависи от това колко важна е тя за нас. Само ние сме в състояние да направим разлика, да се вслушаме в критиката , която ни е от полза и да загърбим тази , която носи разрушителен заряд. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Ще бъда щастлив когато ...

Митология на щастието и истинският път към тази цел.

Какво е източник на щастие? Склонни сме да мислим, че щастието ще дойде от някакво бъдещо събитие. Сценарият често се чете като :

Аз ще бъда щастлив, когато .... се влюбя.

Аз ще бъда щастлив, когато .... се оженя.

Аз ще бъда щастлив, когато .... ние можем да си позволим да си купим така мечтаната от нас къща.

И все пак, очакваното щастие е неуловимо , може да се случи , може и просто да премине покрай нас и ние да не го усетим.

Аз ще бъда щастлив, когато .... имаме деца.

Аз ще бъда щастлив, когато .... децата пораснат.

Аз ще бъда щастлив, когато .... мога да се пенсионирам.

Какво се е случило тук? Целият ни живот преминава в преследването на една илюзия. Тези събития, които сме чакали толкова дълго ни осигуряват само една временно задоволяване, като твърде често те преминават в обикновени и ние ги заместваме със следващите фантазии за щастие .

Щастието може да настъпи само в момент, в който можем да се вглеждаме в себе си, в отношенията ни с другите. Крайният източник на щастие се крие в качеството на нашите мисли. Мислите ни са най-интимните ни отношения и ще повлияят на живота ни много повече, отколкото взаимоотношенията ни с околните. Всъщност отношенията ни с другите, до някаква степен са отражение на собствените ни мисли.

Това, което ние търсим „там някъде „, не е черешката на тортата. Реално и стабилно щастие се получава от здрава и грижовна връзка със себе си. Нищо и никой не може да ни го отнеме. Обърнете внимание на автентичното благосъстояние и щастието ще се появи.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Когато родителят предпочита едното дете пред другото?

Голяма част от родителите показват фаворизиране към едното дете пред другото. Това може да се прояви по различни начини: прекарва повече време с едното дете, показва повече привързаност, повече привилегии, по-малко дисциплина. Въпреки, че е табу в нашето общество , ние смятаме, че някои случаи на родителско фаворизиране , да бъдем честни, са необходими. Така например, обръщаме повече внимание на новороденото дете, отколкото на по-големите. Същото важи и за болните деца или децата инвалиди. В тези случаи редно би било родителите да обсъждат това често с не фаворизираните деца, за да ги уверят, че няма нищо лично. Други причини за родителско фаворизиране , което повечето съдят като несправедливо е когато родителите прекарват повече време и се чувстват по-близки с децата от един и същ пол, отколкото към децата от противоположния. В смесени семейства родителите предпочитат повече биологичните си деца пред доведените. В патриархалните култури родителите просто предпочитат момчетата пред момичетата. Има и няколко допълнителни фактори, които прогнозират фаворизиране. Голяма част от родителите предпочитат първо и последно родените деца пред средните. Като цяло, първородното дете получава най-много привилегии, а последно роденото най-много родителска обич. Личността и поведението на детето зависи и от това как родителите се отнасят към него. Родителите се държат по-предано към деца, които са приятни и нежни и по-строго и дисциплинирано към по-буйните деца. Тъй като момичетата са склонни да бъдат по-топли и по-малко агресивни от момчетата, родителите обикновено ги предпочитат, но само в не патриархалните култури. Предпочитанията са по-вероятни, когато родителите са под стрес ( например семейни проблеми, финансови затруднения). В тези случаи те са склонни да подтиснат истинските си чувства. За съжаление последствията от родителското предпочитание са лоши за децата. Не предпочитаните деца стават по-агресивни, с по-ниско самочувствие, склонни са към депресия, и с по-ниски академични постижения. Много от тези последици продължават да съществуват дълго след като децата са пораснали и създадат собствен дом и семейство. Хората трудно забравят , че не са били фаворити на родителите си и това продължава да влияе на самочувствието и взаимоотношенията им в зряла възраст. Важно е да се има предвид, че родителското предпочитание е проблематично, само когато са последователни и произволни разлики в третирането. В случаите, когато фаворизирането е неизбежно ( например с новороденото или с децата изискващи допълнителни грижи), важно е родителите да обясняват необходимостта и да компенсират евентуалните отрицателни последици. Интересно е ,че децата са щастливи и благополучни, когато родителите не проявяват фаворизиране към никого, дори имат по-високо благосъстояние , когато са облагодетелствани от родителите си. Почти всеки родител се притеснява за това дали е равен с децата си. Но дори и когато се заричаме да третираме децата си еднакво, скоро разбираме, че това е трудно изпълнимо. Всяко дете е различно и родителят трябва да отговори на неговите уникални потребности по подобаващ начин. Не бива да реагираме на 3 годишно дете , така, както бихме го направили с 13 годишното. Дори еднояйчните близнаци не могат да бъдат третирани еднакво. Важно е като родители да знаем, че трябва да сме изключително коректни, честни и справедливи към децата си. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Да намерим щастието си чрез живей на мига

Слава Богу, че е петък или не?

Много хора живеят ден за ден и чакат с нетърпение да дойдат почивните дни. Говорим за сряда като „гърбица”, средата на седмицата и само на два дни от петък. Уикендът идва и седмичната робия е почти приключила. За съжаление манталитетът „слава Богу, че е петък” може да се обърне срещу нас. Същите хора, които очакват с нетърпение уикенда, сега се притесняват, че той ще свърши скоро и ще бъдат изправени пред понеделник.

Изминалите делнични дни са само прелюдия към вълнението на уикенда.
Ако разглеждаме 5/7 от последните седмици на годината като несъстоятелни или скучни, това ще бъде 5/7 от живота ни, който сме загубили.

Подобен проблем може да се случи, докато правим нещо , на което се наслаждаваме истински. Минават ни натрапчиви мисли, че то ще свърши. Колкото повече мислим за неизбежния край на добре прекараното ни време, толкова по-вероятно е да имаме по-малко от него.

Най-добрия начин да се насладим на момента, в който сме в момента, е да се съсредоточи вниманието върху това, какво всъщност се случва. Дори и да е „гърбавата” сряда, да видим какво можем да направим за да увеличим положителните си преживявания. Да, това е изключително трудно ако работата ни често ни разочарова и ядосва. В рамките на тези ограничения, обаче , малките неща могат да ни мотивират и да ни държат ангажирани. Колкото повече си мислим, че контролираме обстоятелствата на работата си, толкова по-щастливи и по-продуктивни ще бъдем.

Наслаждавайте се истински на почивните дни, ваканциите и приятните вечери извън града. Искаме да забавим времето колкото е възможно повече. Мислите за края на събитието или ваканцията ще направят така, че те да отминат много по-бързо, без да сме имали време да им се насладим. Забравете часовника, отървете се от телефона , да се концентрираме върху хората и забавленията, които ни носят наслада.
Наслаждавайте се истински на това, което правим сами за себе си, независимо дали слушаме музика, танцуваме или просто водим приятен разговор.

Ключът е в това да не чакаме да дойде уикендът или ваканцията. Времето се движи , а ние трябва да се движим с него.

За да живеем в момента, означава да следваме няколко прости стратегии:

Не губете ценно време , като постоянно очаквате с нетърпение уикенда.

Фокусирайте се върху това, което се случва в момента, особено ако е нещо приятно.

Пазете се от натрапчиви мисли за края на приятното събитие, страхът може да ви обсеби.

Използвайте амбициите си за бъдещето като мотиватори, но не позволявайте тези бъдещи мисли да ви попречат да се забавлявате тук и сега.

Насладете се на миналите успехи и се поучете от миналите грешки, но не позволявайте миналото да доминира в настоящия ви живот.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Можем ли наистина да четем езика на тялото?

Ето няколко основни грешки, които правим, опитвайки се да прочетем невербалните знаци.

Общо погрешно схващане е , че езикът на тялото или невербалната комуникация е истински „език” и , че някои невербални сигнали имат специфични значения и дефиниции. Но е по-сложно , отколкото си мислим.

Когато усмивката не е усмивка. Хората и по-специално жените, покриват дискомфорта с усмивка. Проблемът е, че голяма част от мъжете тълкуват това положително, като съблазнителна покана.

Ключът е в очите, където при истинските усмивки са присвити и в ъгълчетата образуват т.н. „пачи крак”.

Считаме, че можем да различим истината от лъжата. Много малко хора могат да разчетат сложната невербална комуникация и лъжите обикновено са сложни взаимодействия. Често има неправилен прочит на знаци и стереотипи за това как изглежда измамата.

Голяма част от лъжците знаят за стереотипа, че когато лъжем ние избягваме контакт с очите и правят точно обратното.

Докосването не всеки път означава привързаност. Въпреки, че вярваме , че докосването на другите е признак за привързаност, то може да комуникира много други неща. Някои мъже докосват жените като знак на господстващо положение. Правени са интересни изследвания , при които се установява, че когато сервитьорите докосват клиента леко при връчването на сметката, клиентът остава по-голям бакшиш.

Има индивидуални различия в допира, някои държат ръката ни за да задържат вниманието ни, но не е задължително да имат положителни чувства към нас.

Грешки в речта, които ни навеждат на мисълта за нервност. Но по-дългите паузи по време на реч не означават задължително нервност или забравяне, могат да бъдат добър начин за подобряване на потока на комуникация. Както и честото „ъъъ” по време на говорене също е свързано с по-положителни оценки на говорителите, вероятно защото запълва празнините между думите и фразите и така речта изглежда по-непрекъсната.

Вярно е , че можем да станем по-добри читатели или декодери на невербалното общуване, но това отнема много време и практика. Добра стратегия е да разчитаме на здравия разум и просто да правим предположения за това какво всъщност означава езика на тялото. Но не забравяйте , че винаги трябва да го тълкуваме в контекста на разговора, да имаме в предвид в какви отношения сме с този човек и емоционалното състояние, както нашето така и неговото.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Онлайн запознанства

Времената, в които живеем , поне веднъж сме се запознавали с някой онлайн. Изследвания показват, че мъжете преувеличават представяйки се за богати, по-високи, а жените от друга страна се представят за руси и с богати деколтета. В действителност мъжете и жените искат да се представят по начин, който да задоволи отсрещния.

А ние комуникираме все повече и повече онлайн. В интернет пространството всеки може да се представи за такъв, какъвто той си мечтае или за такъв какъвто би искал да изглежда.

Ако при една реална среща са ни нужни от няколко минути до час да опознаем поне по външни фактори човека отсреща, то при онлайн общуването са необходими дни, може би и месеци , а защо не и години. Можем много лесно да бъдем излъгани.

Внимавайте дами! Мъжете, които очаквате да срещнете, заявяват, че са приятни, емоционално стабилни и привлекателни. Но дали наистина е така?

За това не се доверявайте, изчакайте известно време, бъдете внимателни и не се съгласявайте на случайни срещи.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg