Хранителни разстройства

Обществото, в което живеем, почти всеки се е притеснявал за теглото си , поне веднъж. Хората с хранителни разстройства приемат тези опасения до крайност, разработват необичайни хранителни навици, които заплашват тяхното благосъстояние и дори живота им.

Има три основни вида хранителни разстройства:

Хората с анорексия невроза имат изкривена престава за тялото си , отказват да се хранят дори когато са опасно слаби. Губят големи количества от теглото си , понякога даже с риск за живота.

При булимия невроза се ядът прекомерни количества храна, а след това следва изчистване на тази храна от тялото с помощта на клизми, деуретици, повръщане или физически упражнения. Често това остава в тайна за близките.

Подобно на хората с булимия, тези със склонност към преяждане имат чести и епизодични хранения извън контрол. Разликата е, че те нямат склонността да изчистят телата си от погълнатите излишни калории.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?

Колко често сте усещали разочарование от живота си?

Повечето от нас се борят да приемат действителността, че животът не е базиран на справедливост. Не разбираме, защо ни се случват неща, които според нас не заслужаваме. Очакваме да бъдем възнаградени , а не ощетени. Но нещата не винаги се случват така. Понякога те просто се случват.

Тази реалност е трудно да се приеме. Искаме да смятаме, че ако сме добри и ще бъдем възнаградени. Но „американската мечта” се случва само ако работиш усилено и целенасочено за това. Поддържаме илюзията, че животът е много по-лесен отколкото мислим и че имаме повече контрол, отколкото всъщност имаме.

Не казвам, че нямаме никакъв контрол над живота си. Разбира се , че голяма част от нещата зависят от нас. Хората, които работят усилено са склонни да бъдат по-успешни в живота си, от тези, които не, но дори и много трудолюбивите хора също губят работните си места или брака си, или мечтите си. Хората , които ядът здравословно и правят упражнения редовно , статистически погледнато имат по-добро здраве и дълголетие като цяло , но заболяванията не питат понякога. Дори добрите понякога умират млади.

Животът ни е справедлив толкова, колкото постоянно е времето.

Слънчево или облачно, това не е награда или наказание за добро или лошо поведение.

Най-общо казано от гледна точка на ежедневието ни , харесва ли ни или не зависи от нас. Ако искаш то да се промени , вземи нещата в свои ръце, животът си е твой.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Трудно контролирате храненето си?

„Не мога да контролирам какво ям”, това е често изричана фраза от клиент, който има проблеми с храненето. „Аз просто не мога да спра, срамувам се често от себе си”.

Чувала съм тази история много пъти. Аз самата съм изпадала в такива състояния, в които съм си мислела, че храната е единственото ми спасение. Борбата с храната изисква много воля, желание за справяне и борба.

Аз открих, че до голяма степен е възможно да се помогне на хората, които имат проблеми с храненето, за да възстановят чувството си на радост и усещането за контрол върху нещата.
Ето и няколко основни неща, които трябва да променим в хранителния си режим, за да бъде той по-здравословен.

1.Какво ядем на закуска?
Повечето жени, с които аз работя имат „проблем” с храненето през нощта. Стават посред нощ и изяждат значителни количества сладолед, шоколад или каквото намерят в хладилника. На другия ден се чувстват изключително виновни. Вместо да носите тази вина се опитайте да помислите дали се храните правилно през целия ден. Повечето, предполагам не и най-вече почти никоя от тях не закусва.

Солидна закуска, богата на мазнини, протеини и въглехидрати ( но не и предимно въглехидрати) , естествено ще ограничава храненето през целия ден.
Също така ще ви даде емоционален и умствен тласък, издръжливост за справяне с работата и стреса. В резултат на това , вероятността да си купувате нездравословни закуски, защото сте гладни или стресирани ( или и двете) ще е по-малка.

2. Какво обядваме?
Обядът също е изключително важен за изграждане на правили навици на хранене. Повечето от нас, обядват нещо на бързо, като полуфабрикат или сандвич на крак. Но правилното гориво за тялото ни зависи от това с какво се храним и на обяд. И отново протеини , мазнини и въглехидрати , които ще поддържат кръвната ни захар. Така вероятността да изядем шоколадов десерт в 3ч. е доста по-малка.

3. Мазнините са наш приятел, не се страхувайте от тях.
Жените, които са постоянно на диета, през по-голяма част от живота си имат почти фобиен страх към мазнините. Но когато губят контрол, те се нахвърлят върху чипс, пържени картофки, бонбони и сладолед. Не е чудно, че те жадуват точно за този вид храни.

4. Доверете се на тялото си и се научете да слушате здравните сигнали, които то ви дава.
Яжте, когато сте гладни, а не когато ви е скучно. Организмът ни е така устроен, че винаги ни подава сигнал, кога има нужда от гориво. За това доверете му се.

5. Винаги яжте храни, които ви харесват.
Храната е толкова важна за качеството ни на живот. Ако решите да започнете да се храните на закуска, направете си нещо, което обичате. Същото се отнася и за останалите хранения през деня. А вечерно време си сгответе вкусна вечеря, която да ви е достатъчна за през цялата нощ и да не се налага да ровите в хладилника посред нощ.

Към храната трябва да се отнасяме с уважение, както и към тялото си. Тя обаче, не може да запълни онези емоции, които ни липсват. Потърсете ги на друго място, а не в хладилника.

Още за хранителните разстройства Хранителни разстройства. Кой страда от тях?
Хранителни разстройства
Хранителни разстройства. Лечение за тях


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Опитът ли е най-добрият ни учител?

Здравият разум казва, че да, опитът ни е най добрият учител. Всъщност, уроците от опита ни са мощни, колкото по-болезнен, толкова по-силен е урокът. Болезнените последици от лошите решения ни учат да се адаптираме бързо и да променяме поведението си . Изгаряме се веднъж на горещ тиган и знаем, че от тук нататък трябва да използваме ръкавици и да бъдем по-внимателни. Асоциацията на болката с горещия тиган , стои здраво и трайно в съзнанието ни.

Но някои неща се случват рядко. Ако ние сме изправени пред някой риск веднъж в живота си, няма как да имаме вариант за справяне и вероятността да останем невредими е малка. Опитът ни не ни е научил, някои неща се случват само веднъж в живота.
Какво да правим в такъв случай? Как да излезем от конкретната ситуация невредими? Едно от основните неща е да запазим самообладание и да погледнем трезво и реално на нещата. Да помислим, ако трябва да помолим някой за помощ.

Подобни неочаквани ситуации са природните бедствия ,земетресения, наводнения, стихии. Нямаме власт над тях, а много често не знаем как да реагираме.

Хората, които са получили предупреждение, не винаги са склонни да се евакуират. Склонни са да си мислят, че всичко е наред и , че ще отмине, освен ако не видят кризата със собствените си очи. Но по това време вече може да бъде твърде късно.
Има някои решения за зависимостта ни от опита. Когато видим, че приятелите ни и съседите ни се евакуират, ние може да направим същото. Ние сме социални същества, така, че ставаме много по-мотивирани да предприемем действия ако те се възприемат като социална норма.

Неспособността ни да се справяме понякога с редките рискове не се ограничава само до природните бедствия. Подценяваме редките рискове като финансови сривове, запалени нефтени кладенци до спукана гума. Трудно предвиждаме рискове , които никога не сме виждали.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Парите във взаимоотношенията ни

Могат ли отделните сметки да спасят взаимоотношенията ни?

Не е чудно, че темата за парите е една от първите , която двойката коментира. Възможно ли е отделянето на сметките ни да доведе до повече хармония у дома? Няма правило, което да казва, че след брака трябва да комбинираме всичките си пари.

Има няколко опции при разглеждането на отделните сметки. Една от тях е да имаме напълно отделни сметки. По този начин всеки е отговорен за своята сметка. Можем да разделим разходите , базирани върху доходите на всеки човек. Или пък да разделим всички сметки точно по средата. Друг вариант е да имаме обща сметка за разходите по домакинството и отделни счетоводни отчети за другите разходи.

Когато обмисляме варианта за отделните сметки, да обърнем внимание на:

Спорим ли непрекъснато с партньора си за общите разходи?

Той или тя непрекъснато забравя да спомене за тегления направени от общата сметка.
Имаме връзка, която не е правно обвързваща. Когато сме сключили брак имаме правно обвързващи взаимоотношения. Съвместното съжителство (домашно съжителство, домашно партньорство или според българското законотворчество фактическо съжителство или фактическо съпружеско съжителство) е законов институт и връзка между двама души, които живеят заедно, тоест на съпружески начала и споделят общ дом, без да са обвързани чрез брак. В някои юрисдикции съвместното съжителство е равносилно на гражданския съюз.

Ние сме една от малкото държави в Европа, която няма в семейния си закон правна регламентация на фактическото съпружеско съжителство.

Някои двойки могат да мислят, че поддържането на отделни сметки намалява чувството на „заедност”, но това може да увеличи способността им да останат заедно и да бъдат щастливи. Колкото по-малко се спори за пари, толкова по-близо ще чувствате партньора си.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Епидемия ли е самотата?

Факторите, които допринасят най-много за нашето щастие са свързани с връзките ни със семейството, приятелите, интимността, социалната ни принадлежност над богатството или славата , дори и над физическото ни здраве.

Това не е толкова изненадващо, все пак ние сме социални животни, произлезли от общ прародител. Необходимостта да изпращаме и да получаваме, интерпретираме и предаваме все по-сложни социални знаци е тласнало развитието ни на нивото , до което сме в момента. В края на краищата , това е способността да мислим, да преследваме дългосрочни цели, да работим колективно.

Въпреки искреното желание да се обвързваме, милиони хора са предразположени да подкопават връзките си. И все пак те са не по-малко атрактивни от всеки друг и техният проблем не е липсата на социални умения.

Всички ние знаем колко важно е за нас да имаме връзка и да сме обвързани, но за съжаление самотата се превръща в епидемия. Все повече хора са самотни и прекарват старините си сами.

Самотата е много повече от социално нещастие, това е важен проблем за нашето здраве и щастие.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Изневярата в интернет

Какво се търси?

Неотдавна, попаднах на експеримент направен с цел да се проучи изневярата в Интернет. Направен е сайт, насочен към женените хора, които търсят сексуални партньори извън брака си. Голям брой от тях отговарят на въпроси , свързани с използването на Интернет и по-точно със сексуалното си поведение в мрежата. Интересни са аспектите на сексуалността, онлайн изневярата и изневярата в реалния живот.

Изследването открива широка гама от резултати, свързани с изневярата. Така например, става ясно , че жените са по-склонни от мъжете да се впуснат в онлайн любовна авантюра, докато реално имат сериозна връзка. Особено интересен е и фактът, че повечето хора са по-заинтересовани в търсенето и намирането на реални партньори, както за запознанство, така и за сексуални авантюри, отколкото само онлайн партньори.

Колкото и да се увеличава броят и популярността на социалните сайтове, нуждата ни от физически контакт не е намаляла. Продължаваме да бъдем по-заинтересовани за реални партньори, отколкото само онлайн такива. Всяка онлайн връзка в един момент се нуждае от физическото лице в лице.

И именно тук идва и необходимостта да сме по-внимателни със запознанствата в мрежата. Всеки може да се представи за всеки и за всичко. И както вече стана ясно най-уязвими са жените, защото са по-наивни и по-склонни да се доверяват.



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Любовен кодекс

Любовта е най-дълбината емоция, която човек познава. За повечето от нас романтичните отношения са най-смисления елемент в живота ни. Но способността да имаме здрави и любещи отношения не е вродена. Почти всеки от нас е имал неуспешна връзка и е преживял любовно разочарование. За да процъфтяват любовните ни взаимоотношения е необходимо да овладеем умения и да работим съзнателно в тази посока.

Две малки думи разкриват повече, отколкото си мислим.

Обичам те

Като цяло мъжете са по-щастливи, когато първо имат сексуална връзка и след това имат признание в любов, докато при жените е обратното. Деклариране на любовта и след това сексуална интимност в отношенията. Съзнателно или не, момчетата казват предварително „Аз те обичам”, което означава „Готов съм да спя с теб”, докато жените се притесняват да не би това да е ход, който да ги вкара в леглото.

Забелязвам последно време обаче, колко по-рядко се изричат тези две думи. И мъжете, и жените се пазят много повече, да не би да бъдат наранени. Във все по-късна възраст се обвързваме трайно, на все по-късна възраст сключваме брак или още по-често въобще не стигаме до там и на все по-късна възраст раждаме деца. Хората е страхуват все повече и повече. Суровият опит, който имаме с неуспешните връзки ни държи на разстояние един от друг.

Очертава се една тенденция на „вечно неподходящия” или „неподходящата”. Защо се случва така? Защо се повтаря едно и също и едно и също ....? Ценностите ни се променят. Ако в миналия век е било важно да създадеш семейство и да имаш деца, то сега приоритет е да имаш добро образование, успешна кариера, име и статут в обществото и за да се постигнат всички тези неща се изисква време, а то лети. Минават години и години , ние свикваме да живеем сами и става все по-трудно да намерим партньор в живота. А и все повече се страхуваме да загубим свободата си.

За това Живейте съзнателно и следвайте сърцето си!


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как да научим детето да губи в игрите?

Когато играем с децата бързо разбираме колко важна е за тях победата. Те не искат да спечелят, те трябва да спечелят, независимо с какви средства. За да си осигурят победата, децата много често мамят по време на игра. Променят правилата или измислят съвсем нови в тяхна полза в хода на самата играта.

Ако загубят се срамуват и се чувстват провалени. Отказват да играят.
Защо малките деца играят по този начин? Може би отговорът е във чувството за победа, необходимостта от физическо и интелектуално господство, да покажат своята сила и умения за да бъдат силни, което е съществено за самочувствието им. Децата трябва да вярват, че могат и ще направят велики неща.

В ранна възраст между 5, 6 години, децата се самоопределят като например: най-бързият бегач, най-добрият художник, най-справящият се в задачите .... и т.н.
Много от децата, както момчета, така и момичета са темпераментни, импулсивни и със силна воля. Ето защо, за тях е трудно да контролират изразяването на чувството за неудовлетвореност и разочарование. Похвалата им предлага временно освобождаване от чувството на провал и завист.

Какво можем да направим? Как можем да научим децата си да приемат поражението грациозно?

Много добронамерени родители смятат, че този основен аспект на емоционална зрялост може да се насади чрез лекции и стриктно изпълнение. Опитът ми обаче показва друго нещо. Способността да приемаме поражението грациозно не се учи от инструкции, а чрез практика и подражание на възрастните.

В хода на играта винаги има моменти на възбуда, тревожност, чувство на неудовлетвореност и разочарование. Когато играете с детето, играйте с достатъчно ентусиазъм и изразявайте собственото си вълнение и разочарование, за да може то също да признае тези чувства. Тези моменти ни дават възможност да наблюдаваме как всъщност то се опитва да се справи с тези чувства на неудовлетвореност, като не пропускайте и да говорите за това. Така ние помагаме на децата да се справят с тревожността, неудовлетвореността и разочарованието, които са неизменна част от всяка игра.

Често ме питат: Трябва ли да го оставя да спечели? С течение на времето съм стигнала до отговора, че нека побеждават, но не всеки път. Нека детето се научи, че не всеки път може да спечели, да се опита да приема разочарованието постепенно и чрез практика.

Преди всичко ,аз лично , се опитвам да играя често и с ентусиазъм с децата си. В тези конкурентни, игриви взаимоотношения и безбройните малки опити за победа и последвало поражение, губенето става поносимо. Победата не е всичко, важно е да се забавляваме заедно.

Децата трябва да се учат от конкуренцията, на ангажираност към другите, на работа в екип и сътрудничество и уважение към опонентите. Но най-важното за тях е да се научат да играят по правилата, както и да знаят, че не винаги могат да спечелят.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Интроверт срещу екстроверт

За екстроверта, интровертът е странен човек, който може да шофира дълъг период от време без да разговаря с останалите в колата. Всъщност даже предпочита мълчанието. Обича музиката, но не разбира , защо хората си играят постоянно с радиото в колата и търсят различни станции.

Интровертите се хранят с мълчанието, докато екстровертите с думите. Те не са срамежливи, просто не виждат смисъла да обсъждат и работят с идеите на другите, когато могат да се занимават със собствените си мисли. И как могат интровертите да развият богат социален опит, когато говорят по-малко с другите?

Интровертите избягват големи, шумни компании. Те търсят групи само от по няколко човека , присъединяват се към малки клубове и търсят хора с общи интереси. Често интровертите са привлечени от екстровертите, защото те могат да говорят вместо тях, да ги изведат и запознаят със социалния свят, без да бъдат натоварени със словесни очаквания.

Интровертът може да бъде добър приятел. Това , което екстровертите могат на дълго и на широко да обясняват, интровертът може да го каже с една дума. Това, че обичат да прекарват времето си сами , не ги прави самотници. Точно обратното, те обичат да са сами със мислите си. За разлика от екстроверта, който много често се плаши от самотата и това го прави тъжен, интровертът се зарежда от нея.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво можем да направим когато стресът става поразителен?

Чувстваме се претоварени, неща като например изпити, работни срокове, неприятности във връзката предизвикват безпокойство у нас. За съжаление не всички знаем как да управляваме ефективно своите проблеми и напрежението ни идва в повече. Без способността да се справяме със стресовите фактори мрачните чувства са още по-подчертани. Ако не успяваме да го регулираме, стресът може да окаже сериозно влияние върху физичното и психичното ни здраве. Всеки път когато се чувстваме смазани, имаме добър шанс да си зададем множество въпроси. Докато не сме в състояние да идентифицираме своите стресори, няма начин да ги преодолеем. Един от най-ефикасните начини да открием причините за безпокойството ни е да изброим всичко в живота ни, което предизвиква стрес. Разсъждавайки върху възможните обяснения за това, защо се чувстваме толкова претоварени, отговорът може да изскочи сам и да открием промените , които трябва да направим. След като сме идентифицирали стресовите фактори, можем да започнем работа по овладяването им. Често промените, които искаме да направим включват изправяне пред много стресиращ за нас фактор, но това е неизменна част от трудностите на ежедневието през , които трябва да минем. Съставянето на план е най-добрият начин да започнем. Номер едно в списъка ни е проблем, който не бихме зачертали лесно. Може да е нещо, което избягваме, или задача, с която е твърде трудна за нас, или пък просто не му е дошло времето. Ако е възможно можем да поискаме подкрепа от семейството и приятелите си. Но ако тяхната помощ не е достатъчна и все още се чувстваме претоварени, свързването със професионален консултант или терапевт е препоръчително. Животът е непредвидим, трябва да бъдем отворени за преразглеждане на плановете си и преоценка на целите ако е необходимо. Поставянето на реалистични цели, лесно достижими, така че да не се обезсърчаваме ,е част от успешните промени, които правим за себе си. Чувството на удовлетворение повдига самочувствието ни и ни кара да летим. Няма начин да се отървем напълно от стреса и тревожността в живота ни, но можем да работим върху намирането на начин да направим живота си по-приятен. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Преодоляват ли децата злоупотребите с тях?

Някои хора вярват, че деца, с които се злоупотребява или са били невнимателни с тях, стават щастливи и се приспособяват по-добре, след изваждане от тази среда. Това обаче е една голяма заблуда. Не само, че тези деца страдат от физически белези, но психическият и емоционален стрес, на който са били подлагани, ги преследва години наред. Форма на пост-травматично стресово разстройство при деца преживели малтретиране или изоставяне, може да преживяват тези епизоди години наред, също толкова ярко, както и в момента , в който първоначално са се случили. Децата преживели подобни ужаси могат да развият дългосрочни проблеми с агресията или самоконтрола. Някои от тях могат да имат затруднения със социалните взаимодействия, произтичащи от липсата на доверие. Най-важното нещо за всяко дете е да има любов и сигурност и тези , които са били малтретирани или пренебрегвани не са изключение. След като са поставени под грижите на роднина, приемно семейство или осиновител, детето продължава да се чувства несигурно, очаквайки всеки момент нещата да се объркат .Процесът на оздравяване изисква много време и търпение. В допълнение, децата трябва да получат адекватна помощ от специалисти психолози и консултанти. Изключително предизвикателство за всяко дете, да обясни какво е точно чувството. Може да не знае да обясни как се чувства или пък може да не иска да преживява отново травмата. Затова на детето му е трудно да се отвори и да сподели с близките около него хора. Поради тази причина от съществено значение е възможността да разговаря с обучен терапевт. Въпреки , че новото семейство иска да му помогне като обсъжда чувствата на болка и гняв, с това може да засили недоверието в него. Детето трябва да разговаря за тези неща когато е готово, да бъде предразположено, да не се чувства пресирано и това да засили неприятните му чувства . Винаги има надежда, във всяка ситуация, на тези деца може много да им се даде. Въпреки това преодоляването на изключителното предателство от някой, който е трябвало да ги предпази от увреждане, ще отнеме много време. Премахването от лошата среда е само началото. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?

Стресът е навсякъде около нас, причините за появата му могат да бъдат свързани с работата ни, с финансовите ни затруднения, а последващите резултати водят и до други проблеми. Но докато повечето проблеми предизвикани от стрес се смятат за нормална част от забързания ни живот, едно от най-важните неща в живота ни е намаляване на сексуалното влечение. И в повечето случаи, макар и временно , това води до проблеми и влошаване на брака или връзката ни, което от своя страна причинява допълнителен стрес. Попадаме в един порочен кръг, но винаги има излизане от него, можем да направим много неща за да променим положението, в което сме. Много са начините за справяне със стреса, които ще ни помогнат да възвърнем някои, ако не всички сексуални интереси и енергия, които някога сме имали. Какво правим или избираме да не правим с тялото си , влияе на много аспекти от живота ни. Така, че от решаващо значение е да запазим перфектния баланс. Неща като упражнения, диета, повече сън ни помагат да направим пауза или умствено фокусиране върху физическото си състояние и общата ни продуктивност. И все пак, стресът е различен за всички, няма универсален размер. Ето защо може да се наложи да опитаме няколко различни техники, преди да усетим съществен напредък. Най-ефективните методи за контролиране на стреса , често включват комбинации между упражнения, диетични корекции, релаксация или медитация, поддържане на редовни модели на съня. Тези техники ,изглеждат на пръв поглед прекалено лесни, но те водят до прекъсване на естествения ритъм на тялото, което обикновено е първоначалният виновник за появата на сексуална дисфункция. Почти всички анти-стрес техники осигуряват някакво ниво на облекчение. Важното е да не се отдаваме на нездравословен начин на поведение, което може да изглежда на пръв поглед като облекчаващо стреса. Пушенето, пиенето, взимането на наркотици, разгулният нощен живот ефективно завладяват стреса за момент. Тези контрапродуктивни механизми за справяне действително могат да изострят проблема и да доведат допълнително до сексуална дисфункция, вялост, раздразнителност и други нежелани странични ефекти. Тялото ни е храм , за това трябва да внимаваме как се отнасяме с него. Въпреки, че не винаги можем да контролираме нивото на стрес, можем да контролираме начина , по който реагираме и се възстановяваме от него по възможно най-здравословния за нас начин.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg