В предната статия писах, за това колко много говорим чрез тялото си. В едно добро партньорство разчитането на това, какво ми казва той/ тя се превръща в един барометър за това, на къде отива връзката и какво се случва с нея.
Лично аз когато видя зелена светлина на езика на тялото на партньора ми , продължавам с това, което правя. Продължавам , защото знам, че чувствата са положителни към мен и поведението ми. Въпреки това, когато видя червена светлина, аз се спирам и се опитвам да променя поведението си, докато не видя пак зелени светлини.
Този процес на зелени и червени светлини гарантира, че лесно може да разчитате тялото на партньора си и на това, което ви казва. Това тренира също усет към чувствата на партньора, дори когато той /тя не ги предава с думи. Помага за осъзнаване на чувствителността, ставаме по-емпатични във всяка една ситуация. Убедени и щастливи сме , когато знаем исканията и желанията на човека до себе си.
Обръщайки повече внимание на групи от прости знаци на езика на тялото можем да извървим един дълъг път във връзката си. Използвайте ги, за да знаете какво партньорът ви чувства. Ще бъдете по-привлекателни, по-убедителни и по-съпричастни. понеделник, 31 октомври 2011 г.
Езикът на тялото. Зелена и червена светлина
В предната статия писах, за това колко много говорим чрез тялото си. В едно добро партньорство разчитането на това, какво ми казва той/ тя се превръща в един барометър за това, на къде отива връзката и какво се случва с нея.
Лично аз когато видя зелена светлина на езика на тялото на партньора ми , продължавам с това, което правя. Продължавам , защото знам, че чувствата са положителни към мен и поведението ми. Въпреки това, когато видя червена светлина, аз се спирам и се опитвам да променя поведението си, докато не видя пак зелени светлини.
Този процес на зелени и червени светлини гарантира, че лесно може да разчитате тялото на партньора си и на това, което ви казва. Това тренира също усет към чувствата на партньора, дори когато той /тя не ги предава с думи. Помага за осъзнаване на чувствителността, ставаме по-емпатични във всяка една ситуация. Убедени и щастливи сме , когато знаем исканията и желанията на човека до себе си.
Обръщайки повече внимание на групи от прости знаци на езика на тялото можем да извървим един дълъг път във връзката си. Използвайте ги, за да знаете какво партньорът ви чувства. Ще бъдете по-привлекателни, по-убедителни и по-съпричастни. 
Езикът на тялото Как да прочетем какво чувства партньорът ни?
В досегашните си статии съм писала колко тъжни можем да бъдем в любовта, как се борим с партньора си , и провалена или успешна е връзката ни. За да бъдем ефективни във връзката си , добре е да можем да прочетем партньора си, да получим обратна връзка как той/ тя се чувства за да намерим подхода ,който е необходим.
Чувствителността, обратната връзка и адаптацията са от съществено значение за междуличностните влияния , дори за любовта. В крайна сметка , идеята е да се види дали сме имали емоционален ефект върху партньора. Дали ни харесва? Дали ни обича? Дали ще ми предложи брак или ще ни заведе на почивка през уикенда?
Един от най-добрите начини да разберем как се чувства партньорът ни е като прочетем езика на тялото му. Като цяло невербалната комуникация обикновено е честно показване на чувства, много повече , отколкото с думи.
Зелена светлина или червен сигнал, това, което тялото ни издава, говори много за състоянието ( не само физическото) , в което сме.
Усмивка, продължителен контакт с очи, ръце отворени, докосване на бижута или коса, това са сигнали, които аз наричам зелена светлина. Зелена светлина , защото те харесвам, интересен си и искам да комуникирам теб.
Строго кръстосани крака, кръстосани ръце, длани надолу, почти никакъв зрителен контакт, това е червената светлина. Напълно обратното на зелената. Незаинтересованост, безинтересно, скучно.
Когато се опитвате да разберете какво партньор ви чувства към вас или към подхода ви, потърсете комбинации от по-горните поведения. сряда, 26 октомври 2011 г.
Различия между партньорите
Защо някои от нас толкова много търсят някого, когото да обичат, само за да се опитат да го променят?
Противно на схващането, което битува, когато се опитваме да променим партньора си да бъде като нас, не е признак на сила. Това е знак на слабост, начин да не приемем различията между нас.
Понякога различията могат да бъдат божествени, а понякога могат да бъдат и катастрофални. В идеалния случай, разликите в личностните характеристики осигуряват предимства един за друг, възможност за обогатяване и растеж. Тези различия може да заздравят връзката, но за съжаление понякога разликите създават разделение и бариери между партньорите.
Как можем да вдигнем бариерите?
Един от начините, който ние често използваме е да се опитаме да променим партньорът си, така, че различията помежду ни да изчезнат и той да стане точно като нас. Това обаче е непродуктивно.
Mислим си, че този срив на различията прави все по-трайна любовта ни, но това не е така. Първо не можем да манипулираме промяната в някой друг. Второ ако бихме могли да превърнем партньора си в наше копие, тогава той би загубил индивидуалността си и ние няма да можем да си взаимодействаме. Докато страхът от изоставяне е в основата на отчаяната нужда от еднаквост, по ирония на съдбата, резултатът от това да живееш с клонинг е изоставяне. Няма кой да ни утеши, няма кой да ни стимулира със свежа мисъл, нямаме огледало , в което да се огледаме. Това е цената, на стремежа за еднаквост за сметка на различията.
Страхът от изоставяне се таи дълбоко в сценария на семейството и отношенията ни. Страхът от раздялата властва над нас, дълбоко и подсъзнателно. Културата също играе роля в оформяне възгледите на една двойка.
В Живей съзнателно работим върху пренаписването на тези стари семейни или културни сценарии и ги заменяме с нови , пресни и по- осъзнати. вторник, 25 октомври 2011 г.
Можем ли да смятаме неуспешната си връзка за провал?
Какво точно означава една връзка да се провали?
В известен смисъл, всяка приключила връзка, или с други думи всяка връзка овен текущата ни , можем да считаме за провал. Но оцеляването на връзката , стандарт за успех ли е? Не е ли възможно да мислим , че и предишната ни връзка е била успешна, макар и да не е траяла дълго? Ако аз и моят бивш партньор сме били щастливи и сме прекарали заедно макар и малка част от време, такава връзка може да се счита за успешна, въпреки, че е приключила.
Може би по-добрият начин да мислим за него е дали съжаляваме за това , което си е отишло. Всяка връзка има своите възходи и падения. Всеки греши, но трябва да се учим предимно от най-лошите си взаимоотношения.
Понякога чувстваме разпадналата се връзка като личен провал.” Аз просто не съм достатъчно добър”. Но има и моменти , в които нещата са извън наш контрол. Във всяка връзка има двама човека и в този момент бившият партньор е пожелал да сложи край.
Чувството за неуспех може да се засили, а не да намалее след края на връзката. Може да сме щастливи, че бившият ни е намерил друг партньор, някой по-добър за него или нея. Но в същото време това може да служи само за да ни напомни за неуспеха ни, за това, че не сме се справили . В най-лошия случай, това може дори да ни накара да се колебаем дали да влезем в една нова връзка, да се страхуваме, че нещата неизбежно пак ще се провалят.
Трябва да знаем, че всеки един от нас има уникални нужди и желания и това , което не отговаря на един, може да бъде посрещнато от друг. Ако един човек смята, че говорим твърде много , то някой друг може да обича точно това у нас. Всичко се свежда до това да бъдем себе си и да намерим някой, който ни харесва точно такива , каквито сме. Всеки един от нас заслужава някой , който да го оцени и ако партньорът ни не е този човек, не трябва да чувстваме това като неуспех.
За да погледнем от друг ъгъл, провалът има смисъл по отношение на стандарта за успех, ако този стандарт обаче е невъзможен за изпълнение, няма нужда да носим тежестта на неуспеха. За да бъдем романтични партньори трябва да срещнем от другата страна романтично и топло отношение.
Така, че да не приемаме провалените връзки като неуспех, а по-скоро да се учим от тях. Същите неща, които са разочаровали един човек , могат да бъдат тръпка и да впечатлят друг. Единствения начин да се провалим е ако не опитаме отново. понеделник, 24 октомври 2011 г.
Разликата между безусловна любов и безусловни взаимоотношения
Вярвате ли в безусловната любов?
Често съм задавала този въпрос в дискусиите. Когато отговорът ми е „да”, хората обикновено са озадачени. Чудят се как може да вярват в безусловната любов, като все още обсъждат „условни „ запознанства. Ако обичаме някого безусловно, тогава не се опитваме да му влияем или да му задаваме граници.
Объркването им над моите вярвания е в резултат от липсата на разграничение. То ще ни помогне да се насладим на една истинска безусловна любов и да развием здрави взаимоотношения
Безусловната любов и безусловни взаимоотношения
Любовта е много важна. Когато намерим някой, който ни обича такива каквито сме, това е невероятно изживяване. По същия начин е възнаграждение и да обичаш някой друг.
Взаимоотношенията обаче са съвсем различно нещо. Те са работещо партньорство. Включват мисли, причини и решения. Те изискват две ( или повече) лица в комуникацията, както и взаимна обич.
В резултат на любовта (чувствата) и връзката ( решенията) може да има отделни правила и очаквания. Любовта е чувство , което може да бъде безусловно, без значение какъв е партньорът ни, чувствата ни не се променят. Взаимоотношенията обаче са работещи партньорства и като такива изискват условия, граници, ограничения и посока за да вървят гладко.
Следователно, трябва да бъде направено разграничение между "безусловна любов" ... и "безусловни взаимоотношения”.
Но не е достатъчна само любов. Това, че правим разграничение между „безусловна любов” и „безусловни взаимоотношения” не означава, че можем да обичаме партньора си , без значение какъв е и как изглежда, но не можем да имаме връзка с него при всякакви условия. Обичаме партньора си, но живеем в определени правила, които поддържат връзката ни. Това ни осигурява балансиран и справедлив обмен в романтичните ни взаимоотношения. Можем да обичаме „безусловно”, но можем и да сложим край, когато условията във връзката ни вече не са осъществими.
Какво означава това за любовния ни живот?
За тези, които казват, че „любовта е всичко, от което имам нужда” е важно да изберат „правилния” човек. След като го намерят и се влюбят, поддържането на любовта за тях е с най-висок приоритет. В резултат на това връзката им се превръща в „безусловна” и партньорът им е свободен да се държи както си пожелае.
За тези, които казват „ работещото партньорство е важно” , задачата им е да се научат да поставят граници, за да поддържат връзката си здрава. За тях е важно да създадат балансиран обмен с партньора си.
Изберете вашия съзнателен път, няма значение кой е той . Важното е да останете на вълната. събота, 22 октомври 2011 г.
Борбата с партньора ни
Винаги съм се чудила , защо ние се борим във взаимоотношенията си?
От опита , който имам ,съм научила, че невредимите и неоспорени взаимоотношения са едно забележително изключение. неуспехът и борбата се превръщат в постоянни аспекти на нашето партньорство. Това, което започва като една любяща и партнираща връзка, като едно разцъфнало дърво, с течение на времето изсъхва и листата му окапват. Отношенията с партньора са предизвикателство за всеки от нас. Да се замислим защо е така?
За съжаление тенденциите са да обвиняваме партньора и или себе си, което ни води до неудовлетвореност и чувство на разочарование. Статистиката на разводите постоянно расте, а това е само върхът на айсберга. Още по-шокиращо е , като се замислим колко непокътнати бракове са фундаментално нещастни. В най-добрия случай можем да заключим , че по-голяма част от взаимоотношенията не успяват. И все пак, би било нелогично да персонализираме тези борби. Малко хора говорят за прекрасните модели на връзката, която са получили от родителите си. Ние със сигурност не сме получили образование в отношенията.
Никъде другаде в живота не очакваме да се справим без образование или подготовка. Ние сме добре образовани по история, математика, физика, език и науката за целите на напредък в нашия живот и умения. Тези теми изискват определена степен на грамотност, така че бихме могли да просперираме в живота. Има обаче вътрешно присъщи умения, които учебната програма пропуска, а именно взаимоотношенията ни с партньора. И защо ние се борим един с друг и се разочароваме взаимно ?
Как може да очакваме да градим отношенията си , като сме неграмотни в тази най-важна в живота ни област? Можем поне да започнем с премахването на фактора вина от нашите взаимоотношения. Виним себе си или партньора ни, това е една разрушителна или непродуктивна енергия.
Да се освободим от вината, това е едно чудесно начало. Да разберем тънкостите и нюансите, които са свързани, за да не губим енергията на любовта.
Във всяка една връзка и двамата партньори са напълно отговорни за това, което им се случва. Когато един човек започне пътя на лична еволюция , това неизбежно предизвиква нови възможности за партньора му. Това естествено не гарантира щастлив край, но поне ни позволява да излезем от коловозите, в които сме били.
Има много пътища, които водят до дългото, щастливо съвместно партньорство. Това е изкуство , на което всеки от нас е способен. Ние не трябва да търсим ремонт или спасяване, а радост и удовлетворение.
Започнете да четете, участвайте в семинари, правете индивидуални или семейни консултации. Най-здравословната гледна точка би била да сте взаимно ангажирани и мотивирани. Голямата крачка е направена, останалото зависи от вас. петък, 21 октомври 2011 г.
Тъжна любов
Любовта не винаги са онези щастливи моменти, които можем да запазим през целия си живот. Тя понякога причинява мъка и болка. Тъжната любов е отражението на тази мъка и болка.
Тъжна любов. Концепция, която на пръв поглед изглежда неизразима, но сме усещали моменти, в които се чувстваме тъжни в любовта си. Тъгата се усеща като тежка празнота, която може да бъде съчетана с копнежа да имаме това, което е недостижимо или да върнем това, което е загубено. Тъгата е като призрак на останалите добри неща от една връзка, която е приключила или е на път да приключи. Красивите спомени, а не грозните , ни карат да тъгуваме за отминалата любов. Тъжната любов ни напомня допълнително какво е било в рязък контраст с настоящето. В паметта ни емоцията на тъга в любовта се държи здраво на това , което е било изгубено или отшумяло.
Тъгата е болезнена емоция на изключване на някой или нещо, което има стойност за нас. Дълбоката тъга, що се отнася за любовта, може да се задейства от наблюдение, събитие, спомен, че любовта ни е несподелена, или потвърждение, че обектът на нашата привързаност е недостъпен. Тъгата ни помага да помним , а не да забравяме. сряда, 19 октомври 2011 г.
ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Хора от различни възрасти и култури реагират с чувство за хумор, забавляват се , смеят се или се усмихват на нещо смешно. Въпреки , че е въпрос на наша лична преценка, до каква степен нещо ни е забавно и смешно, това зависи и от културата ни, зрелостта ни, образоваността ни и разбира се контекста.
Доброто чувство за хумор е една от най-желаните черти, която търсим в партньора ни , особено в ранните етапи на връзката ни. Жените са особено заинтересовани от човек с чувство за хумор или по-точно някой, който да ги кара да се смеят. Претенциозните жени използват хумора като знак за интелигентност. Мъжете използват хумора за да впечатлят жените и успяват.
Не е изненадващо, че мъжете са много по-склонни да кажат, че притежават страхотно чувство за хумор и че могат да разсмеят всяка жена.
Хуморът е силно желана черта от жените, които търсят половинка.
Смехът има силен ефект върху здравето и благополучието ни. Облекчава напрежението и стреса, повишава настроението, подобрява творчеството ни и способността за решаване на проблеми, осигурява бърз тласък на енергия. Но най-ценното нещо на смеха е , че обединява хората, взаимният смях и игра са основите на силни и здрави взаимоотношения.
Играта в комуникацията е един от най-ефективните инструменти за поддържане на взаимоотношенията свежи и вълнуващи. Смехът и играта обогатяват взаимодействията ни и допълнително ги поддържат интересни, леки и приятни. Това споделено удоволствие създава чувството на интимност и качествена връзка, което е предпоставка за трайни взаимоотношения.
Смехът привлича другите към нас. Когато се смеем заедно, създаваме една положителна връзка, която действа като силен буфер срещу стрес, разногласия и разочарования. понеделник, 17 октомври 2011 г.
ДОВЕРИЕ
Как да изградим доверие в един свят, който е толкова скептичен?
Живеем във време, където хората трудно се доверяват на съобщения. Интернет измами, алчност и злодеяния на организационни лидери, допинг при спортистите, лъжи и манипулации в политиката, така, че не е случайно, че не се доверяваме на посланията.
Мислим, че знаем какво е доверие и какво не е. Но доверието е една от най-неразбраните думи. Попитайте пет човека и ще получите пет различни отговора. Означаваме неща, понякога взаимно заменяеми , когато използват думата, „надежден” или „заслужаващ” доверие.
Автентичното доверие изгражда отношенията. Само когато сме ангажирани във връзката си, тогава го имаме. Когато връзката ни е важна , когато в центъра и е подкрепата и когато ангажиментите са взаимни и не са за лична изгода или опит за манипулация и контрол, доверието расте.
Доверието започва с доверие. Противно на общоприетото схващане, че” няма доверие между нас” или „ не спечели доверието ми” , доверието се дава. Това е действие, което приемаме. Доверието е избор, решение, гласуваме доверие и така разчитаме на някой. Доверието започва с даване на доверие, точно както любовта започва с любов, уважение, когато уважаваш другите, комуникация, когато споделяме информация.
Малките смели актове на сътрудничество с друг човек, изборът на доверие над цинизма, щедростта над егоизма, ни прави изключително щастливи. ЛЮБОВ И ПРЕГОВОРИ
Горещ въпрос в междуличностните взаимоотношения е как да накараме партньора си да направи така , както ние желаем. През хилядолетията, ние хората сме развили няколко трика, които обаче не са много приложими в сложните съвременни отношения.
Техники за получаване на промяна в поведението:
1. Принуда (ще изгубим одобрение или статус, или ще страдаме по някакъв начин, ако другите не правят това, което искам )
2. Манипулация ( наистина искам това, което искам, така ,че аз ще направя трик)
3. Стимул / бартер (ако направиш това за мен, аз ще направя това за теб)
4. Убеждаването (ето защо трябва да правя каквото си искам , ти знаеш, че съм прав.)
5. Преговори (нека намерим вариант на действие, в който можем да се чувстваме по-добре)
Всеки от 1 до 4 може да бъде успешно в някои отношения, но те водят до смекчено бедствие в любовта.
Принудата може да приеме формата на критика, искания (сплашване), девалвиране на поведението или в по-прикрити варианти, удържани от източника, привързаност, сътрудничество и добра воля. Ясно послание е, че ще загубиш нещо или ще страдаш по някакъв начин, ако не правя каквото си искам. Целта на принудителното поведение е да създадем заблуда на добронамереност. Тези , които използват принудителното поведение автоматично предизвикват негативни реакции в партньорите си, независимо от „фактите” за това поведение. Неизбежен резултат е борбата за власт , възмущение, огорчение и в крайна сметка презрение, въпреки че и двете страни могат да мислят, че те просто се опитват да задоволят нуждите си.
Манипулацията изисква определен момент на измама, който подкопава честността, откритостта и доверието, които са необходими в дългосрочен план за здравето на интимните отношения. Тези, които са манипулирани в любовта, много често изпитват унижение, чувстват се предадени от желанието на близките си да ги манипулират.
Манипулацията и принудата често вървят ръка за ръка, връзката страда от дисбаланс. Едната от страните контролира ресурсите на двойката и по-голяма част от избора и. Манипулацията е неизбежна, когато властта не се споделя.
Бартерът се случва до известна степен в най-добрите взаимоотношения, но той носи и висок риск. Той често води до негодуващ резултат и задънена улица:” Ако ме обичаш, ти ще направиш това” контрирано от „Ако ме обичаш, ти не би ме помолил да го направя”. Бартерът не би бил успешен в дългосрочен план, ако няма баланс в любовта.
Убеждението може да бъде постигнато чрез мотиви, съблазняване или молби. С повторението му обаче, би имало отрицателни ефекти.
Преговорите успяват, защото са изградени от отношенията между двамата партньори. Целта им е сътрудничество. Духът на сътрудничеството е необходим за оцеляването на връзката. Сътрудничеството има определена стойност. Когато хората се чувстват ценени, те са склонни да си сътрудничат. Когато не се чувстват ценени, те се съпротивляват на това. Ако искате да имате сътрудничество във връзката си , много важно е да покажете на партньора си , че го цените. Но внимавайте, че около показването на това ,колко стойностен е за нас партньорът ни може да замирише на манипулация.
сряда, 12 октомври 2011 г.
ЛЮБОВ
Любовта е най-дълбината емоция, която ние хората познаваме. За повечето от нас, романтичните взаимоотношения са най-съдържателният елемент в живота ни. Но възможността да имаме здрави, любещи отношения не е вродена. Почти всеки от нас е имал неуспешна връзка, както и повечето от нас работят съзнателно, за да усъвършенстват уменията необходими за процъфтяването на взаимоотношенията ни с партньора. Добрата новина е, че усилията и постоянството могат да направят сегашната ви връзка последна.
Качеството на любовта в живота ни е най-определящият фактор за щастието ни. Това е любовта, тя дава дълбок смисъл на живота ни.
Много от нас търсят да намерят онази любов, трайна и здрава, която да ги доведе до десетилетия щастие. Една от основните пречки е начина , по който се срещат с останалите. Страх, ниско самочувствие, това е само малка част от бариерите, които поставят пред себе си. Да покажа ли душата си? Може би, но само ако знам, че някой ме обича.
Някои от нас, обаче са свикнали до такава степен със самотата, с това да бъдат сами, че много трудно допускат друг да влезе в живота им. Предпочитат комфорта пред това да рискуват и така се превръщат в самотници. А той рискът, винаги съществува, винаги може да се случи нещо, което да развали „магията”. Но това зависи единствено и само от нас. Ние избираме сами пътя към любовта. Ако сме нащрек и ако сме склонни да кажем „да” на предизвикателствата, те сами ще ни ви намерят. вторник, 11 октомври 2011 г.
РЕВНОСТ
Романтичната ревност често се възприема като израз на страх от загубата на важен за нас човек, който си мислим, че ни принадлежи. Наличието на психологическо значение намираме във факта, че ревността не е случайна, това е по-скоро израз на умишлено предпочитание на друг пред мен.
Има различни степени на ревност. Много строга ревност, която забранява всякакви социални взаимоотношения, а по-малко строго ревнивите се отнасят само до сексуални взаимоотношения.
Гъвкавите романтични отношения в нашето общество са длъжни да имат известно влияние върху ревността. Това влияние ще бъде в посока намаляване интензивността . Ревността се генерира много често от присъствието на опции за заплахи, а не от реалното присъствие на изневяра. Става все по често когато възможностите се увеличават.
В Интернет , където пречките за любовта са по-малко , ревността често е по-малко интензивна, но въпреки това съществува и там.
Ревнивият човек е ядосан, развълнувам и притеснен.
Партньорът ни може да намери някой по-привлекателен и ни е омантичните, че той или тя ще ни отхвърлят. Ние се чувстваме застрашени активираме ревността като начин за справяне с тази заплаха. Може да вярваме, че ревността ще ни предпази от това да бъдем изненадани . Тя може да бъде „стратегия”, която да използваме за да разберем какво се случва с партньора ни или да научим какво нашите партньори „наистина „ чувстват. Ревността обаче може да мотивира партньора ни да се откаже от отношенията ни и това ще ни нарани повече. Ако сме ревниви е важно да си зададем въпроса, какво всъщност печелим от ревността. Гледаме на нея като стратегия за справяне.
Подобно на другите форми на безпокойство и ревността ни кара да се съсредоточим върху негативното. Интерпретираме поведението на партньорите ни като загуба на интерес, или проява на интерес към някой друг.” Намери си някой по-привлекателен” или „Прозява се , защото съм му скучен”. Приемаме нещата лично . „Тя се облича добре, за да привлича други мъже”, „ Той закъснява от работа”.
Ревността може да бъде адаптивна емоция.
Тя може да се нормализира ,но когато сме невротични или имаме ниско самочувствие трудно я овладяваме..
„Ти не ме притежаваш и за не те притежавам” – всяка любовна връзка се основава на взаимност и свобода. Това обаче е ангажимент един към друг. Ако партньорът ни се чувства натоварен от ревността ни , ние сме в капан. Това може да разруши връзката ни. Доверието между нас е разклатено и това застрашава отношенията.
Чувствата на ревност са различни от ревнивото поведение.
Хората имат различни причини и култура за да бъдат ревниви. Но тя е универсална емоция. Развива се като механизъм , който защитава интересите ни. понеделник, 10 октомври 2011 г.
СРАМЕЖЛИВОСТ и СТЕСНИТЕЛНОСТ
Срамежливите хора отчаяно искат да направят контакт с другите, но не знаят как или не могат да понасят безпокойството, което идва с човешките взаимоотношения.В основата на нашето съществуване като човешки същества се крие стимулът да бъдем с други хора. Тези , на които им липсва човешки контакт страдат освен физически и психически. За тях срамежливостта е огромна бариера.
Стеснителността се разглежда като персонален проблем, възникнал в резултат на прекомерно самосъзнание, ниско самочувствие, страх от отхвърляне.
Когато сме в компанията на други хора, съзнанието ни автоматично изгражда карта на това, което ни заобикаля. Ако смятаме, че някой ни намира за привлекателен, ние мислим, че има добър вкус и около нас започва да жужи удоволствие. Ако някой видимо не ни харесва, ние се чувстваме неудобно.
Срамежливостта , представлява нежелание за ангажиране с другите, страхът от това ни смущава. Това обяснява защо ние се стесняваме в един случай, а в друг не. В една стая, пълна с членове на семейството ни, с които сме тясно свързани , ние не се срамуваме, те познават нашето поведение, както и ние познаваме тяхното. Ние не се страхуваме да изразим мнението си и да казваме това, което мислим, тъй като рискът от срам в тази компания е минимален.
В една стая пълна с непознати обаче ние нямаме този опит. Колко склонни сме да рискуваме? Чудим се как ще се получи? Дали ще ме харесат? Какво ще си помислят за мен? Тези чувства ние определяме като срам. Можем да кажем, че основната причина за срама е къде поставяме нашето внимание.
Ако сме фокусирани върху мнението на околните , ние рискуваме да анализираме всяка казана от нас дума.
Ако от друга страна ние поставяме вниманието си върху всички останали, съзнанието игнорира нашето притеснение, относно техните реакции, ние може да се отпуснем , да дишаме спокойно и да бъдем себе си.
Как обаче можем да пренасочим фокуса си по този начин, като в някои случаи изглеждаме истински заключени в нашия образ? Макар и с много съзнателна практика вниманието ни постепенно се отдръпва от нас и започваме да развиваме истински интерес към останалите хора.
И все пак на някакво ниво, всеки от нас понякога се притеснява от взаимодействието с другите. Дори и най-приказливите и самоуверени хора продължават да се влияят от мнението на останалите и по-специално мнението на другите хора за тях. Дори и да си казваме, че това не е от значение , ако всички от обкръжение ни се обърнат внезапно срещу нас веднага, дори и най-издръжливите ще имат труден момент.
Няма нищо погрешно в това да се срамуваме, стига срамът да не ни контролира и да ни прави неефективни. Има много стъпки , които срамежливите могат да предприемат, за да преодолеят това, без да нарушават природата си.
петък, 7 октомври 2011 г.
ОТСТОЯВАНЕ или АСЕРТИВНОСТ
Асертивността или отстояването е режим на комуникация. Форма на поведение, което се характеризира с увереност и утвърдено изявление, без да е необходимо доказване .
Появата на агресивност при отстояване на собствените ни позиции говори за ниско самочувствие. Самоуверените хора не се плашат от защита на собствените си гледни точки, и не се опитват да влияят на другите.
За някои самоувереността изисква преодоляване на психически черти като пасивност, чувствителност към критика, безпокойство, несигурност и ниско самочувствие.
Ние развиваме увереност в себе си , чрез опита, който придобиваме. Всеки от нас има успехи в дадена област и сфера. Това често са приятелства, социални отношения, академични или работни постижения, външен вид или стил, физически или атлетични способности. Компетентността не е даденост, изисква работа по развитието на тези умения.
Понякога ние претърпяваме и неуспех. Това се случва на всеки. Номерът е да не се свием в ъгъла, а да се съберем и да влезем обратно в играта. Всеки път когато наше предложение или оферта завършат с неуспех или бъдат отхвърлени, ние трябва да генерираме алтернативни отговори. Какво друго мога да направя , за да се получат нещата следващия път? Колкото повече начини и варианти за справяне имаме, толкова шансовете за успех са по-големи. сряда, 5 октомври 2011 г.
ОБЩУВАНЕ
Всеки ден ние общуваме с хора, които имат различни от нашите мнения, ценности, вярвания и нужди. Способността ни да обменяме идеи, да разбираме гледната точка на другите, да решаваме проблеми успешно, зависи до голяма степен от това, колко ефективно комуникираме с останалите.
Актът на комуникация включва словесни, невербални и паравербални компоненти. Словесната или вербална комуникация се отнася до съдържанието на нашето послание, избор и подреждане на думите ни. Невербалният компонент е посланието, което изпращаме чрез езика на тялото ни. Паравербалният компонент се отнася до това , как ние казваме това, което казваме – тонът, темпото и обемът на нашия глас.
Тези три компонента използваме за да:
1. Изпратим изчистени кратки съобщения
2. Получим и правилно да разберем, съобщенията изпратени към нас
Изпращането на ефективни послания изисква, ние да заявяваме гледната си точка кратко и ясно. Слушането на дълги словоизлияния и обиколни обяснения обърква слушателя и съобщението губи своята конкретност, актуалност и въздействие. Изберете вашите думи с намерението съобщението ви да бъде възможно най-ясно, като избягвате жаргони и излишна информация.
Не трябва да подценяваме и силата на невербалната комуникация. Съобщенията, които изпращаме чрез поза, жестове, изражение на лицето е повече от половината ни общуване. Изключително важно е ние да показваме с тялото си това, което казваме и с уста. Чрез езика на тялото си ние общуваме независимо дали искаме или не!
Ние мислим, че комуникацията е по-лесна, от колкото е.
Погрешно е да се смята, че ако някой може да говори, то той може и да комуникира. понеделник, 3 октомври 2011 г.
Какво ни мотивира?
Мотивацията е емоция, която ни дава възможност да предприемаме действия , независимо дали ни харесват или не.
Една от основните причини, поради които ние не успяваме да постигнем целите си е , че бездействаме. Предприемането на действия е предизвикателство за повечето от нас.
И така, какво ни мотивира?
Помислете за тази аналогия, имате модерна кола, с пълен резервоар, мощен двигател, добри гуми, лъскав екстериор. Тази кола има невероятен потенциал. Водачът стои вътре зад волана, но колата не работи. Слага ключът в запалването и ..... Познахте, ключът е мотивацията.
За да сме мотивирани и постоянно вдъхновени, ние имаме нужда от цел. Поставянето на цели е изключително важно за мотивацията и успеха. Постигането на една цел ни мотивира да продължим напред, да си поставим нова, да постигнем и нея и т.н. Успехът води до по-голям интерес и по-голямо желание, създаваме една възходяща спирала на мотивацията към целта.
Така, че да бъдем честни със себе си. Реалистични ли са целите, които си поставяме?
Знам, че всеки търси да отприщи мотивиращата сила вътре в него. Ние имаме този невероятен потенциал, но той е в капан и моли да бъде пуснат. Трябва малко помощ, за да се запали пламъкът и нещата да се случат.
Това, което Живей съзнателно ви предоставя са инструменти и стратегии, които не само ще запалят пламъка, но и ще озаптят бушуващия огън.
Абонамент за:
Публикации (Atom)