Срамежливите хора отчаяно искат да направят контакт с другите, но не знаят как или не могат да понасят безпокойството, което идва с човешките взаимоотношения.В основата на нашето съществуване като човешки същества се крие стимулът да бъдем с други хора. Тези , на които им липсва човешки контакт страдат освен физически и психически. За тях срамежливостта е огромна бариера.
Стеснителността се разглежда като персонален проблем, възникнал в резултат на прекомерно самосъзнание, ниско самочувствие, страх от отхвърляне.
Когато сме в компанията на други хора, съзнанието ни автоматично изгражда карта на това, което ни заобикаля. Ако смятаме, че някой ни намира за привлекателен, ние мислим, че има добър вкус и около нас започва да жужи удоволствие. Ако някой видимо не ни харесва, ние се чувстваме неудобно.
Срамежливостта , представлява нежелание за ангажиране с другите, страхът от това ни смущава. Това обяснява защо ние се стесняваме в един случай, а в друг не. В една стая, пълна с членове на семейството ни, с които сме тясно свързани , ние не се срамуваме, те познават нашето поведение, както и ние познаваме тяхното. Ние не се страхуваме да изразим мнението си и да казваме това, което мислим, тъй като рискът от срам в тази компания е минимален.
В една стая пълна с непознати обаче ние нямаме този опит. Колко склонни сме да рискуваме? Чудим се как ще се получи? Дали ще ме харесат? Какво ще си помислят за мен? Тези чувства ние определяме като срам. Можем да кажем, че основната причина за срама е къде поставяме нашето внимание.
Ако сме фокусирани върху мнението на околните , ние рискуваме да анализираме всяка казана от нас дума.
Ако от друга страна ние поставяме вниманието си върху всички останали, съзнанието игнорира нашето притеснение, относно техните реакции, ние може да се отпуснем , да дишаме спокойно и да бъдем себе си.
Как обаче можем да пренасочим фокуса си по този начин, като в някои случаи изглеждаме истински заключени в нашия образ? Макар и с много съзнателна практика вниманието ни постепенно се отдръпва от нас и започваме да развиваме истински интерес към останалите хора.
И все пак на някакво ниво, всеки от нас понякога се притеснява от взаимодействието с другите. Дори и най-приказливите и самоуверени хора продължават да се влияят от мнението на останалите и по-специално мнението на другите хора за тях. Дори и да си казваме, че това не е от значение , ако всички от обкръжение ни се обърнат внезапно срещу нас веднага, дори и най-издръжливите ще имат труден момент.
Няма нищо погрешно в това да се срамуваме, стига срамът да не ни контролира и да ни прави неефективни. Има много стъпки , които срамежливите могат да предприемат, за да преодолеят това, без да нарушават природата си.
Толкова много ми хареса вашата статия. Все едно е писана за мен. Години наред съм се притеснявала и съм била срамежлива. Искам нещата да се подобрят
ОтговорИзтриванеВсичко е възможно, иска се само желание и дисциплина и нещата се случват.
ИзтриванеКакво представляват упражненията за преодоляване на притеснителността?
ОтговорИзтриване