Романтичната ревност често се възприема като израз на страх от загубата на важен за нас човек, който си мислим, че ни принадлежи. Наличието на психологическо значение намираме във факта, че ревността не е случайна, това е по-скоро израз на умишлено предпочитание на друг пред мен.
Има различни степени на ревност. Много строга ревност, която забранява всякакви социални взаимоотношения, а по-малко строго ревнивите се отнасят само до сексуални взаимоотношения.
Гъвкавите романтични отношения в нашето общество са длъжни да имат известно влияние върху ревността. Това влияние ще бъде в посока намаляване интензивността . Ревността се генерира много често от присъствието на опции за заплахи, а не от реалното присъствие на изневяра. Става все по често когато възможностите се увеличават.
В Интернет , където пречките за любовта са по-малко , ревността често е по-малко интензивна, но въпреки това съществува и там.
Ревнивият човек е ядосан, развълнувам и притеснен.
Партньорът ни може да намери някой по-привлекателен и ни е омантичните, че той или тя ще ни отхвърлят. Ние се чувстваме застрашени активираме ревността като начин за справяне с тази заплаха. Може да вярваме, че ревността ще ни предпази от това да бъдем изненадани . Тя може да бъде „стратегия”, която да използваме за да разберем какво се случва с партньора ни или да научим какво нашите партньори „наистина „ чувстват. Ревността обаче може да мотивира партньора ни да се откаже от отношенията ни и това ще ни нарани повече. Ако сме ревниви е важно да си зададем въпроса, какво всъщност печелим от ревността. Гледаме на нея като стратегия за справяне.
Подобно на другите форми на безпокойство и ревността ни кара да се съсредоточим върху негативното. Интерпретираме поведението на партньорите ни като загуба на интерес, или проява на интерес към някой друг.” Намери си някой по-привлекателен” или „Прозява се , защото съм му скучен”. Приемаме нещата лично . „Тя се облича добре, за да привлича други мъже”, „ Той закъснява от работа”.
Ревността може да бъде адаптивна емоция.
Тя може да се нормализира ,но когато сме невротични или имаме ниско самочувствие трудно я овладяваме..
„Ти не ме притежаваш и за не те притежавам” – всяка любовна връзка се основава на взаимност и свобода. Това обаче е ангажимент един към друг. Ако партньорът ни се чувства натоварен от ревността ни , ние сме в капан. Това може да разруши връзката ни. Доверието между нас е разклатено и това застрашава отношенията.
Чувствата на ревност са различни от ревнивото поведение.
Хората имат различни причини и култура за да бъдат ревниви. Но тя е универсална емоция. Развива се като механизъм , който защитава интересите ни. вторник, 11 октомври 2011 г.
РЕВНОСТ
Романтичната ревност често се възприема като израз на страх от загубата на важен за нас човек, който си мислим, че ни принадлежи. Наличието на психологическо значение намираме във факта, че ревността не е случайна, това е по-скоро израз на умишлено предпочитание на друг пред мен.
Има различни степени на ревност. Много строга ревност, която забранява всякакви социални взаимоотношения, а по-малко строго ревнивите се отнасят само до сексуални взаимоотношения.
Гъвкавите романтични отношения в нашето общество са длъжни да имат известно влияние върху ревността. Това влияние ще бъде в посока намаляване интензивността . Ревността се генерира много често от присъствието на опции за заплахи, а не от реалното присъствие на изневяра. Става все по често когато възможностите се увеличават.
В Интернет , където пречките за любовта са по-малко , ревността често е по-малко интензивна, но въпреки това съществува и там.
Ревнивият човек е ядосан, развълнувам и притеснен.
Партньорът ни може да намери някой по-привлекателен и ни е омантичните, че той или тя ще ни отхвърлят. Ние се чувстваме застрашени активираме ревността като начин за справяне с тази заплаха. Може да вярваме, че ревността ще ни предпази от това да бъдем изненадани . Тя може да бъде „стратегия”, която да използваме за да разберем какво се случва с партньора ни или да научим какво нашите партньори „наистина „ чувстват. Ревността обаче може да мотивира партньора ни да се откаже от отношенията ни и това ще ни нарани повече. Ако сме ревниви е важно да си зададем въпроса, какво всъщност печелим от ревността. Гледаме на нея като стратегия за справяне.
Подобно на другите форми на безпокойство и ревността ни кара да се съсредоточим върху негативното. Интерпретираме поведението на партньорите ни като загуба на интерес, или проява на интерес към някой друг.” Намери си някой по-привлекателен” или „Прозява се , защото съм му скучен”. Приемаме нещата лично . „Тя се облича добре, за да привлича други мъже”, „ Той закъснява от работа”.
Ревността може да бъде адаптивна емоция.
Тя може да се нормализира ,но когато сме невротични или имаме ниско самочувствие трудно я овладяваме..
„Ти не ме притежаваш и за не те притежавам” – всяка любовна връзка се основава на взаимност и свобода. Това обаче е ангажимент един към друг. Ако партньорът ни се чувства натоварен от ревността ни , ние сме в капан. Това може да разруши връзката ни. Доверието между нас е разклатено и това застрашава отношенията.
Чувствата на ревност са различни от ревнивото поведение.
Хората имат различни причини и култура за да бъдат ревниви. Но тя е универсална емоция. Развива се като механизъм , който защитава интересите ни. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар