Най-четеното през 2012г.

Статиите, които са били най-четени през изминалата година са свързани с начина, по който комуникираме, взаимоотношенията и проблемите с брачния партньор.

Независимо от дълголетието и естеството на връзката, понякога един въпрос може да бъде твърде сложен, деликатен или болезнен, за да бъде решен, без двойката да потърси помощ отвън.

Все повече хора имат смущения в хранителния режим. Начинът, по който изглеждаме, продължава да бъде силен стимул и много жени и мъже попадат в ръцете на анорексията и булимията.

Продължителните необичайни хранителни навици са още по-дълбоко вкоренени и изкореняване то им става все по-трудно.

Хранителните разстройства сериозно нарушават нормалното функциониране и здраве на хората. Но перспективите за дългосрочно възстановяване са добри за повечето хора, пожелали промяна.

Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи? е въпрос, който си задаваме все по-често.

Още:

Преустройване на връзката ни


Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?

Тайната на щастието


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Проблеми при наличието на депресия

Проблеми в секса

Често срещана причина за загубата на желание или еректилна дисфункция.
Това е симптом , за който мъжете са склонни да не споделят. Въпреки това еректилната дисфункция може да е резултат на други заболявания или прием на лекарства (включително и антидепресанти).

Нерешителност

Трудното взимане на решения, двоумението, нерешителността са също симптоми, които могат да ни подскажат за наличието на депресия. Разбира се има хора, които имат нужда от повече време за взимане на решение, така, че не неспособността да направят своя избор е тревожен, само ако това е ново за тях поведение. Това е въпрос на обработка на информацията и депресията забавя способността ни за взимане на решение.

Самоубийствени мисли

Жените са по-склонни към самоубийства , но мъжете са „по-успешни” в това. Една от причините е, че те са склонни да избират по-смъртоносни методи.
Депресията е многопластова, трудно е да се отдели само един симптом, това са група от симптоми, на които трябва да им се обърне внимание.

Още за симптомите при депресия Симптоми на депресия при мъжете
Депресията при мъжете
Какво всъщност е депресията при мъжете?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Депресията при мъжете

Стрес

Депресията и стресът могат да се движат поотделно. Стресът не винаги е индикатор за наличието на клинична депресия, но също е и част от причината. Продължителният живот под стрес може да доведе до промени в тялото и мозъка, което от своя страна може да доведе до депресия.

Безпокойство

Има силна връзка между тревожните разстройства и депресията.
При жените тревожни разстройства се срещат два пъти повече, отколкото при мъжете, но често и мъжете говорят за чувство на безпокойство. Обсъждат опасения за работата и дали нейната загуба ще възпрепятства способността им да осигурят себе си и семейството си.

Злоупотреба алкохол и наркотични вещества

Злоупотребата често придружава депресията. Изследвания сочат, че при алкохолиците, вероятността да са в тежка депресия е почти два пъти , отколкото при хора, които нямат проблеми с пиенето. Това може да се случи , както при мъжете , така и при жените. Употребата на алкохол или наркотици прикрива неприятните усещания, вместо да се търсят по-здравословни варианти за справяне с депресията.

Още за депресията при мъжете Симптоми на депресия при мъжете
Какво всъщност е депресията при мъжете?
Проблеми при наличието на депресия


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Симптоми на депресия при мъжете

Раздразнителност

Това е чест признак на депресия , особено при мъжете. Отрицателните мисли са постоянни.

Затруднения в концентрацията

Депресията изпълва главата ни с отрицателни мисли и човек трудно може да се съсредоточи върху ежедневните си задачи. Способността ни да обработваме информацията е забавена.

Гняв или враждебност

Някои мъже в депресия са враждебни, ядосани и агресивни. Гневът и враждебността са различни от раздразнителността. Гневът има тенденция да бъде по-силна емоция. Страдащият от депресия често става враждебен, когато се е изолирал от социалния свят и приятели и семейство се опитват да го върнат в обществото.

Още за депресията при мъжете Какво всъщност е депресията при мъжете?

Депресията при мъжете


Проблеми при наличието на депресия



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво всъщност е депресията при мъжете?

Депресия при жените и мъжете води до тъга и загуба на интерес към нещата, които сме обичали да правим. Но тя се проявява по различен начин при всеки.

Какви са признаците на депресия при мъжете ?

Умора

Хората, които са депресирани са подложени на поредица от физически и емоционални промени. Чести симптоми са умората, умствено или физическо забавяне. Изследвания сочат, че мъжете са по-склонни да се чувстват уморени при депресия.

Сънят – твърде много или твърде малко.

Чест симптом са проблемите със съня, безсънието, събуждането много рано сутринта или прекомерното спане.

Здравословни проблеми

Стомашни болки, болки в гърба, главоболие, са често явление при хора ,които са депресирани. Мъжете, често не осъзнават, че хроничната болка и храносмилателните разстройства вървят ръка за ръка с депресията. Депресираният човек наистина се чувства зле физически.

Още за депресията при мъжете Симптоми на депресия при мъжете
Депресията при мъжете
Проблеми при наличието на депресия

Facebook: Елена Виделова
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Хранителни разстройства. Лечение за тях

Много изследвания показват, че нарушенията в хранителното поведение са лечими. Но оставяйки хранителните разстройства без лечение , те могат да имат сериозни последици. Могат да опустошат тялото. Физическите проблеми свързани с анорексията например включват анемия, запек, остеопороза, дори увреждане на сърцето и мозъка.

Булимията може да доведе до болки в гърлото, износване на зъбния емайл, киселинен рефлукс и сърдечни атаки.

Хората със склонност към преяждане могат да развият високо кръвно налягане, сърдечно –съдови заболявания, диабет и други проблеми свързани със затлъстяването.

Хранителните разстройства са свързани също и с други психични разстройства като депресия и повишена тревожност.

Как психологът може да помогне за възстановяването?

Психолозите играят жизненоважна роля за успешното лечение на хранителните разстройства и са неразделна част от екипа, който е необходим за пълното възстановяване на страдащите от такъв вид разстройство. Лекарят може да се произнесе за медицинските заболявания съпътстващи булимията или анорексията. Диетологът може да бъде полезен за изграждане на нов хранителен режим. Психологът, на свой ред ,разработва план за лечение и помага в заменянето на деструктивните мисли и поведение с повече положителни. Психологът и пациентът работят заедно за съсредоточаване върху здравето , а не върху теглото.

Променящите се мисли и поведение обаче не са достатъчни. За да се гарантира трайно подобрение, трябва да се работи върху психологическите въпроси залегнали в основата на хранителното разстройство. Психотерапията се съсредоточава върху подобряване на личните взаимоотношения.

Дали лечението наистина работи?

Да. В повечето случаи, хранително разстройство може да се лекува успешно, но трябва да се знае, че лечението не заработва веднага. Нужно е време, това е една дългосрочна инвестиция в личността.

Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-добре. Продължителните необичайни хранителни навици са още по-дълбоко вкоренени и изкореняване то им става все по-трудно.

Хранителните разстройства сериозно нарушават нормалното функциониране и здраве на хората. Но перспективите за дългосрочно възстановяване са добри за повечето хора, пожелали промяна.

Още за проблеми с храненето Хранителни разстройства. Кой страда от тях?
Хранителни разстройства

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Хранителни разстройства. Кой страда от тях?

Те засягат предимно жени и момичета, но все повече и мъже. Техните семейства и приятели обикновено не подозират , че имат проблем. Те самите са наясно с необичайните си хранителни навици и това може да ги накара да се оттеглят от социалния си живот , за да скрият своето поведение.

Какво причиняват хранителните разстройства?

Психологически фактори и личностни черти могат да предразположат хората за развитието на хранителни разстройства. Ниско самочувствие, чувство на безпомощност и силно недоволство от начина , по който изглеждат,са част от нещата, които водят до развитието на това разстройство.

Широк кръг от ситуации могат да отключат хранителни разстройства при податливите индивиди. Отрицателни емоции или травми като изнасилване, малтретиране или смърт на любим човек също могат да предизвикат нарушения. Дори и радостно събитие като раждане, може да доведе до нарушения, поради стресиращото въздействие на събитието относно новата роля и начина , по който изглежда след това.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Хранителни разстройства

Обществото, в което живеем, почти всеки се е притеснявал за теглото си , поне веднъж. Хората с хранителни разстройства приемат тези опасения до крайност, разработват необичайни хранителни навици, които заплашват тяхното благосъстояние и дори живота им.

Има три основни вида хранителни разстройства:

Хората с анорексия невроза имат изкривена престава за тялото си , отказват да се хранят дори когато са опасно слаби. Губят големи количества от теглото си , понякога даже с риск за живота.

При булимия невроза се ядът прекомерни количества храна, а след това следва изчистване на тази храна от тялото с помощта на клизми, деуретици, повръщане или физически упражнения. Често това остава в тайна за близките.

Подобно на хората с булимия, тези със склонност към преяждане имат чести и епизодични хранения извън контрол. Разликата е, че те нямат склонността да изчистят телата си от погълнатите излишни калории.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?

Колко често сте усещали разочарование от живота си?

Повечето от нас се борят да приемат действителността, че животът не е базиран на справедливост. Не разбираме, защо ни се случват неща, които според нас не заслужаваме. Очакваме да бъдем възнаградени , а не ощетени. Но нещата не винаги се случват така. Понякога те просто се случват.

Тази реалност е трудно да се приеме. Искаме да смятаме, че ако сме добри и ще бъдем възнаградени. Но „американската мечта” се случва само ако работиш усилено и целенасочено за това. Поддържаме илюзията, че животът е много по-лесен отколкото мислим и че имаме повече контрол, отколкото всъщност имаме.

Не казвам, че нямаме никакъв контрол над живота си. Разбира се , че голяма част от нещата зависят от нас. Хората, които работят усилено са склонни да бъдат по-успешни в живота си, от тези, които не, но дори и много трудолюбивите хора също губят работните си места или брака си, или мечтите си. Хората , които ядът здравословно и правят упражнения редовно , статистически погледнато имат по-добро здраве и дълголетие като цяло , но заболяванията не питат понякога. Дори добрите понякога умират млади.

Животът ни е справедлив толкова, колкото постоянно е времето.

Слънчево или облачно, това не е награда или наказание за добро или лошо поведение.

Най-общо казано от гледна точка на ежедневието ни , харесва ли ни или не зависи от нас. Ако искаш то да се промени , вземи нещата в свои ръце, животът си е твой.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Трудно контролирате храненето си?

„Не мога да контролирам какво ям”, това е често изричана фраза от клиент, който има проблеми с храненето. „Аз просто не мога да спра, срамувам се често от себе си”.

Чувала съм тази история много пъти. Аз самата съм изпадала в такива състояния, в които съм си мислела, че храната е единственото ми спасение. Борбата с храната изисква много воля, желание за справяне и борба.

Аз открих, че до голяма степен е възможно да се помогне на хората, които имат проблеми с храненето, за да възстановят чувството си на радост и усещането за контрол върху нещата.
Ето и няколко основни неща, които трябва да променим в хранителния си режим, за да бъде той по-здравословен.

1.Какво ядем на закуска?
Повечето жени, с които аз работя имат „проблем” с храненето през нощта. Стават посред нощ и изяждат значителни количества сладолед, шоколад или каквото намерят в хладилника. На другия ден се чувстват изключително виновни. Вместо да носите тази вина се опитайте да помислите дали се храните правилно през целия ден. Повечето, предполагам не и най-вече почти никоя от тях не закусва.

Солидна закуска, богата на мазнини, протеини и въглехидрати ( но не и предимно въглехидрати) , естествено ще ограничава храненето през целия ден.
Също така ще ви даде емоционален и умствен тласък, издръжливост за справяне с работата и стреса. В резултат на това , вероятността да си купувате нездравословни закуски, защото сте гладни или стресирани ( или и двете) ще е по-малка.

2. Какво обядваме?
Обядът също е изключително важен за изграждане на правили навици на хранене. Повечето от нас, обядват нещо на бързо, като полуфабрикат или сандвич на крак. Но правилното гориво за тялото ни зависи от това с какво се храним и на обяд. И отново протеини , мазнини и въглехидрати , които ще поддържат кръвната ни захар. Така вероятността да изядем шоколадов десерт в 3ч. е доста по-малка.

3. Мазнините са наш приятел, не се страхувайте от тях.
Жените, които са постоянно на диета, през по-голяма част от живота си имат почти фобиен страх към мазнините. Но когато губят контрол, те се нахвърлят върху чипс, пържени картофки, бонбони и сладолед. Не е чудно, че те жадуват точно за този вид храни.

4. Доверете се на тялото си и се научете да слушате здравните сигнали, които то ви дава.
Яжте, когато сте гладни, а не когато ви е скучно. Организмът ни е така устроен, че винаги ни подава сигнал, кога има нужда от гориво. За това доверете му се.

5. Винаги яжте храни, които ви харесват.
Храната е толкова важна за качеството ни на живот. Ако решите да започнете да се храните на закуска, направете си нещо, което обичате. Същото се отнася и за останалите хранения през деня. А вечерно време си сгответе вкусна вечеря, която да ви е достатъчна за през цялата нощ и да не се налага да ровите в хладилника посред нощ.

Към храната трябва да се отнасяме с уважение, както и към тялото си. Тя обаче, не може да запълни онези емоции, които ни липсват. Потърсете ги на друго място, а не в хладилника.

Още за хранителните разстройства Хранителни разстройства. Кой страда от тях?
Хранителни разстройства
Хранителни разстройства. Лечение за тях


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Опитът ли е най-добрият ни учител?

Здравият разум казва, че да, опитът ни е най добрият учител. Всъщност, уроците от опита ни са мощни, колкото по-болезнен, толкова по-силен е урокът. Болезнените последици от лошите решения ни учат да се адаптираме бързо и да променяме поведението си . Изгаряме се веднъж на горещ тиган и знаем, че от тук нататък трябва да използваме ръкавици и да бъдем по-внимателни. Асоциацията на болката с горещия тиган , стои здраво и трайно в съзнанието ни.

Но някои неща се случват рядко. Ако ние сме изправени пред някой риск веднъж в живота си, няма как да имаме вариант за справяне и вероятността да останем невредими е малка. Опитът ни не ни е научил, някои неща се случват само веднъж в живота.
Какво да правим в такъв случай? Как да излезем от конкретната ситуация невредими? Едно от основните неща е да запазим самообладание и да погледнем трезво и реално на нещата. Да помислим, ако трябва да помолим някой за помощ.

Подобни неочаквани ситуации са природните бедствия ,земетресения, наводнения, стихии. Нямаме власт над тях, а много често не знаем как да реагираме.

Хората, които са получили предупреждение, не винаги са склонни да се евакуират. Склонни са да си мислят, че всичко е наред и , че ще отмине, освен ако не видят кризата със собствените си очи. Но по това време вече може да бъде твърде късно.
Има някои решения за зависимостта ни от опита. Когато видим, че приятелите ни и съседите ни се евакуират, ние може да направим същото. Ние сме социални същества, така, че ставаме много по-мотивирани да предприемем действия ако те се възприемат като социална норма.

Неспособността ни да се справяме понякога с редките рискове не се ограничава само до природните бедствия. Подценяваме редките рискове като финансови сривове, запалени нефтени кладенци до спукана гума. Трудно предвиждаме рискове , които никога не сме виждали.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Парите във взаимоотношенията ни

Могат ли отделните сметки да спасят взаимоотношенията ни?

Не е чудно, че темата за парите е една от първите , която двойката коментира. Възможно ли е отделянето на сметките ни да доведе до повече хармония у дома? Няма правило, което да казва, че след брака трябва да комбинираме всичките си пари.

Има няколко опции при разглеждането на отделните сметки. Една от тях е да имаме напълно отделни сметки. По този начин всеки е отговорен за своята сметка. Можем да разделим разходите , базирани върху доходите на всеки човек. Или пък да разделим всички сметки точно по средата. Друг вариант е да имаме обща сметка за разходите по домакинството и отделни счетоводни отчети за другите разходи.

Когато обмисляме варианта за отделните сметки, да обърнем внимание на:

Спорим ли непрекъснато с партньора си за общите разходи?

Той или тя непрекъснато забравя да спомене за тегления направени от общата сметка.
Имаме връзка, която не е правно обвързваща. Когато сме сключили брак имаме правно обвързващи взаимоотношения. Съвместното съжителство (домашно съжителство, домашно партньорство или според българското законотворчество фактическо съжителство или фактическо съпружеско съжителство) е законов институт и връзка между двама души, които живеят заедно, тоест на съпружески начала и споделят общ дом, без да са обвързани чрез брак. В някои юрисдикции съвместното съжителство е равносилно на гражданския съюз.

Ние сме една от малкото държави в Европа, която няма в семейния си закон правна регламентация на фактическото съпружеско съжителство.

Някои двойки могат да мислят, че поддържането на отделни сметки намалява чувството на „заедност”, но това може да увеличи способността им да останат заедно и да бъдат щастливи. Колкото по-малко се спори за пари, толкова по-близо ще чувствате партньора си.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Епидемия ли е самотата?

Факторите, които допринасят най-много за нашето щастие са свързани с връзките ни със семейството, приятелите, интимността, социалната ни принадлежност над богатството или славата , дори и над физическото ни здраве.

Това не е толкова изненадващо, все пак ние сме социални животни, произлезли от общ прародител. Необходимостта да изпращаме и да получаваме, интерпретираме и предаваме все по-сложни социални знаци е тласнало развитието ни на нивото , до което сме в момента. В края на краищата , това е способността да мислим, да преследваме дългосрочни цели, да работим колективно.

Въпреки искреното желание да се обвързваме, милиони хора са предразположени да подкопават връзките си. И все пак те са не по-малко атрактивни от всеки друг и техният проблем не е липсата на социални умения.

Всички ние знаем колко важно е за нас да имаме връзка и да сме обвързани, но за съжаление самотата се превръща в епидемия. Все повече хора са самотни и прекарват старините си сами.

Самотата е много повече от социално нещастие, това е важен проблем за нашето здраве и щастие.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Изневярата в интернет

Какво се търси?

Неотдавна, попаднах на експеримент направен с цел да се проучи изневярата в Интернет. Направен е сайт, насочен към женените хора, които търсят сексуални партньори извън брака си. Голям брой от тях отговарят на въпроси , свързани с използването на Интернет и по-точно със сексуалното си поведение в мрежата. Интересни са аспектите на сексуалността, онлайн изневярата и изневярата в реалния живот.

Изследването открива широка гама от резултати, свързани с изневярата. Така например, става ясно , че жените са по-склонни от мъжете да се впуснат в онлайн любовна авантюра, докато реално имат сериозна връзка. Особено интересен е и фактът, че повечето хора са по-заинтересовани в търсенето и намирането на реални партньори, както за запознанство, така и за сексуални авантюри, отколкото само онлайн партньори.

Колкото и да се увеличава броят и популярността на социалните сайтове, нуждата ни от физически контакт не е намаляла. Продължаваме да бъдем по-заинтересовани за реални партньори, отколкото само онлайн такива. Всяка онлайн връзка в един момент се нуждае от физическото лице в лице.

И именно тук идва и необходимостта да сме по-внимателни със запознанствата в мрежата. Всеки може да се представи за всеки и за всичко. И както вече стана ясно най-уязвими са жените, защото са по-наивни и по-склонни да се доверяват.



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Любовен кодекс

Любовта е най-дълбината емоция, която човек познава. За повечето от нас романтичните отношения са най-смисления елемент в живота ни. Но способността да имаме здрави и любещи отношения не е вродена. Почти всеки от нас е имал неуспешна връзка и е преживял любовно разочарование. За да процъфтяват любовните ни взаимоотношения е необходимо да овладеем умения и да работим съзнателно в тази посока.

Две малки думи разкриват повече, отколкото си мислим.

Обичам те

Като цяло мъжете са по-щастливи, когато първо имат сексуална връзка и след това имат признание в любов, докато при жените е обратното. Деклариране на любовта и след това сексуална интимност в отношенията. Съзнателно или не, момчетата казват предварително „Аз те обичам”, което означава „Готов съм да спя с теб”, докато жените се притесняват да не би това да е ход, който да ги вкара в леглото.

Забелязвам последно време обаче, колко по-рядко се изричат тези две думи. И мъжете, и жените се пазят много повече, да не би да бъдат наранени. Във все по-късна възраст се обвързваме трайно, на все по-късна възраст сключваме брак или още по-често въобще не стигаме до там и на все по-късна възраст раждаме деца. Хората е страхуват все повече и повече. Суровият опит, който имаме с неуспешните връзки ни държи на разстояние един от друг.

Очертава се една тенденция на „вечно неподходящия” или „неподходящата”. Защо се случва така? Защо се повтаря едно и също и едно и също ....? Ценностите ни се променят. Ако в миналия век е било важно да създадеш семейство и да имаш деца, то сега приоритет е да имаш добро образование, успешна кариера, име и статут в обществото и за да се постигнат всички тези неща се изисква време, а то лети. Минават години и години , ние свикваме да живеем сами и става все по-трудно да намерим партньор в живота. А и все повече се страхуваме да загубим свободата си.

За това Живейте съзнателно и следвайте сърцето си!


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как да научим детето да губи в игрите?

Когато играем с децата бързо разбираме колко важна е за тях победата. Те не искат да спечелят, те трябва да спечелят, независимо с какви средства. За да си осигурят победата, децата много често мамят по време на игра. Променят правилата или измислят съвсем нови в тяхна полза в хода на самата играта.

Ако загубят се срамуват и се чувстват провалени. Отказват да играят.
Защо малките деца играят по този начин? Може би отговорът е във чувството за победа, необходимостта от физическо и интелектуално господство, да покажат своята сила и умения за да бъдат силни, което е съществено за самочувствието им. Децата трябва да вярват, че могат и ще направят велики неща.

В ранна възраст между 5, 6 години, децата се самоопределят като например: най-бързият бегач, най-добрият художник, най-справящият се в задачите .... и т.н.
Много от децата, както момчета, така и момичета са темпераментни, импулсивни и със силна воля. Ето защо, за тях е трудно да контролират изразяването на чувството за неудовлетвореност и разочарование. Похвалата им предлага временно освобождаване от чувството на провал и завист.

Какво можем да направим? Как можем да научим децата си да приемат поражението грациозно?

Много добронамерени родители смятат, че този основен аспект на емоционална зрялост може да се насади чрез лекции и стриктно изпълнение. Опитът ми обаче показва друго нещо. Способността да приемаме поражението грациозно не се учи от инструкции, а чрез практика и подражание на възрастните.

В хода на играта винаги има моменти на възбуда, тревожност, чувство на неудовлетвореност и разочарование. Когато играете с детето, играйте с достатъчно ентусиазъм и изразявайте собственото си вълнение и разочарование, за да може то също да признае тези чувства. Тези моменти ни дават възможност да наблюдаваме как всъщност то се опитва да се справи с тези чувства на неудовлетвореност, като не пропускайте и да говорите за това. Така ние помагаме на децата да се справят с тревожността, неудовлетвореността и разочарованието, които са неизменна част от всяка игра.

Често ме питат: Трябва ли да го оставя да спечели? С течение на времето съм стигнала до отговора, че нека побеждават, но не всеки път. Нека детето се научи, че не всеки път може да спечели, да се опита да приема разочарованието постепенно и чрез практика.

Преди всичко ,аз лично , се опитвам да играя често и с ентусиазъм с децата си. В тези конкурентни, игриви взаимоотношения и безбройните малки опити за победа и последвало поражение, губенето става поносимо. Победата не е всичко, важно е да се забавляваме заедно.

Децата трябва да се учат от конкуренцията, на ангажираност към другите, на работа в екип и сътрудничество и уважение към опонентите. Но най-важното за тях е да се научат да играят по правилата, както и да знаят, че не винаги могат да спечелят.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Интроверт срещу екстроверт

За екстроверта, интровертът е странен човек, който може да шофира дълъг период от време без да разговаря с останалите в колата. Всъщност даже предпочита мълчанието. Обича музиката, но не разбира , защо хората си играят постоянно с радиото в колата и търсят различни станции.

Интровертите се хранят с мълчанието, докато екстровертите с думите. Те не са срамежливи, просто не виждат смисъла да обсъждат и работят с идеите на другите, когато могат да се занимават със собствените си мисли. И как могат интровертите да развият богат социален опит, когато говорят по-малко с другите?

Интровертите избягват големи, шумни компании. Те търсят групи само от по няколко човека , присъединяват се към малки клубове и търсят хора с общи интереси. Често интровертите са привлечени от екстровертите, защото те могат да говорят вместо тях, да ги изведат и запознаят със социалния свят, без да бъдат натоварени със словесни очаквания.

Интровертът може да бъде добър приятел. Това , което екстровертите могат на дълго и на широко да обясняват, интровертът може да го каже с една дума. Това, че обичат да прекарват времето си сами , не ги прави самотници. Точно обратното, те обичат да са сами със мислите си. За разлика от екстроверта, който много често се плаши от самотата и това го прави тъжен, интровертът се зарежда от нея.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво можем да направим когато стресът става поразителен?

Чувстваме се претоварени, неща като например изпити, работни срокове, неприятности във връзката предизвикват безпокойство у нас. За съжаление не всички знаем как да управляваме ефективно своите проблеми и напрежението ни идва в повече. Без способността да се справяме със стресовите фактори мрачните чувства са още по-подчертани. Ако не успяваме да го регулираме, стресът може да окаже сериозно влияние върху физичното и психичното ни здраве. Всеки път когато се чувстваме смазани, имаме добър шанс да си зададем множество въпроси. Докато не сме в състояние да идентифицираме своите стресори, няма начин да ги преодолеем. Един от най-ефикасните начини да открием причините за безпокойството ни е да изброим всичко в живота ни, което предизвиква стрес. Разсъждавайки върху възможните обяснения за това, защо се чувстваме толкова претоварени, отговорът може да изскочи сам и да открием промените , които трябва да направим. След като сме идентифицирали стресовите фактори, можем да започнем работа по овладяването им. Често промените, които искаме да направим включват изправяне пред много стресиращ за нас фактор, но това е неизменна част от трудностите на ежедневието през , които трябва да минем. Съставянето на план е най-добрият начин да започнем. Номер едно в списъка ни е проблем, който не бихме зачертали лесно. Може да е нещо, което избягваме, или задача, с която е твърде трудна за нас, или пък просто не му е дошло времето. Ако е възможно можем да поискаме подкрепа от семейството и приятелите си. Но ако тяхната помощ не е достатъчна и все още се чувстваме претоварени, свързването със професионален консултант или терапевт е препоръчително. Животът е непредвидим, трябва да бъдем отворени за преразглеждане на плановете си и преоценка на целите ако е необходимо. Поставянето на реалистични цели, лесно достижими, така че да не се обезсърчаваме ,е част от успешните промени, които правим за себе си. Чувството на удовлетворение повдига самочувствието ни и ни кара да летим. Няма начин да се отървем напълно от стреса и тревожността в живота ни, но можем да работим върху намирането на начин да направим живота си по-приятен. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Преодоляват ли децата злоупотребите с тях?

Някои хора вярват, че деца, с които се злоупотребява или са били невнимателни с тях, стават щастливи и се приспособяват по-добре, след изваждане от тази среда. Това обаче е една голяма заблуда. Не само, че тези деца страдат от физически белези, но психическият и емоционален стрес, на който са били подлагани, ги преследва години наред. Форма на пост-травматично стресово разстройство при деца преживели малтретиране или изоставяне, може да преживяват тези епизоди години наред, също толкова ярко, както и в момента , в който първоначално са се случили. Децата преживели подобни ужаси могат да развият дългосрочни проблеми с агресията или самоконтрола. Някои от тях могат да имат затруднения със социалните взаимодействия, произтичащи от липсата на доверие. Най-важното нещо за всяко дете е да има любов и сигурност и тези , които са били малтретирани или пренебрегвани не са изключение. След като са поставени под грижите на роднина, приемно семейство или осиновител, детето продължава да се чувства несигурно, очаквайки всеки момент нещата да се объркат .Процесът на оздравяване изисква много време и търпение. В допълнение, децата трябва да получат адекватна помощ от специалисти психолози и консултанти. Изключително предизвикателство за всяко дете, да обясни какво е точно чувството. Може да не знае да обясни как се чувства или пък може да не иска да преживява отново травмата. Затова на детето му е трудно да се отвори и да сподели с близките около него хора. Поради тази причина от съществено значение е възможността да разговаря с обучен терапевт. Въпреки , че новото семейство иска да му помогне като обсъжда чувствата на болка и гняв, с това може да засили недоверието в него. Детето трябва да разговаря за тези неща когато е готово, да бъде предразположено, да не се чувства пресирано и това да засили неприятните му чувства . Винаги има надежда, във всяка ситуация, на тези деца може много да им се даде. Въпреки това преодоляването на изключителното предателство от някой, който е трябвало да ги предпази от увреждане, ще отнеме много време. Премахването от лошата среда е само началото. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?

Стресът е навсякъде около нас, причините за появата му могат да бъдат свързани с работата ни, с финансовите ни затруднения, а последващите резултати водят и до други проблеми. Но докато повечето проблеми предизвикани от стрес се смятат за нормална част от забързания ни живот, едно от най-важните неща в живота ни е намаляване на сексуалното влечение. И в повечето случаи, макар и временно , това води до проблеми и влошаване на брака или връзката ни, което от своя страна причинява допълнителен стрес. Попадаме в един порочен кръг, но винаги има излизане от него, можем да направим много неща за да променим положението, в което сме. Много са начините за справяне със стреса, които ще ни помогнат да възвърнем някои, ако не всички сексуални интереси и енергия, които някога сме имали. Какво правим или избираме да не правим с тялото си , влияе на много аспекти от живота ни. Така, че от решаващо значение е да запазим перфектния баланс. Неща като упражнения, диета, повече сън ни помагат да направим пауза или умствено фокусиране върху физическото си състояние и общата ни продуктивност. И все пак, стресът е различен за всички, няма универсален размер. Ето защо може да се наложи да опитаме няколко различни техники, преди да усетим съществен напредък. Най-ефективните методи за контролиране на стреса , често включват комбинации между упражнения, диетични корекции, релаксация или медитация, поддържане на редовни модели на съня. Тези техники ,изглеждат на пръв поглед прекалено лесни, но те водят до прекъсване на естествения ритъм на тялото, което обикновено е първоначалният виновник за появата на сексуална дисфункция. Почти всички анти-стрес техники осигуряват някакво ниво на облекчение. Важното е да не се отдаваме на нездравословен начин на поведение, което може да изглежда на пръв поглед като облекчаващо стреса. Пушенето, пиенето, взимането на наркотици, разгулният нощен живот ефективно завладяват стреса за момент. Тези контрапродуктивни механизми за справяне действително могат да изострят проблема и да доведат допълнително до сексуална дисфункция, вялост, раздразнителност и други нежелани странични ефекти. Тялото ни е храм , за това трябва да внимаваме как се отнасяме с него. Въпреки, че не винаги можем да контролираме нивото на стрес, можем да контролираме начина , по който реагираме и се възстановяваме от него по възможно най-здравословния за нас начин.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Преустройване на връзката ни

Всеки брак има своите възходи и падения. Независимо от дължината на връзката ни, все още има моменти, когато се чудим , какво съм си мислел в момента, в който казах „Да”. Най-добрият начин да избегнем тези чувства е като видим предупредителните знаци, според които бракът ни има нужда от настройване. Ето и няколко признака, които ни показват, че взаимоотношенията ни с любимия имат нужда от свеж полъх. Загубили сме желанието да впечатляваме половинката си. Това е най-опасният от всички предупредителни знаци и бързо трябва да се направи нещо. Всички искаме да бъдем обичани и обожавани от някой друг. Правим неща дори и несъзнателно само и само да впечатлим околните. Когато вече не искаме да получим това внимание от страна на партньора ни, връзката ни е в опасност. Прекарваме много време без да мислим за партньора си. Забравили сме как да разговаряме помежду си. Твърде често сме в един коловоз, прибираме се от работа, изпълняваме семейните си задължения и след това сядаме на дивана да гледаме телевизия докато не стане време за спане. Забравяме да разговаряме помежду си и това уврежда брака ни. Романтиката помежду ни изглежда като една караница. Никога не забравяйте , че искате да прекарате живота си заедно. Не забравяйте и любовните бележки, както и другите признаци на привързаност. Прекарваме повече време в онлайн връзки, отколкото с партньора си. Не е случайно, че с появата на социалните мрежи се увеличиха разводите. Хората забравят, че имат истински, реален, любещ човек до себе си. Говорете и споделяйте повече с любимия човек, отколкото с Интернет приятелите. Спрели сме да си казваме „Добро утро”. Когато си казваме „Добро утро” осъществяваме връзка с партньора, която продължава през целия ден. Това е прост начин да покажем, че той е първото нещо в ума ни и остава приятното усещане за през целия ден. Когато не говорим сутрин сме загубили тази връзка. Вече не се поздравяваме с целувка помежду си. Друг прост предупредителен знак. Когато спрем да се целуваме помежду си, това ще доведе до загуба на привързаност и в други области. Тези признаци, които сигнализират, че бракът ни има нужда от настройка не са предназначени да покажат, че бракът ни не върви. Всеки човек в даден момент попада в рутина или модел, който не харесва. Номерът е да се види този модел и да се направи нещо положително за него веднага. Всеки брак има шанс да бъде перфектен, ако всеки партньор реши, че си струва усилието. 
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Обсебени от раздялата!

Много хора се чудят как да започнат да се чувстват по-добре след като са претърпели раздяла с любим човек. Не могат да спрат да мислят за нея. Някои дори използват думата „обсебен”, за да опишат начина, по който тя доминира над мислите им.

Различните мисли и чувства създават специфични реакции в мозъка ни и колкото повече тези реакции се случват, толкова мозъкът става подвластен на тях. С други думи, ако сме обсебени от отрицателни мисли и чувства свързани с раздялата , то те буквално могат да заемат огромна част от ежедневието ни.

Как обаче да спрем да мислим и да се чувстваме по този начин?

Ключът е в това да постигнем баланс между активното занимание с тези мисли и отвличане на вниманието.

Първото е необходимо, защото ако не се справим с тази раздяла, тя ще се загнезди трайно в ума ни.

Разсейването пък от своя страна също е от решаващо значение. Положителните мисли имат свои собствени химични реакции, точно както и отрицателните. Това означава, че както мозъкът ни може да бъде настроен да мисли негативно, така може да бъде настроен да мисли и положително.

Ако откриете , че отрицателните мисли, заемат голяма част от ежедневието ви, говорете с приятел, член на семейството , група за подкрепа или най-добре с терапевт. Въпросът е да се направи нещо с тези мисли, а не просто да ги има.

Фокусирайте се върху това, което ви разсейва по позитивен начин. Дали ще е четене на хубава книга или гледане на комедиен филм, среща с приятели, медитация, вечери със семейството, разходки в планината или още хиляди неща, важното е да намерите, това, което вас ви кара да се чувствате добре. Ключът е да направите нещо, което да ви помогне да се почувствате развеселени, спокойни , обичани и тонизирани – всичко, което ще създаде положителни химични реакции в мозъка ви.

Ако все пак на края на деня се окажете отново сами с тези тъжни мисли и чувства(което е вероятно), опитайте се да ги приемете. Напомняйте си , че трябва да бъдете свръх човеци ако не чувствате тъга и мъка след раздяла с любим. Поздравете се за това, че полагате усилия да се справите и да отвлечете вниманието си от тъгата.

Не забравяйте, че утре е нов ден, който крие много изненади.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Токсично приятелство

Приятелите са съществен елемент за емоционалното ни здраве и благополучие. Това са хората около нас, с които можем да споделим тъга, страх, гняв или пък щастлива новина и ще ни накарат да се почувстваме по-добре ако сме тъжни или ще споделят с нас щастието ни. И все пак, много хора имат приятели, които може и по невнимание да си причиняват емоционална вреда, отколкото полза. Токсичният приятел може да предизвика сериозни проблеми и ние често не можем дори да осъзнаем , че коренът на проблема е един човек, който ние смятаме за истински приятел. Как можем да разберем ако приятелят ни е токсичен? Както и любовта, така и приятелството понякога ни заслепява. Никой не иска да вярва, че довереният ни приятел всъщност е токсичен. Въпреки това, има множество сигнали, които да ни помогнат да го разпознаем. След като ги открием, можем да се опитаме да работим върху връзката си или да я прекратим, изборът е само наш. Как се чувстваме преди, по време и след времето прекарано с даден приятел? Важно е да преценим настроението около този приятел повече от един път, за да определим точно ако тя или той е източник на негативните емоции и чувства. Шансовете са такива, че ако всеки път след среща с него или нея се чувстваме като изцедени или стресирани, следва, че тази връзка може да бъде вредна за нас. Имаме ли взаимно уважение или равни усилия за приятелство и от двете страни? Една от най-честите характеристики на токсичното приятелство е липсата на равновесие, на това кой колко взима и колко дава. В отровното приятелство , единият изглежда, че взима всичко, което може, без изобщо да предлага нищо в замяна. Този вид приятели може постоянно да се борят с някоя криза и очакват безусловна подкрепа и помощ от нас. Но при първия сигнал за проблем в собствения ни живот , те стават подозрителни и недостъпни. Ценят ли те моите чувства? Основен червен флаг, че приятелството не е здравословно е наличието на постоянен цинизъм. Ако този, който смятаме, за наш приятел постоянно има отрицателни забележки или отговор на всичко, което казваме или правим, то той може би е неподходящ за нас. Дали е щастлив с мен? Има хора, които по някаква причина не могат да бъдат щастливи , ако другите са нещастни. Ако е истински приятел, то той ще се радва заедно с нас на хубавите моменти в живота ни и ако сме нещастни ще ни помогне да излезем от тази ситуация. В крайна сметка, приятелят, който бихме искали да имаме е човекът, който ще ни бъде опора в труден момент, ще ни помага да мислим по-позитивно и да излезем от състоянието , в което сме. Може да изглежда крайно, но ако някоя от тези ситуации описва сегашната ви връзка с някой човек, време е да направите преоценка на приятелството и да определите дали си струва да запазите този човек в живота си или не. Така или иначе заслужаваме да имаме здрави приятелства с хора, които ни ценят толкова, колкото и ние тях. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Необходимостта от ваканция

Повечето от нас смятат, че бягството през уикенда, може да се счете като ваканция. Все пак изследвания показват, че лица, които не могат да почиват активно поне две седмици от работа всяка година са с повишен риск от сърдечни заболявания и депресия. Много от нас пропускат продължителната ваканция от страх да не загубят работното си място или просто защото смятат, че колегите ни няма да се справят без нас.

Ваканцията заедно със семейството ни увеличава силата на семейните ни отношения. Често се случва, семейството ни да е втора цигулка след професионалния ни живот. Няколко часа прекарани заедно вечерно време , когато всички са се прибрали , не е критерий за щастливо семейство.

Стресът намалява . В общество ни, където сме затрупани със задачи, производителността може напълно да обгърне живота ни, което води до тревожност, повишен стрес и дори депресия. Отстъпете стъпка назад и нека някой друг поеме задачите ви в офиса за известно време. Светът няма да спре да се върти.

Ваканциите навяват и приятни спомени от миналото. Спомнете си за детството си. Това са вероятно някои от най-запомнящите преживявания през миналото ни. Наистина ли искате да лишите децата си и семейството си от тези спомени?

Подобряване на производителността.
Никой работник, колкото и добър да е в сферата , в която работи, не прави услуга на компанията си, когато се превръща в зомби и работи без почивка. Освен повишения стрес, това води и до намаляване на концентрацията, забавяне на рефлексите, въобще цялата картина започва да се замъглява. Ние сме хора, не машини и имаме рано или късно нужда от по-продължителна почивка. След нея се връщаме на работа отпочинали и готови за справяне с предизвикателствата, с подновено чувство на ангажираност и свежи идеи.

Ваканцията подобрява и цялостното ни здраве.
Дали това е напрежението в гърба, раменете и врата, хроничното лошо храносмилане, главоболието, което ни мъчи всеки ден, безсънието, умората или още голям брой други заболявания, има голяма вероятност те да изчезнат или поне да намалеят след продължителна почивка. Ще се изненадате колко по-добре се чувствате след ваканцията.

Безброй са ползите, които почивката може да донесе. Все още активният работен сезон не е започнал и ако не сте почивали това лято има само един въпрос, който трябва да си зададете: Какво чакаме още?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Доверието при децата

Скоро моя позната сподели, че детето и е неуверено и много срамежливо. Така, че започнах да мисля, какво е доверието? Какви са първопричините за него? Как можем да го подхранваме? 

Доверието е с латински корени и може да бъде обяснено като „с доверие” или „с вяра”.

 Самоувереното дете показва вяра в собствените си възможности. Тази вяра е разработена с течение на годините, така, че как родителите да поддържат такива качества в детето си? 

Безкрайни насърчения. Това изглежда много просто, но е предизвикателство за много родители. Детето на мои познати иска да се занимава с музика, но и двамата родители не подкрепят желанието на дъщеря си да преследва музиката като кариера. Тук родителите играят изключително важна роля и тяхното насърчаване би накарало детето да се чувства изключително щастливо и да вярва в мечтите си. А нейните мечти с течение на времето може да се променят и от музиката тя да се насочи към медицината например, но никога няма да забрави начина, по който сте я насърчавали и сте я карали да се чувства. Отговорност и доверие. 

Децата винаги усещат какво чувстваш и мислиш за тях. Когато разширяваме отговорностите и доверието към детето си, то започва да я разширява и за себе си. Например ако искаме предната част от къщата ни да изглежда добре, даваме работа на дъщеря си, като и обясняваме, че тя има свободата така да засади цветята, както на нея и харесва, така, че да изглежда красиво. Но винаги и казваме, че ако има нужда от помощ ние сме на разположение. Показвайте им и ги учете на собствения си опит. 

Децата трябва да видят собствените ви умения и да чувстват, че и те могат да го направят. Всяко дете може да се чувства уверено. За съжаление твърде много деца са преживели травми, насилие или малтретиране. Ако това е така, то детето се нуждае от малко повече работа за да се чувства добре и да развива увереността в себе си. 

 Доверие и вяра. Те се ускоряват, когато родителите или възрастните работят целенасочено в тази посока. Стъпка по стъпка, ден след ден децата ни развиват собствената си самоувереност.

 А самоувереността ни е изключително важна за развитието ни и за нашия успех. След като вярваме в себе си , можем да рискуваме да бъдем любопитни, спонтанни , да се развиваме и да експериментираме. Да бъдем щастливи и да живеем един пълноценен живот. 

Facebook: Елена Виделова
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Деца и родители

Децата развиват сложно взаимодействие между вътрешната и външната среда. Родителите играят огромна роля в света на детето. Децата са огледало на това, което се случва в семейството. Те отразяват както положителните, така и отрицателните взаимодействия между родителите. Наблюдавам деца, които са оставени без контрол от родителите си и им се позволява всичко. Тези деца не смятат родителите си за авторитети и рано или късно това ще се обърне като бумеранг срещу самите родители. Няма как детето да наказва родителите си и да налага правила. Такова дете се чувства несигурно, защото няма ясно установени граници или те са прекалено много размити. То не знае до къде може да стигне и постоянно експериментира. Всеки ден все повече и повече си позволява, докато дойде моментът , в който то е абсолютно неконтролируемо. Ето тук е ролята на родителя, той е възрастният, който налага правилата и ограниченията. Много родители си мислят, че когато кажат „не” на детето си , стават лоши и то може да не ги обича вече. Точно обратното, така детето знае до къде може да стигне и до къде не може, знае ясно и точно къде е границата на позволените неща и къде пристъпва границата на непозволените. И точно в тази рамка, то се чувства сигурно. Има самочувствие, уверено е, защото и неговите родители са сигурни и уверени. Има им доверие. Нашите деца са много интуитивни и интелигентни. Трудно можем да ги заблудим. Те усещат кога мама и татко знаят какво правят. И още повече усещат ,когато са несигурни, позволяват всичко, няма ясни граници кой е детето и кой е възрастният, кой определя и налага правилата. Усетят ли и за секунда несигурността в родителите използват я до дупка. А когато става дума за децата ни, ние като родители би трябвало да бъдем много коректни и отговорни. Това е основата, която им даваме, за да бъдат някой ден сигурни, със самочувствие, уверени и най-вече щастливи.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Имаме нужда от пространство

Понякога най-доброто нещо за една връзка е малко място за дишане. Битълс изпяха, че „Всичко е любов, любов и пак любов. Това е всичко, от което се нуждаем.” Аз винаги съм смятала, че любовта е намирането на сродна душа, да се радваме един на друг и да се обичаме безусловно. Вярвах на мита, че ако намеря правилната половинка, тогава любовта просто ще дойде. Това ще стане толкова лесно, ще се чувстваме толкова прекрасно и хубаво. Вярвах и в теорията на Платон, че ние сме половин човек в търсене на изгубената друга половина. Когато открием другата половина, най-накрая ще се почувстваме едно цяло. Не знам за вас, но аз трябваше да науча по трудния начин, че това очакване води до много мъка и разочарования. В началото , почти всички романтични взаимоотношения изглеждат всякак си намерил онази половинка, която те прави цялостен. Харесваме едни и същи неща, имаме едни и същи възгледи, мислим по един и същ начин. Няма дистанция, няма пространство. Урок, който ние неизбежно учим, че този вид любов, много често е мимолетна. Истинската любов или това, което можем да наречем зряла любов , идва често от различията между нас. Зрялата любов е вид любов, при която и двамата работят всеки ден за построяването на силна и здрава връзка. Много отношения и връзки се провалят обаче, заради липсата на пространство между тях. Те са се слели или оплели. Единият се губи в другия. Задушават се заедно. И това, вместо да внесе сигурност във връзката, този вид „оплетени „ партньори се чувстват несигурни, единият не може да живее без другия. В отношенията, които са здрави и твърди има въздух между партньорите. Имат други приятели, други интереси, други мисли, чувства и мнения. Всеки може да остане сам, да има лично пространство, да има време единствено и само за себе си. Когато две отделни личности се обединят, има възможност за споделяне и взаимно обогатяване. Това също така изгражда и една истинска сигурност, че ние двамата заедно сме силни и се обичаме, знаейки и за силните и слабите си черти. Така, че нека да има място и въздух между нас. Така можем да постигнем една любов, от която да се чувстваме истински удовлетворени.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Преодоляване на загуба

Независимо от възрастта или здравето ни, загубата на любим човек е унищожително болезнен опит. В зависимост от това колко скоро се е случила самата загуба, процесът на траур може да отнеме много време. Всеки скърби по свой собствен начин. Има обаче идентифицирани няколко етапа на скръбта, които дават възможност на близките членове на семейството да разберат по-добре мислите, чувствата и действията на човека, който е в траур.

Отказ
Първоначално се опитваме да се убедим, че обичаният от нас човек, всъщност не си е отишъл. Това е механизъм, който започва когато болката от реалността е твърде силна за да се справим с нея. По време на етапа отричане постепенно започваме да приемаме реалността на загубата.

Гняв
Това е моментът, в който търсим вината. Трябва да има някой виновен, случило се е нещо толкова непоносимо, трябва да има някаква причина. Някои даже обвиняват починалия , как можа да ни изостави, той ме обичаше толкова много? Но когато стане ясно, че гневът и вината няма към кой да бъдат насочени и са неоправдани, следва преходът към третата фаза.

Договаряне
Моментът, в който започваме да се молим на Бог, да си мислим, че това е просто един лош сън. Ще посветим остатъка от дните си в служба на Бога, ще нахраним гладните или ще дадем за благотворителност голяма сума пари. В опитите си да върнем нещата както са били, ние сме склонни да преговаряме или да търсим начини за справяне. Въпреки това, тези опити са безсмислени, а само един тъмен облак, който се издига над нас.

Депресия
След усилията и надеждите ни това да е само един лош сън, дълбоката тъга започва да блика от всяка наша фибра. Вече не се опитваме да обвиняваме или да преговаряме, просто заживяваме с празнотата и се оттегляме от всичко и от всички. Без човека, който е бил толкова важен за нас , продължаването на живота ни изглежда толкова безсмислен. И все пак , с течение на времето става все по-лесно да функционираме. Всеки ден битката е по-малка. Докато идва денят , в който изглежда, че можем да приемем нещата, такива каквито са.

Приемане
Това не означава, че сме забравили човека, който си е отишъл или пък, че той не означава нищо за нас, или че нещо не е наред със загубата. Това означава, че най-накрая приемаме това , което се е случило и можем да излезем от това състояние. Това е кръстопътя, когато осъзнаваме, че любимият човек ни е напуснал от този свят и никога няма да се върне. В този момент признаваме ситуацията и започваме да се приспособяваме към новата реалност. Най-накрая вината може да ни напусне и да разберем, че не изневеряваме на любимия си човек. А той би искал ние да продължим пълноценно живота си с близките , приятелите ни и семейството, да живеем и да бъдем щастливи. Следователно , живеейки пълноценен живот след загубата, може да послужи като почит към този , който си е отишъл.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg