вторник, 19 февруари 2013 г.

Щастливи ли сме, когато имаме всичко?


Можем ли наистина да имаме всичко. Да бъдем твърде щастливи, твърде богати. Да бъдем прекалено уверени в себе си? Твърде изразителни? Твърде красиви? Твърде умни?

Психологическите променливи, личностните черти, уменията и способностите ни криволичат, когато става дума за ефективност и благополучие. Твърде много от нещо не означава, че всичко е наред.

За да бъдеш личност , се нуждаеш от едно умерено количество самочувствие. Доза нарцисизъм е необходима за ефективността на всеки лидер. Самонадеяните или силно нарцистични лидери, често са арогантни и склонни да преминат границите. Освен това, тъй като са сигурни в себе си и си мислят , че никога не грешат, грешките им остават нерегистрирани и могат да доведат до провал.

На кои други личностни черти обръщаме внимание: прекалено много добросъвестност и човек става перфекционист, не може да завърши задачите си, защото те не са перфектни. Твърде голямата откритост, затруднява взаимоотношенията, а постоянното съгласяване позволява на другите да се възползват от нас.

Ние считаме, че емоционално изразителните , са чувствителни и на моменти губят способността си да контролират и регулират притока на тези емоции. Често това е в ущърб.

Какво ще кажете за твърде интелигентните? Наблюденията ми върху лидерството предполагат, че ако лидерът е много по- интелигентен от последователите си, не е ефективен, защото ще има затруднения да се свърже с тях. Умерените нива на интелигентност са най-добри, което ни води към извода, че балансът има значение.

Най-успешните хора са може би тези, успели да намерят баланс в отношенията с другите, баланс в отвореността , баланс в увереността, баланс в емоциите, баланс със себе си.


Тревожност и безпокойство
Дали работното ни място е фабрика за стрес?
Тайната на щастието
Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар