Какво да правим с негативните си емоции?

Стресът, ядът, срамът, цинизмът, гневът, вината, мъката и страхът имат нещо общо – карат ни да се чувстваме зле. Мои клиенти често ме питат, какво да правя, когато тези отрицателни емоции се покажат.

Първият ми отговор е:” Не се опитвайте да се почувствате по-добре.”. Всички наши емоции, включително и това, което наричаме отрицателни емоции, имат за цел да ни кажат нещо. Най-лошото, което можете да направите е да игнорирате нещата.

За момент нека емоциите просто ги има. Тогава,

Издишайте.

Преди на направите каквото и да било.

Приемете дискомфорта като знак, че сте истински жив. Вашето съществуване включва цялото ви, не на части. Несигурността, мизерията, страхът от отхвърляне, идват за да ни научат на нещо ново. Ако пренебрегнем емоциите си в такива моменти, те ще се отразят на нашето щастие, така или иначе. Трябва да присъстваме на това, което преживяваме сега, за да извлечем мъдростта, която ще ни даде.

Не бихме се почувствали доволни от това, което имаме и това, което сме, ако не можем да оценим текущото си състояние, без значение с какво сме се сблъскали. Когато затворим или игнорираме част от съществуването си, затваряме част от себе си.

Повечето емоции са реакции на това, което сме си представяли, че в този момент трябва да бъде. Те представляват или незадоволени очаквания или страхове, че няма да получим това, което искаме. Бъдете любопитни за това, което ви липсва.

Любопитството е най-недооценената емоция. Тя не се преподава като положително емоционално състояние. Интересувайте се от това, което се случва в мозъка и тялото ви, вместо да мъдрите кой е прав и кой крив.

Вглеждайки се в себе си, имаме възможност да дадем думи на емоциите си. „Аз съм тъжен, защото…” или „Аз скърбя, защото …, аз съм разочарован, наранен, обиден ….” Разбирането на механизма, задействащ тези емоции ще ни даде идеи, за това какво да се направи по-нататък. Болезнената енергия ще се разсее.

Да обърнем внимание на света около нас.

Къде се намираме, какво имаме, тава, което обичаме и това, което е добро за нас. Нека тази реализация застане срещу другите ви емоции, като част от хармоничното взаимодействие на живота. Балансирайте благодарност с тъга и страх от неизвестното, състрадание с чувството на неудовлетвореност и разочарование, страст с гняв, вяра със загуба, надежда с негодувание. Ние хората имаме чудесна способност да чувстваме повече от едно нещо в даден момент.

Не можем да чувстваме най-големите радости в живота, без да чувстваме и нещата, които ни дърпат надолу. Мозъкът ни има ключ за включване и изключване. Не можем да изключим някои емоции, без способността ни да чувстваме страст и любов да отслабне.

Да приемем, че както има светлина, така има и сянка, за да не пропуснем момента на ценното си съществуване. Всяка емоция предлага малко мъдрост, която можем да вземем със себе си, по пътя на пътуването.

Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?
Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Всички споделяме общи истории...

„Чувствах се нещастна, знаех, че в хладилника има шоколад , и че трябва да го изям за да се успокоя...“; „Събуждам се с мисълта за закуска и си лягам с мисълта, какво ще ям на другия ден...“, „Храната ми дава спокойствието, от което имам нужда. Още няколко калории няма да навредят“, „Започвам да се храня здравословно от утре, а днес ще изям каквото имам ...“, „Храната е единствения начин да общувам със семейството си...“, „Не мога да се контролирам. Чувствам се нещастна докато не изям цялата купа сладолед...“, „Успявам да избягам от нездравословните храни за няколко дни, после поглъщам 10-торно повече и се чувствам виновна...“; “Колкото по-огромна стана, толкова повече имам шанс да ме забележат…”; „Искам да го изям, искам да го изям, искам да го изям…”

Тези и още много други истории споделяме ние , живеещи в бързото, често стресиращо общество.

Споделяме ги тихо, понякога със срам, само пред най-близките си приятелки. Говорим сами със себе си и си казваме, че трябва да престанем, но на другия ден продължаваме.

Иска ни се някой да ни разбере, да поговорим за това, но понякога бремето е толкова голямо, че нямаме сили за това. А това е нашата голяма тайна, пазили сме я прекалено дълго време и ни тежи.

Това са част от причините да решим да създадем достъпна група за взаимопомощ, в която да можем да разкажем историите си, да си помогнем взаимно, да разберем последиците от продължаването на този начин на живот. Пространство, където да кажем всичко това на глас.

Може да се включите в първата "Група за взаимна подкрепа" на 22 февруари от 19:00 часа в Читалище.то. София


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво е психодрамата?

Психодрамата е замислена като метод на групова терапия, който ползва и изключително цени спонтанността и креативността на участниците в процеса на промяна.

Създаден е от Джейкъб Морено в началото на ХХ век.

Според него „ Психодрамата може да се дефинира като наука, която изследва „истината” посредством драматични методи. Тя се занимава с междуличностните отношения и личния живот на хората ”.

„Психодрамата се занимава с реални житейски ситуации, .. не разчита на интервюта, въпросници и доклади. Хората всъщност се изследват ... докато се движат и говорят или действат в определена ситуация” („Основи на психодрамата”, Морено).

В своя реплика към Фройд, направена през 1912г. Морено казва: „И така д-р Фройд, аз започвам от там, където Вие спирате...Вие анализирате сънищата (на вашите пациенти), аз се опитвам да им вдъхна куража да продължат да мечтаят”” (от „Да говорим, играейки” на П. Дьоларош).

Автор: Елена Евстатиева

Взаимоотношения

Всяко решение, което взимаме е свързано с прогнози за бъдещето.

Никой от нас няма кристална топка, която да ни позволи да видим напред. Най-доброто, което бихме могли да направим е да поемем бъдещето си, което много прилича на миналото ни. Всъщност целта на паметта ни е да съхрани минали преживявания, които да ни помогнат да предвидим какво следва.

Използвайки миналото си за да предскажем бъдещето, може да бъде много ефективна стратегия, но само толкова, колкото личните ни преживявания са подобни в момента.

Понякога нашите минали преживявания могат да ни съблазнят да си мислим, че държим под контрол настоящето, когато в действителност не е така.

Половин век на изследвания в областта на взимане на решения на човека показва, че ние не сме особено добри в това. Нашите умове често ни заблуждават, че имат необходимата информация за взимане на решението.

Хранене, здраве, секс, отношения, често правим лош избор, не защото не знаем, а се подвеждаме от миналия си опит. Интуицията ни е огромен коз, но и тя ни подхлъзва понякога.

Повтаряме ли, неуспешния си минал опит?

Опарили сме се веднъж, болката е мощен учител, не трябва да изгаряме себе си няколко пъти, за да се научим, опасно е и боли.
Но болката може да разруши нашия живот и личностното ни израстване. Твърде често сме свидетели на един ранен отказ или връщане назад. Ние хората сме сложни , поведението ни варира в зависимост от ситуацията и много други фактори.

Не е лесно да се изправиш срещу гняв и обиди от любим човек.

Но ако се опитате да го управлявате и не отвърнете на това, то различното поведение, рано или късно, ще контрастира. Това е една благоприятна среда, в която избликът на ярост може да се почувства различен.

В името на себе си и на хората, които означават толкова много за вас.

Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Скрити в черупката си
Само ако ...... тогава ще бъда щастлив.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво всъщност означава да обичаш себе си?

Знаем, че е важно да се обичаме, но какво всъщност означава да се грижиш за себе си?

За някои, любовта към себе си означава взимането на топла вана, да се поглезят с масаж или маникюр. И все пак, любовта към себе си изисква нещо по-дълбоко от всичко, което можем да „направим „ за себе си.

Да се обичаш означава да си в мир със себе си – да се чувстваш комфортно в собствените си дълбини. Винаги можем да намерим отсрочка, за да направим нещо за себе си. Но по-дълбокият вътрешен мир изисква култивиране на определен начин на съществуване.

Да бъдеш мил със себе си.

Често сме по-мили и любезни към другите, отколкото към самите нас. Осъдителните гласове от миналото са оставили скрит остатък от срам, който често ни блокира или дори не забелязваме това, което наистина чувстваме.

Да бъдеш нежен със себе си означава да си добър и приветлив към чувствата, които възникват в теб. Човешко е да се чувстваш тъжен, унил и да се страхуваш понякога. Признак на сила, а не на слабост е, ако можеш да признаеш тези чувства и позволиш на някой да ти помогне.

Нежното отношение към това, което чувстваме ни дава възможност за повече простор. Ние можем да „бъдем” с чувствата си, а не да сме „залети” от тях.

Чувствата ни са подаръци и трябва да бъдат приветствани.Да намерим начин да бъдем с тях, така, че да станат наш съюзник, а не враг. Емоциите, като мъката, ни позволяват да се освободим от болката за да можем да вървим напред.

Чувствата често съдържат мъдри послания и ако можем да разчетем това, което се опитват да ни кажат , ще научим изключително много за себе си. Ако имаме топло и приятелско отношение към тях, те са склонни да бъдат наш съюзник в житейското ни пътуване.

Само ако ...... тогава ще бъда щастлив.
Скрити в черупката си
Защо толкова се нуждаем от одобрение?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Депресията не е само чувството на тъга

Леките признаци на депресия, които не трябва да пренебрегваме.

Много хора дори не подозират, че са в това състояние.
Симптомите могат да варират от леки до тежки и преминават от един към друг. Признаците на депресия, често се приписват на умора, стрес или процес на стареене.
Ето някои симптоми, които често игнорираме.

Раздразнителност

Повечето от нас смятат, че депресията води до огромна тъга. Но понякога хора с депресия биват гневни и раздразнителни, а не безнадеждно апатични.
Ако се забелязали повишената си раздразнителност или хората около вас ви държат на тръни, не го пренебрегвайте. Не приписвайте нетърпението си и гнева на високия стрес или повишената натовареност. Отделете малко време да помислите върху възможността, че нещо може да се случва с вас.

Проблеми със съня

Докато една или две безсънни нощи не е задължително да са причина за тревога, то системните трудности със съня могат да бъдат вдигнат червен флаг. Безсънието може да е симптом на депресия. Много хора с депресия се борят да заспят или да останат заспали, въпреки изтощението си.
Други пък спят прекалено много. Те се борят да се събудят сутрин и нямат търпение да отидат в леглото вечерта, а и често дремват през деня.
Ако вашите навици за сън са се променили, важно е да обърнете внимание за евентуалните причини.

Болежки
Има невероятна връзка между тялото и ума. Когато се борим с психично-здравни проблеми, често изпитваме и физически такива.
Много хора се изкушават да отхвърлят необяснимите болки, които са част от нормалния процес на стареене. Но болките в гърба, кръста, честото главоболие могат да бъдат симптоми на нещо друго.

Липсата на енергия

Депресията може от енергични да ни направи да се чувстваме сънливи и уморени през по-голяма част от времето. Много хора казват на това изчерпване: "Е, аз не съм си доспал напоследък" или "Много съм натоварен и от там идва умората".
Помислете как нивото ни на енергия може да се измести във времето. Ако малки задачи ви изморяват повече от преди, помислете за причината.

Чувството на вина

Ненужното себе обвиняване за нещата от живота не е здравословно. Ако се чувствате виновни за едно или друго, помислете за реалната причина.
Много хора с депресия също се чувстват безполезни. Обърнете внимание на вътрешния си монолог и ако той е прекалено рязък и критичен, това може да е признак.

Безразсъдно поведение

Хората, които приличат на постоянни купонджии от вън, често страдат вътрешно. Хазарта, рисковото сексуално поведение и злоупотребата с алкохол и наркотици, е опит да се замаскират неприятните емоции.
Ако сте започнали да се държите безразсъдно в последно време, може да бъде знак, че се опивате да се справите с вътрешния си смут. За съжаление, тези видове нездравословни умения за справяне, предоставят само моментно облекчение. Те могат и да задълбочат нещата.

Проблем с концентрацията

Ако се борите да останете концентриран и се чувствате сякаш сте в мъгла, това може да е знак за нещо случващо се с вас. Хората с депресия често забравят и губят предмети от ежедневието си.
Въпреки, че последно време всички хора са като, че ли малко разсеяни, проблемите с фокусирането, може да произтичат от разстройства на настроението. Ако сте забелязали спад в производителността си или имате затруднения, с някоя лека преди за вас задача, разгледайте причините за това.

Как да си помогнете?
Ако мислите, че може да има и малка вероятност да бъдете подтиснат, консултирайте се със специалист. Депресията е нещо, което е лечимо.

Усмихнатата депресия
Тревожност
Как можем да помогнем на себе си по време на депресия?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Бащите не са просто интериор

Все повече майки отглеждат децата си сами. В усилията си да бъдем в тяхна подкрепа, като че ли остава усещането, че бащите са заменими. Но те не са. Децата, които имат достатъчно късмет да имат ангажирани бащи, усещат това, което само един баща може да даде на детето си.

Много пъти съм писала, че най-добрият подарък за едно дете е положителната и стабилна връзка на родителите. Любещият и грижовен баща, дава страхотен пример на своите момчета, че те са достойни за уважение от страна на хората, които ги обичат. Дават добър пример на децата си за едни взаимно подкрепящи се отношения, едно добро партньорство.

Наблюдавам семейства, в които бащата насърчава децата за някакви игри, често физически. Това възпитава в децата една увереност във физическите им възможности. Научаването на децата как да се справят с телата си, както и с емоциите си, им дава една компетентност и увереност.

Децата, растящи в семейства с еднакво участващи родители, са склонни да развиват по-добри вербални и логическо умения. Бащите са по-склонни да подчертаят значението на постигането на резултата, както и предварителното проучване. Докато майките са по-фокусирани върху подкрепата и безопасността. В резултат на това, децата виждат един цялостен, завършен кръг, което всъщност представлява партньорството.

Момичета, които имат положителна връзка с бащите си, имат по-малка вероятност да забременеят като тинейджъри. Статистиката е изумителна. Момичетата без такава връзка са два пъти повече. Момичетата, които имат добри взаимоотношения с бащите си, са по-малко нуждаещи се от мъжката любов и подкрепа, не са преждевременно сексуално активни.

За момчетата също е от изключителна важност присъствието на татко. Проучвания сочат, че момчетата, които са имали стойностна и висококачествена връзка с бащите си, имат по-малка вероятност за проблеми със закона. Бащите са по-склонни от майките, да се справят с лошото поведение. Майките обикновено се опитват да разберат и да подкрепят децата си. Бащите, обикновено, са твърдата дума.

И накрая, деца отглеждани и от двамата родители, имат възможност животът им да бъде по-подреден и по-щастлив.

Проблеми в семейството
Деца и родители
Семеен модел

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Защо самотата ни наранява толкова много?

Привързаността е важна за нашето умствено, физическо и духовно здраве.

Чувстваме се самотни от време на време. Забързаният свят, в който живеем, стресът от балансирането в личните и професионални взаимоотношения, може да ни накара да копнеем за повече обич, от всеки друг път.

Ако имаме късмет, самотата е случайно раздразнение и много бързо се разсейва при появата на най-важните хора в живота ни. Когато самотата е всекидневие, обаче, тя носи със себе си широк кръг от негативи.

Отдавна наблюдавам как хората около мен посрещат нуждите си от любов и нежност. Ние сме стаден социален вид и близките, смислени отношения са от съществено значение за благосъстоянието ни. Когато отношенията са разклатени, нашето здраве също страда. Ставаме по-податливи на тревожност, депресия и мъка. Наранени сме. Не спим добре. Разболяваме се по-често и възстановяването ни отнема повече време.

Всеки има различен начин да се справи със самотата. Някои се обръщат към алкохола и наркотиците, за да облекчат бремето от това да се чувстваш нежелан и никому ненужен. Други се отдават на храната или са обсебени от хазарта. Трети пък търсят анонимни сексуални връзки. Каквато и да е стратегията всеки се опитва да запълни празнината, която идва от това, че сме лишени от смислени взаимоотношения.

Вместо тези непродуктивни начини, как хората могат да създадат и поддържат смислена връзка?

Ефективно средство за защита е да консумираме привързаността си. Когато се целуваме, прегръщаме, държим за ръце и казваме на близките си , че ги обичаме, ние укрепваме тези важни за нас връзки. Точно както самотата вреди на здравето ни, привързаността го укрепва. Тя ни помага да се справим със стреса. Искам да подчертая, че дори и кратките прегръдки и целувки, могат да ни помогнат да се успокоим, да си възвърнем перспективата и готовността да се справим с проблемите, които стоят пред нас.

Ако сме щастливи и разполагаме с надеждни и привързани взаимоотношения в живота си, тогава вероятността да бъдем разгневени от стресови събития е по-малка. Където и да ги срещнем.

Не е изненада, че когато сме самотни се чувстваме зле, а когато сме обичани се чувстваме добре. Позитивните отношения предотвратяват самотата. Чрез споделянето на привързаност ние помагаме на себе си и на партньора ни да живеем по-здравословен и по-удовлетворяващ живот.

Самота или усамотение
Скрити в черупката си
Епидемия ли е самотата?

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Само ако ...... тогава ще бъда щастлив.

Дори и най-положителното събитие не може да промени настроението на сърдитите хора.

„Ако само имах 100 лева, щях да бъда щастлив.” „Ако направя повече пари, ще бъда много щастлив.” ”Ако само ме обича, аз ще бъда щастлив.” „Ако го бях купила на промоция, щях да бъда много щастлива.”

Вярно ли е това? Изследователите казват „не”. Правени са проучвания в тази област за това, как хората правят прогнози за собственото си бъдеще. Те открили, че хората, които са склонни да бъдат ядосани, недоверчиви и песимистично настроени, влияят негативно на бъдещето си.

Изследователите заключват, че това дали едно положително събитие ще ни направи щастливи или нещастни, зависи от нашите естествени наклонности да бъдем отрицателни или положителни.

Това е една интересна находка. Предполага, че вече няма нужда да чакаме еди кое си положително нещо да ни направи по-щастливи, това е загуба на време. Ако сте нещастни, тези събития няма да ви направят щастливи. Дори да се случи нещо изключително положително, трудно би повлияло върху настроението на сърдития човек. За да изпитате истинско щастие трябва да промените начина си на мислене.

Запитайте се какво точно ви пречи да бъдете щастливи?

Можете да се опитате да промените ядосаната си нагласа. Недоволството.

Това, че сте ядосан песимист ви спира да бъдете щастлив.

Скрити в черупката си
Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Как оценяваме живота си?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как предположенията могат да променят нещата?

Ако знаем предварително , че процедурата „настина ще боли”, или че тестът е „много труден, или, че според шефа е „невъзможно да се справите”, след това сценариите се разиграват точно както сме предвидили.

Оказва се , че ранните предположения всъщност оформят реалността.

Причината се дължи на нещо, наречено „ предварителни очаквания”. Това означава, че в зависимост от това какво ние очакваме, влияем реално върху резултата. С други думи, след като очакваш нещо да се случи, поведението ти, реакциите ти и действията ти допринасят за развоя на събитията.

Ако мислите, че ще се справите страхотно на интервюто за работа, то вие сте склонни да се представите добре.
Ако мислите, че ще спечелите състезанието , то вие се обучавате и подготвяте по начин, който ви дава по-голям шанс да го спечелите.

Използването на очакванията по този начин може да бъде мощен инструмент в постигането на целите ви. Но голяма част от нас са се хванали за другата страна, мислейки само за ограниченията. Силата на внушението работи добре и в двете посоки и е възможно да саботираме успеха си.

Така, че по-добре да го ползваме за да поемем контрола на собствения си живот и създадем положителните преживяванията, които желаем.
Самочувствието ни
Планиране на бъдещето в настоящето
Време за промяна

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Защо прошката е толкова трудна?

Всеки изпуска гнева си понякога. Ядосани сме на колега или приятел и дори години след това продължаваме да изпитваме гняв. Много е трудно да простиш на някой, на когото все още си ядосан. Това важи дори ако причината да сме ядосани не се дължи на разочарование, след което сме загубили контрол, а на възмущение от несправедливост извършена срещу нас.

Искаме да задоволим чувството си за справедливост. Дори и да не сме ядосани, ако вярваме, че има някаква несправедливост, избягваме да толерираме това.

Чувстваме прошката, все едно нарушителят да се измъкне безнаказано.

Често искаме да навредим, след като срещу нас е било посегнато. Око за око, както се казва, и това интуитивно ни удовлетворява.

Не ми се извини. Силата на извинението, за да се отвори път към прошката, не може да се надценява.

Намирането на сили да простиш започва от там, че трябва да повярваме в това, всички хора искат да бъдат щастливи. Задържайки гнева в себе си ние се отклоняваме от тази идея. Търсейки разплата, чакайки извинение, преследването на собственото ни щастие отива на заден план. Без значение колко сложно изглежда, всеки може да се освободи от това.

Тук естествено изниква въпросът за отвратителните неща, които някои хора са извършили , и които не заслужават прошка? Родители, който не са се грижели за децата си? Съпрузи, които са ни изоставяли? Приятели, които са ни предали? Любими хора, които са ни ощетявали? Можем ли да намерим достатъчно състрадание за да простим? Това зависи от желанието ни да бъдем щастливи отново. Докато носим тежкия кръст на прошката, щастливият живот ще е една илюзия за нас.

Да простя или да не простя, това е въпросът?
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Дали приемането на болката облекчава страданието ни?

Емоционалната болка е част от опита ни. Всеки е имал моменти в живота си, когато е бил изправен пред трудни и болезнени ситуации, загуба на любим човек, разочарование, мъка, и т.н. списъкът може да продължи дълго. Страданието, от друга страна, не е непременно част от нас. За разлика от емоционалната болка, страданието се случва, когато ние не можем да приемем напълно ситуацията, която ни причинява тази болка. Когато страдаме, болката се вмъква в нас и не сме в състояние да се движим без нея. Страданието може да има огромно отрицателно въздействие върху нашия живот, като засилва усещането за тъга, депресивни мисли, липса на мотивация и постоянно чувство на безнадежност и безпомощност.

Слагайки ръката си върху горещата печка, тя ще ме изгори, причинявайки ми физическа болка. Освен това, ако като малка съм се изгаряла на гореща печка, аз вероятно съм се научила, че ще боли. За това, в бъдеще ще избягвам допира до нагорещена печка. В контекста на физическата болка, логично би било да избягваме да правим неща, от които знаем , че ще ни заболи. В действителност това, ни помага да бъдем изключително адаптивни и да се защитим от физически болки и наранявания.

От друга страна, когато се опитваме да избегнем емоционалната болка, в дългосрочен план това може да ни направи лоша услуга. Например, когато съм била наранявана, от някой, който съм смятала за близък има голяма вероятност да изградя емоционални стени, които да ме предпазват. Така предпазена, обаче, затварям всички възможности, които евентуално бих имала в бъдеще.

Опитът ни с емоционалната болка е част от това да сме хора. И все пак, до известна степен, това, което правим с тази болка е наш избор.
Как да се борим с депресията и тревожността?
Симптоми на депресия при мъжете
Самота или усамотение


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Достатъчно добър ли съм?

Всеки иска да е достатъчно добър в нещата, които прави. Това ни дава важност, сигурност, компетентност, възможност да обичаме другите и да бъдем мили. Но наистина ли сме достатъчно добри родители, партньори, приятели или в добро здраве?

За да бъда достатъчно добър родител, партньор или професионалист, трябва да изпълнявам тези роли достатъчно умело, за да се справя с предизвикателствата на една връзка, родителските ангажименти или в работата. За да бъдем достатъчно добри, ние трябва да прилагаме и работим с техники и похвати, които водят до любещи, ориентирани към растеж взаимоотношения. Но се нуждаем и от възможност да се насладим на правенето на всичко това, за да бъдем ефективни.

В същото време , не е нужно да бъдем перфектни в това. Не трябва да сме номер 1 или да спечелим златен медал. Важно е да сме спокойни и сигурни в това, което правим.

Всеки губи баланс понякога. Изкуството да падаме елегантно
Опитът ли е най-добрият ни учител?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg