Бащите не са просто интериор

Все повече майки отглеждат децата си сами. В усилията си да бъдем в тяхна подкрепа, като че ли остава усещането, че бащите са заменими. Но те не са. Децата, които имат достатъчно късмет да имат ангажирани бащи, усещат това, което само един баща може да даде на детето си.

Много пъти съм писала, че най-добрият подарък за едно дете е положителната и стабилна връзка на родителите. Любещият и грижовен баща, дава страхотен пример на своите момчета, че те са достойни за уважение от страна на хората, които ги обичат. Дават добър пример на децата си за едни взаимно подкрепящи се отношения, едно добро партньорство.

Наблюдавам семейства, в които бащата насърчава децата за някакви игри, често физически. Това възпитава в децата една увереност във физическите им възможности. Научаването на децата как да се справят с телата си, както и с емоциите си, им дава една компетентност и увереност.

Децата, растящи в семейства с еднакво участващи родители, са склонни да развиват по-добри вербални и логическо умения. Бащите са по-склонни да подчертаят значението на постигането на резултата, както и предварителното проучване. Докато майките са по-фокусирани върху подкрепата и безопасността. В резултат на това, децата виждат един цялостен, завършен кръг, което всъщност представлява партньорството.

Момичета, които имат положителна връзка с бащите си, имат по-малка вероятност да забременеят като тинейджъри. Статистиката е изумителна. Момичетата без такава връзка са два пъти повече. Момичетата, които имат добри взаимоотношения с бащите си, са по-малко нуждаещи се от мъжката любов и подкрепа, не са преждевременно сексуално активни.

За момчетата също е от изключителна важност присъствието на татко. Проучвания сочат, че момчетата, които са имали стойностна и висококачествена връзка с бащите си, имат по-малка вероятност за проблеми със закона. Бащите са по-склонни от майките, да се справят с лошото поведение. Майките обикновено се опитват да разберат и да подкрепят децата си. Бащите, обикновено, са твърдата дума.

И накрая, деца отглеждани и от двамата родители, имат възможност животът им да бъде по-подреден и по-щастлив.

Проблеми в семейството
Деца и родители
Семеен модел

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Защо самотата ни наранява толкова много?

Привързаността е важна за нашето умствено, физическо и духовно здраве.

Чувстваме се самотни от време на време. Забързаният свят, в който живеем, стресът от балансирането в личните и професионални взаимоотношения, може да ни накара да копнеем за повече обич, от всеки друг път.

Ако имаме късмет, самотата е случайно раздразнение и много бързо се разсейва при появата на най-важните хора в живота ни. Когато самотата е всекидневие, обаче, тя носи със себе си широк кръг от негативи.

Отдавна наблюдавам как хората около мен посрещат нуждите си от любов и нежност. Ние сме стаден социален вид и близките, смислени отношения са от съществено значение за благосъстоянието ни. Когато отношенията са разклатени, нашето здраве също страда. Ставаме по-податливи на тревожност, депресия и мъка. Наранени сме. Не спим добре. Разболяваме се по-често и възстановяването ни отнема повече време.

Всеки има различен начин да се справи със самотата. Някои се обръщат към алкохола и наркотиците, за да облекчат бремето от това да се чувстваш нежелан и никому ненужен. Други се отдават на храната или са обсебени от хазарта. Трети пък търсят анонимни сексуални връзки. Каквато и да е стратегията всеки се опитва да запълни празнината, която идва от това, че сме лишени от смислени взаимоотношения.

Вместо тези непродуктивни начини, как хората могат да създадат и поддържат смислена връзка?

Ефективно средство за защита е да консумираме привързаността си. Когато се целуваме, прегръщаме, държим за ръце и казваме на близките си , че ги обичаме, ние укрепваме тези важни за нас връзки. Точно както самотата вреди на здравето ни, привързаността го укрепва. Тя ни помага да се справим със стреса. Искам да подчертая, че дори и кратките прегръдки и целувки, могат да ни помогнат да се успокоим, да си възвърнем перспективата и готовността да се справим с проблемите, които стоят пред нас.

Ако сме щастливи и разполагаме с надеждни и привързани взаимоотношения в живота си, тогава вероятността да бъдем разгневени от стресови събития е по-малка. Където и да ги срещнем.

Не е изненада, че когато сме самотни се чувстваме зле, а когато сме обичани се чувстваме добре. Позитивните отношения предотвратяват самотата. Чрез споделянето на привързаност ние помагаме на себе си и на партньора ни да живеем по-здравословен и по-удовлетворяващ живот.

Самота или усамотение
Скрити в черупката си
Епидемия ли е самотата?

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Само ако ...... тогава ще бъда щастлив.

Дори и най-положителното събитие не може да промени настроението на сърдитите хора.

„Ако само имах 100 лева, щях да бъда щастлив.” „Ако направя повече пари, ще бъда много щастлив.” ”Ако само ме обича, аз ще бъда щастлив.” „Ако го бях купила на промоция, щях да бъда много щастлива.”

Вярно ли е това? Изследователите казват „не”. Правени са проучвания в тази област за това, как хората правят прогнози за собственото си бъдеще. Те открили, че хората, които са склонни да бъдат ядосани, недоверчиви и песимистично настроени, влияят негативно на бъдещето си.

Изследователите заключват, че това дали едно положително събитие ще ни направи щастливи или нещастни, зависи от нашите естествени наклонности да бъдем отрицателни или положителни.

Това е една интересна находка. Предполага, че вече няма нужда да чакаме еди кое си положително нещо да ни направи по-щастливи, това е загуба на време. Ако сте нещастни, тези събития няма да ви направят щастливи. Дори да се случи нещо изключително положително, трудно би повлияло върху настроението на сърдития човек. За да изпитате истинско щастие трябва да промените начина си на мислене.

Запитайте се какво точно ви пречи да бъдете щастливи?

Можете да се опитате да промените ядосаната си нагласа. Недоволството.

Това, че сте ядосан песимист ви спира да бъдете щастлив.

Скрити в черупката си
Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Как оценяваме живота си?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как предположенията могат да променят нещата?

Ако знаем предварително , че процедурата „настина ще боли”, или че тестът е „много труден, или, че според шефа е „невъзможно да се справите”, след това сценариите се разиграват точно както сме предвидили.

Оказва се , че ранните предположения всъщност оформят реалността.

Причината се дължи на нещо, наречено „ предварителни очаквания”. Това означава, че в зависимост от това какво ние очакваме, влияем реално върху резултата. С други думи, след като очакваш нещо да се случи, поведението ти, реакциите ти и действията ти допринасят за развоя на събитията.

Ако мислите, че ще се справите страхотно на интервюто за работа, то вие сте склонни да се представите добре.
Ако мислите, че ще спечелите състезанието , то вие се обучавате и подготвяте по начин, който ви дава по-голям шанс да го спечелите.

Използването на очакванията по този начин може да бъде мощен инструмент в постигането на целите ви. Но голяма част от нас са се хванали за другата страна, мислейки само за ограниченията. Силата на внушението работи добре и в двете посоки и е възможно да саботираме успеха си.

Така, че по-добре да го ползваме за да поемем контрола на собствения си живот и създадем положителните преживяванията, които желаем.
Самочувствието ни
Планиране на бъдещето в настоящето
Време за промяна

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Защо прошката е толкова трудна?

Всеки изпуска гнева си понякога. Ядосани сме на колега или приятел и дори години след това продължаваме да изпитваме гняв. Много е трудно да простиш на някой, на когото все още си ядосан. Това важи дори ако причината да сме ядосани не се дължи на разочарование, след което сме загубили контрол, а на възмущение от несправедливост извършена срещу нас.

Искаме да задоволим чувството си за справедливост. Дори и да не сме ядосани, ако вярваме, че има някаква несправедливост, избягваме да толерираме това.

Чувстваме прошката, все едно нарушителят да се измъкне безнаказано.

Често искаме да навредим, след като срещу нас е било посегнато. Око за око, както се казва, и това интуитивно ни удовлетворява.

Не ми се извини. Силата на извинението, за да се отвори път към прошката, не може да се надценява.

Намирането на сили да простиш започва от там, че трябва да повярваме в това, всички хора искат да бъдат щастливи. Задържайки гнева в себе си ние се отклоняваме от тази идея. Търсейки разплата, чакайки извинение, преследването на собственото ни щастие отива на заден план. Без значение колко сложно изглежда, всеки може да се освободи от това.

Тук естествено изниква въпросът за отвратителните неща, които някои хора са извършили , и които не заслужават прошка? Родители, който не са се грижели за децата си? Съпрузи, които са ни изоставяли? Приятели, които са ни предали? Любими хора, които са ни ощетявали? Можем ли да намерим достатъчно състрадание за да простим? Това зависи от желанието ни да бъдем щастливи отново. Докато носим тежкия кръст на прошката, щастливият живот ще е една илюзия за нас.

Да простя или да не простя, това е въпросът?
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Дали приемането на болката облекчава страданието ни?

Емоционалната болка е част от опита ни. Всеки е имал моменти в живота си, когато е бил изправен пред трудни и болезнени ситуации, загуба на любим човек, разочарование, мъка, и т.н. списъкът може да продължи дълго. Страданието, от друга страна, не е непременно част от нас. За разлика от емоционалната болка, страданието се случва, когато ние не можем да приемем напълно ситуацията, която ни причинява тази болка. Когато страдаме, болката се вмъква в нас и не сме в състояние да се движим без нея. Страданието може да има огромно отрицателно въздействие върху нашия живот, като засилва усещането за тъга, депресивни мисли, липса на мотивация и постоянно чувство на безнадежност и безпомощност.

Слагайки ръката си върху горещата печка, тя ще ме изгори, причинявайки ми физическа болка. Освен това, ако като малка съм се изгаряла на гореща печка, аз вероятно съм се научила, че ще боли. За това, в бъдеще ще избягвам допира до нагорещена печка. В контекста на физическата болка, логично би било да избягваме да правим неща, от които знаем , че ще ни заболи. В действителност това, ни помага да бъдем изключително адаптивни и да се защитим от физически болки и наранявания.

От друга страна, когато се опитваме да избегнем емоционалната болка, в дългосрочен план това може да ни направи лоша услуга. Например, когато съм била наранявана, от някой, който съм смятала за близък има голяма вероятност да изградя емоционални стени, които да ме предпазват. Така предпазена, обаче, затварям всички възможности, които евентуално бих имала в бъдеще.

Опитът ни с емоционалната болка е част от това да сме хора. И все пак, до известна степен, това, което правим с тази болка е наш избор.
Как да се борим с депресията и тревожността?
Симптоми на депресия при мъжете
Самота или усамотение


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Достатъчно добър ли съм?

Всеки иска да е достатъчно добър в нещата, които прави. Това ни дава важност, сигурност, компетентност, възможност да обичаме другите и да бъдем мили. Но наистина ли сме достатъчно добри родители, партньори, приятели или в добро здраве?

За да бъда достатъчно добър родител, партньор или професионалист, трябва да изпълнявам тези роли достатъчно умело, за да се справя с предизвикателствата на една връзка, родителските ангажименти или в работата. За да бъдем достатъчно добри, ние трябва да прилагаме и работим с техники и похвати, които водят до любещи, ориентирани към растеж взаимоотношения. Но се нуждаем и от възможност да се насладим на правенето на всичко това, за да бъдем ефективни.

В същото време , не е нужно да бъдем перфектни в това. Не трябва да сме номер 1 или да спечелим златен медал. Важно е да сме спокойни и сигурни в това, което правим.

Всеки губи баланс понякога. Изкуството да падаме елегантно
Опитът ли е най-добрият ни учител?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Самота или усамотение

Самотата е белязана от чувството за изолация. От друга страна, това е състояние да бъдеш сам със себе си , без да си самотен, което може да доведе до само осъзнаване.

Животът около нас тече на бързи обороти, или може би просто изглежда по този начин, когато електронните съобщения обикалят света за част от секундата, ние простосмъртните се нуждаем от различни начини да се справим с натиска. Трябва да поддържаме някакво ниво на баланс и усещане , че ние сами управляваме живота си.

В противен случай се чувстваме претоварени, разгневени и с постоянното чувство , че не можем да се справим. Това е моментът, в който човек има нужда да остане сам със себе си и да се наслаждава на усещането да е сам.

Самотата и усамотяването са две много различни неща, но понякога изглеждат много сходни.

Самотата е отрицателно състояние, белязано с чувството на изолация. Постоянното усещане, че нещо липсва, даже и когато си сред много хора. Това е може би най-горчивата форма на самота.

Усамотението е усещането да останеш сам. Това е конструктивно и позитивно състояние на ангажираност със себе си, желателно състояние.


Усамотението е момент, който може да се използва за размисъл, вътрешно търсене или удоволствие от нещо. Уединението и насладата от тази интимност.

То ни предлага спокойствие, произтичащо от състояние на вътрешно богатство. Усамотението е средство да се наслаждаваме на спокойствието и всичко, което ни носи то. Действа ни освежаващо и често ни възстановява.

Самотата е грубо наказание, дефицит, състояние на недоволство, белязано от чувството на отчуждение от света.

Ние всички се нуждаем от периоди на усамотение, в зависимост от темперамента , който имаме. За някои е от съществено значение. Дава ни шанс да спрем и да помислим, необходим контрапункт на интимност, време да възвърнем перспективите си. Подновява предизвикателствата на живота ни.

Усамотението възстановява тялото и ума ни. Самотата ги изтощава.

Скрити в черупката си
Епидемия ли е самотата?
Сам или самотен?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Усмихнатата депресия

За колко хора си мислим, че изглеждат щастливи, а всъщност се борят ежедневно с депресивни мисли? Обикновено хората подвластни на депресия са изобразени като обездвижени и неспособни да функционират.

Не при всички протича по един и същ начин. Някои може да не осъзнават, че са в това състояние, особено ако изглежда, управляват добре живота си. Не ни се вярва, че някой може да се усмихва и да изглежда „добре”, а в същия момент да се чувства зле.

В практиката ми съм срещала усмихнати, а в същия момент дълбоко страдащи хора. Повечето, даже не са чували за „усмихната „ депресия. Това е проява на щастие, буквално се усмихва, докато вътрешно страда. Тя често минава незабелязана. Трудно е да признаеш, че всъщност този смях се дължи на страха от това да си слаб.

Усмивката и външната фасада са защитен механизъм, опит да скрият истинските си чувства. Може да изпитваме тъга по провалена връзка, предизвикателства на работата или липси на това, което възприемаме като истинска цел в живота. Тъгата може да се проявява като постоянно, цялостно усещане , че „нещо просто не е наред”.

Често срещани симптоми са тревожност, страх, гняв, умора, раздразнителност, безнадежност и отчаяние. Тези , които страдат от това, могат да изпитват и проблеми със съня, липса на удоволствие от приятни и любими дейности, както и загуба на либидо. При всеки разбира се е различно, но винаги има един или няколко от тези симптоми.

Друг прочит на усмихнатата депресия е като носенето на маска. Хората страдащи от нея, могат да намекват на външния свят за проблема си. Те често поддържат работа на пълен работен ден, занимават се със семейното домакинство, имат активен социален живот, даже и спортуват. С тази маска всичко изглежда чудесно, дори перфектно. Въпреки това под маската те страдат, тъжни са, имат пристъпи на паника, ниско самочувствие, безсъние, а в някои случаи дори и мисли за самоубийство.

Ако вие или някой ваш близък страда от това, помощта е на разположение. Дали чрез консултиране или психотерапия, възможно е успешно да се придвижите напред и да се освободите от тъгата. Отварянето и споделянето на чувствата е ключов елемент за справяне с това състояние.

Могат ли физическите упражненията да бъдат полезни при депресия?
Как да се борим с депресията и тревожността


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Всеки губи баланс понякога. Изкуството да падаме елегантно.

Трудностите и предизвикателствата могат да ни извадят от равновесие понякога. Има ли изкуство в падането?

Самата аз често съм се страхувала от падане. Започнах да карам ски и първото нещо, което инструкторът ми показа е падането. След като искаш да караш ски, трябва да си готов да паднеш, ми каза тогава той. Как се пада, как се става и това беше толкова естествено и лесно, че падането спря да ме притеснява. Дълго време карах на детската писта, тренирайки падане и ставане.

Така е и в живота ни. Падаме, ставаме и натрупваме опит. Понякога за да се изправим имаме нужда от време, от помощ, от ръка, която да ни помогне.

Вместо да се задълбочаваме в това, че сме паднали, можем да работим в посока на изправянето. Да изработим стратегия за това да не сме долу.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Могат ли физическите упражненията да бъдат полезни при депресия?

Физическите упражнения освобождават ендорфин, собствен природен антидепресант в организма.

Чести симптоми на депресия са проблеми със съня през нощта, загуба на апетит, разсеяност и случайни коментари, чувстваш се ужасно, предпочиташ да си мъртъв, от колкото жив. Всичко това звучи като тежка депресия, за която се изписват антидепресанти. Но ако не искаме да вземаме лекарства, които да контролират ума ни, какви други алтернативи имаме?

Самата аз съм голям фен на умствените и физически ползи от физическите упражнения. За мен движението е здраве. Но могат ли физическите упражнения да бъдат полезни в лечението на депресия? През последните няколко години, клиничните учени се фокусират все повече върху психичните ползи от физическите упражнения. Всеки, който прекарва време във фитнеса и прави упражнения, знае от първа ръка, че притокът на ендорфин предизвиква еуфория.

Упражненията не само увеличават притока на кръв в мозъка, те освобождават собствения, природен антидепресант на организма или т.н. ендорфин. Той също така освобождава други невротрансмитери, като серотонин, който повдига настроението. В действителност антидепресантите имат почти същото действие, увеличават притока на серотонин, чието ниво е понижено по време на депресия.

Лично аз смятам, че преди да се посегне към каквато и да е медикаментозна терапия, могат да бъдат опитани не фармакологични подходи като психотерапия, групи за подкрепа или здравословни навици на живот. Желанието, постоянството и движението рано или късно дават ефект.

Няма нужда да ходите в скъп фитнес и да имате строго индивидуална програма, контролирана от инструктор. Разходката сред природата понякога е достатъчна, а и е далеч по-здравословна и приятна от приемането на лекарства.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Скрити в черупката си

Мислите ли, че ако излезете от черупката си най-вероятно ще бъде във ваша вреда , отколкото в полза?

Светът е благосклонен към някои, животът им тече леко, успешни и харесвани са. Рядко им се е случвало да се „опарят” от живота. Не е изненадващо, че те са по-отворени, търсят повече контакти.

Уви, има и хора, с които светът не е бил толкова мил. Били са наранявани, претърпявали са загуби, животът здраво ги е „парил”. Както казва един мой клиент, „Когато си бил нокаутиран през първите 9 рунда, трудно е да накарате себе си да излезете за 10-ти.”

Не е изненадващо, че много от тези хора се „покриват” , заживяват в един все по-малък и малък свят, виждат се с все по-малко хора, излизат по-малко. Опитват се да изглеждат все по-невидими, носят скучни и безцветни дрехи, шапки, гледат постоянно надолу.
Това се случва с голяма част от по-възрастните хора, които се чувстват по-малко привлекателни и ефективни, отколкото някога са били.

Какви са алтернативите?

Да прегърнат самотата. Социалната норма очерня хората, които предпочитат самотата, но за някои тя може да бъде разумен вариант. Всъщност, било предимство, за да не се налага да правят компромиси. Могат напълно да разполагат с времето си и да правят каквото поискат когато поискат.

Или да изчезнат от черупката. Да, би коствало усилия, но може и да си заслужава. Този път нещата могат да се развият по различен начин. Защото, когато се потрудиш и вложиш енергия и сили в нещо, то рано или късно се случва. И когато се случи няма да има по-щастлив човек на земята от теб.

Знам, че всеки би бил изкушен поне да опита. Защото щастливият човек е и здрав човек.


Епидемия ли е самотата?
Сам или самотен?
Самотни по празниците



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как да се справим с драма кралицата?

На първо място, драма кралицата загатва, че е нещо повече от другите. Това обаче не е така. Мъжете и жените са еднакво способни да изискват вниманието на околните. Не се заблуждавайте, драма царете са също толкова реални, колкото и драма цариците.

Драмата е симптом от детството. С нарастването на годините драмата става все по-голяма и изисква все повече енергия. Тя изсмуква силите и самочувствието.

Драма кралицата или краля процъфтяват от внимание. Слепи са за чувствата на другите и не са успели да развият уменията за справяне, необходими в живота на възрастните. Способни са да направят „чудо” за капчица внимание. Често това „чудо” е свързано с негативни усещания и преживявания за околните, а и за тях самите. За драма кралицата няма почивен ден, тя винаги е готова да действа. Способна е да въвлече всички присъстващи и само посмейте да не и обърнете внимание. Разразява се истинска драма, идва „краят на света”.

Имала съм много случаи на хора, неспособни да се справят с половинките си, за които драмата е култ. Изключително трудно се живее с такъв човек, трябва винаги да си нащрек, кога, къде, какво и как би отключило драмата. А пусната вече на свобода тя вилнее ли вилнее. Въпреки усилията, които полагат за да не се забъркат, няма нещо , което да може да се направи, когато стихията се е разразила. Просто трябва да изчакате да отмине или да се изчерпи.

Единственото нещо, което можете да направите е да управлявате себе си, което означава да не влизате в играта. Да знаете кога да останете пасивни, кога да си тръгнете. И не се страхувайте да кажете, че тази драма сцена не работи за вас. Това е избор на всеки от нас. Ние сами решаваме какво поведение да имаме и как да се справяме. Оставете я без алтернатива.

Емоционално недостъпен
Тревожност
Трудни връзки


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg