Видове депресия

Депресивните разстройства биват много различни видове и всеки вид има свои собствени уникални симптоми и лечение.

Най-често срещаният тип депресия се характеризира с комбинация от симптоми( виж списъка със симптоми), които влияят на способността ни да работим, да учим, да ядем , да спим, въобще да се наслаждаваме на всички приятни неща от живота.

Понякога депресията може да включва дългосрочни хронични симптоми, не се чувстваме добре или имаме продължително безсъние.
Друг вид депресия е биполярното разстройство, също наречено маниакално депресивно заболяване. То се характеризира с резки промени на настроението.Тежки върхове ( мания) и дъно (депресия). Превключванията в настроението понякога са драматични и бързи, но често могат да бъдат и постепенно.

Когато човек влезне в цикъла на депресията може да има няколко или всички симптоми на депресивното разстройство. Свръх активност, обсебващо говорене, прекалена енергичност, както и обратните състояния на отпадналост и асоциално поведение.

Още:
Депресията при жените. Зряла възраст
Депресията при жените. Пубертетът
Симптоми на депресия при мъжете


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Симптоми на депресия

Тъжни, обезпокоени или с „празно” настроение.

Всичко е безнадеждно, песимизъм.

Чувство на вина, безполезност и безпомощност.

Загуба на интерес или удоволствие от хоби или дейности, които са ни носили наслада, включително и от секса.

Енергията е на минимум, постоянна умора.

Затруднено концентриране, запомняме или вземане на решения.

Безсъние, ранно сутрешно събуждане или успиване.

Прекален апетит или загуба на теглото, постоянно преяждане и наддаване в теглото.

Мисли за смърт или самоубийство, понякога даже и опити за самоубийство.

Безпокойство и раздразнителност.

Устойчиви физически симптоми, които не се повлияват от лечение, като главоболие, храносмилателни разстройство и хронична болка.

Не всеки, който е в депресия преживява всеки симптом. Някои хора изпитват само един или два, а при други са всичките. Тежестта на симптомите варира с течение на времето.
Още:
Депресията при жените. Зряла възраст
Депресията при жените. Пубертетът
Симптоми на депресия при мъжете
Нормалното безпокойство срещу тревожното разстройство : Каква е разликата?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Депресията при жените. Зряла възраст

Взаимоотношения, работа и роли.

Стресът като цяло може да допринесе за депресията. Някои поддържат теорията, че по-често срещаната депресия при жените не се дължи на по-голямата уязвимост , а на конкретните напрежения, с които се сблъскват много жени. Тези натоварвания включват отговорностите у дома и на работа, грижите за децата, застаряването на родителите.

Както за жените, така и за мъжете, процентите на хора с тежка депресия са най-високи сред разделените и разведените. Качеството на брака, обаче може да допринесе значително за депресията. Липсата на интимна, доверчива връзка, както и явните семейни спорове са показали, че са свързани с депресията при жените. В действителност, степента на депресия се оказва най-висока при нещастно омъжени жени.

Репродукционните прояви при жените включват менструационния цикъл, бременността, безплодието, менопауза, а понякога и решението да нямат деца. Тези събития водят до колебания в настроението, което за някои жени е част от депресията. Хормоните имат ефект върху химията на мозъка, което контролира емоциите и настроението.


Депресията при жените. Пубертетът
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Симптоми на депресия при мъжете



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Депресията при жените. Пубертетът

Преди пубертета има много малка разлика в честотата на депресия при момичетата и момчетата. Но на възраст между 11 и 13 години има рязък ръст в депресията при момичетата. До 15 годишна възраст, процентът на жените преживели голям депресивен епизод в живота си се удвоява. След това идва моментът на юношеството, където ролите и очакванията се променят драстично.

Напрежението в този период включва формиране на идентичност, отделяне от родителите, възникваща сексуалност, както и вземане на решения за първи път. Заедно с други физически, интелектуални и хормонални промени.

Това напрежение обикновено е различно при момчетата и момичетата. Много изследвания и прочувания в областта показват, че жените гимназистки имат значително по-високи нива на депресия, тревожни разстройства, хранителни разстройства, както и проблеми в адаптацията.

Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Срамът
Травмата: Защо не мога просто да я забравя?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Не сме доволни. Как можем да променим нещата?

Когато таванът на къщата ни протече и водата стига до първия етаж, трябва да намерим течовете и да ги оправим. Когато колата ни започне да издава странни звуци, то е ясно, че иска ремонт. И когато не се чувстваме щастливи и не искаме да живеем в образа , в който сме, то трябва да научим повече за това, което причинява този проблем в нас.

Твърде често губим реална представа за себе си, затъваме в депресия, тревожност, липса на увереност, борим се с връзката си или имаме пропуски в работата си. За щастие можем да получим повече яснота за състоянието , в което сме. Това означава, че можем да започнем да разбираме по-добре собствените си усещания, мисли, емоции и модели.

Усещанията ни. Обърнете внимание на това как се чувствате в тялото си . Започнете с краката, продължете нагоре през цялото си тяло и обърнете внимание на това, което усещате. Забелязвате напрежение в гърба или тежест в краката. Или може да усетите изключителна умора в цялото си тяло.

Мислите ни. Замислете се за това, което казвате и мислите. Обърнете внимание на решенията, които правите във вашата среда. Също така, помислете за начина, по който реагирате на себе си и на околните. Може да сте твърде критични или прекалено пасивни в отношенията си.

Емоциите. Ние често действаме водени от тях, без да се замисляме много. Вместо това, можем да направим усилие и съзнателно да им сложим етикет и степен. Например леко, умерено силна или помитаща. Забележете как емоциите повлияват на преценките ни за нас самите или за другите. С течение на времето, практиката и опитът, който натрупваме овладяването им става по-лесно. Винаги можете да отворите вратата за промяна обаче, ако не сте доволни.

Моделите ни. Склонни сме да реагираме на подобни ситуации по сходен начин и това ни помага да се запознаем с нашите модели. Например: може да забележите, че сте склонни да бъдете критични към потенциални партньори, които се отнасят добре с вас. Такива наблюдения могат да ни доведат до по-добро разбиране на това, какво ни кара да реагираме така. Може да осъзнаем, че се страхуваме да не бъдем отхвърлени, така , че елиминираме тази възможност като първи отхвърляме тези, които всъщност желаем.

Информираност в тази област изисква любопитство и упорити усилия. Трябва да сме достатъчно любопитни за собствените си преживявания и да се поровим в тях. После трябва просто да поискаме нещата да се променят и да работим последователно за по-голяма осведоменост и себе разбиране. Това ще се случи само с практика. Точно както всяка цел в живота се постига с постоянство.

Проблеми при наличието на депресия
Симптоми на депресия при мъжете
Нормалното безпокойство срещу тревожното разстройство : Каква е разликата?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как оценяваме живота си?

Ако не ви харесва това, което имате, не забравяйте, че нещата са в ръцете ви и винаги можете да ги промените.
Ставаме свидетели на това как наши приятели навършват годишнина, други публикуват снимки от сватбата си, а трети се радват на раждането на децата си.

Ние измерваме живота си с нещата, които се случват около нас. Ако се върнем назад и помислим, как сме си представяли бъдещето си , дали сегашната картинка ни удовлетворява. Спомнете си неуспехите, които сте имали, грешките , които сте направили. Не винаги сме успявали, но ако сме успели да се учим от неуспехите си, то тогава те са успех за нас. Предизвикателствата в живота са за да се учим, да откриваме нещата и хората около нас.

Как оценяваме живота си? Кое е важното за нас? Кариера, семейство , деца, приятели. Степенувайте по важност нещата за вас. Ако семейството е важно, прекарвайте времето си заедно. Приятелите? Обадете им се и се срещнете. Уверете се кои са важните за вас неща и им се отдайте още повече.

Помислете кои са маркерите в живота ви, нещата , които са оставили ясна следа в него. Миналите ни успехи. Какво се е случило? Как сме се чувствали? Какво сме научили? Как сме се променили? Можем ли да превърнем това в успех, който да ни движи напред в живота?
Има аспекти в нашия живот, от които не сме доволни. Нека те да ни помогнат да обмислим добре пътя, който ще ни отведе до мястото, където искаме да стигнем.

Как да се борим с депресията и тревожността
Какво прави една връзка успешна?
Колко дълго се запазва огънят в жените при една дълга връзка?

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Срамът

Много емоционални състояния са варианти на срам или комбинация от срам с други емоционални измерения.

Моралният срам (за разлика от вината) е опит да бъде изложен един морален недостатък на базата на друг. Смущението пък е лек срам. Срамежливостта е изпреварващо срам мотивиране на страните за да бъде избегнат срамът.

Чувството ни на безполезност и несигурност ни кара да се срамуваме, често без мотивирана причина за това.

Помага ли ни това или по-скоро ни пречи?

Често срамът се наблюдава в младите и неопитните, в тези, които все още не са се доказали. Срамът е типичен за децата. Но наблюдавам и възрастни, които не са се освободили от него, въпреки постиженията си и опита , който имат. Изпитвала съм срам на младини, но съм успяла да го трансформирам в нещо, което по-скоро ме предпазва и ме кара да бъда нащрек.

Кои са случаите , в които изпитваме срам?

Това са моментите, в които се запознаваме с някой непознат или кандидатстваме за нова работа. Тогава искаме да се представим добре, да направим добро впечатление и рискът да не се провалим ни кара да се срамуваме.

До тук всичко е в рамките на нормалното и общовалидното.

Но има и друг вид срам, който толкова много пречи, че не позволява на носителя му да излиза от вкъщи на вън, да се среща и комуникира с хора. Например, така наречените „панически разстройства” се състоят в нарастващи цикли на тревожност свързани със срам за излагане на тази тревожност. Комбинацията от срам и тревога е толкова непоносима, че изисква целенасочена работа за да може човек да се справи. Много фобии олицетворяват усилията за избягване на срамното оголване на пластове на тревожността. По същия начин, някои клинични депресии се състоят в ескалиращи и динамични чувства като тъга и мъка, комбинирани със срам.

Терапевтичният подход към паническите разстройства и клиничните депресии води до разхлабване на схватката на срама за излагане на тревожните и депресивни чувства. И второ намиране на комфорт и съвместно съжителство с тези чувства, така, че те да намерят контекста на емоционалното разбиране, в който могат да бъдат разбрани и държани по-добре, а в крайна сметка и интегрирани.

Подобни публикации:
СРАМ
Ние сме същества , а не просто тела
Избягване


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Сигналите в сънищата ни

Тялото ни говори доста често. Казва ни когато сме уморени или гладни, когато сме прекалили с работата и трябва да си вземем почивка. Също така ни дава и специфични предупредителни признаци, че нещо с нас не е наред. Предупреждава ни за неща като инсулт, инфаркт или рак. Мозъкът ни говори с нас. Предупреждава ни чрез интуиция или чувство. Много изследователи са на мнение, че подсъзнанието ни говори чрез сънищата.

Психоаналитиците отдавна смятат, че сънищата са прозорец към подсъзнанието. Много колеги ползват сънищата като част от терапията, тъй като нещата , които сънуваме разкриват най-дълбоките ни притеснения, страховете ни и това, което наистина искаме от живота. Докато спим мозъкът ни е ангажиран със спомените и преживяванията ни. Емоциите , които изживяваме в сънищата си, често са паралелни с тези в реалния живот. Има някои общи черти в сънищата, като например да сънуваш , че си в затворено място, този човек се чувства в капан или е ограничаван в живота. За по-голяма част обаче, значението на един сън е уникално и трябва да се тълкува поотделно.

Когато някоя част от тялото ни не се чувства добре, сънят ни може да бъде предупреждение за това. Проучвания установяват, че хора живеещи със симптом на инфаркт сънуват често , че са намушквани в гърдите. Има много доклади за сънища, разкриващи конкретни заболявания.

Дали тези неща се случват, защото мозъкът ни знае за заболяването и ни дава сигнал чрез сънищата? Или сънят отразява собствените ни опасения от начина ни на живот и опасностите от заболявания? Често ние пренебрегваме здравните рискове в подсъзнанието си и ги игнорираме , особено ако са свързани с необходимост от промяна в начина ни на живот.

Независимо от механизма на съня, мозъкът ни се опитва да ни каже нещо чрез него. Когато сънуваме нещо, което предполага здравен проблем, обърнете внимание. Ако не игнорираме това предупреждение, можем да направим превантивни стъпки, за да променим проблемното поведение преди да се е превърнало в значим здравен проблем. Доброто здраве е състояние на ума. Вслушвайте се внимателно в това, което ви казват сънищата. Така ще бъдете в състояние да се съсредоточите върху това, което е важно за вас в живота.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Самокритиката – колко полезна е тя за нас?

Как можем да я заглушим и да успокоим вътрешния си глас, който ни казва „ти се провали”?

Ние сами сме най-лошия си враг. Смятате ли, че можем постоянно да се само критикуваме и да се съсредоточаваме само върху лошите си качества? Това се случва на всички нас, много хора са склонни на самокритика. Да, малко самокритика може да ни бъде от полза, да послужи като проверка на действителността и да предизвика мотивация за положителна промяна и личностно израстване, но когато е в прекомерни дози вреди на цялостното ни здраве и благополучие.

Всеки понякога е прекалено осъдителен, когато става дума за собствените му грешки и слабости. Често си мислим, че не сме достатъчно добри, че сме безполезни или , че просто продължаваме да правим грешки и не сме в състояние да направим по-добри промени. Това със сигурност може да ни накара да се чувстваме тъжни, безнадеждни, ядосани и дори безпомощни. Но когато самокритиката ни пречи да поемаме рискове и да вярваме в собствените си способности, за да функционираме и да се развиваме, тогава става болезнено и нездравословно. Когато постоянно говорим отрицателно за себе си , това се свързва с високи нива на стрес, тревожност и депресия.

Добрата новина е , че винаги можем да се измъкнем от това състояние и да се научим да се защитаваме от най-лошия си враг.
Обичайте себе си и грешките си. Всички сме хора и всички имаме недостатъци, дефекти и правим грешки. Помислете за всички ваши близки и техните недостатъци и слабости, които имат. Можем да се научим да ги обичаме и приемаме такива каквито са, да ги оставим да бъдат човешки същества. Да се научим да обичаме себе си и да приемем грешките си.

Търсете решение. Винаги има начин за решаване на нещата и най-доброто, което можем да направим е да променим поведението си, като променим начина си на мислене. Да се съсредоточим върху успеха, а не върху провала, това е част от положителната промяна.
Най-лошият ни враг може да стане най-добрият ни приятел. Трябва да сме мили със себе си, така както сме мили със семейството си.

Признайте, че често сме по-сурови към себе си, отколкото към близките си. Следващият път, когато сте изправени пред вътрешната критика се запитайте как бихте помогнали на ваш близък ако той или тя има същия проблем.

Постоянната самокритика не работи в наша полза. Имаме нужда от повече самочувствие за да бъдем щастливи и да постигаме целите си

Самочувствието ни
Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?
Ще бъда щастлив когато ...


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Лечебната сила на любовта

Сърцето е може би най-важният орган за нас, а здравото сърце е щастливо сърце. За да се постигне оптимално здраве за сърцето, емоционалният и духовният аспект е също толкова важен, колкото и физическият.

Всяка мисъл предизвиква за миг поток от емоции, които съставят една симфония от положителни и отрицателни ефекти в тялото ни. Ето защо е изключително важно да се отделя специално внимание на мислите и емоциите, които нахлуват в ума ни.

Любовта помага за лечението на сърцето и подхранва ума, тялото и душата. Тя е изключително силна емоция, свързана с човешката доброта, състрадание и дълбока привързаност. Тя е самостоятелно режисирана и насочена към другите. Най-важното е, че любовта е жизненоважен компонент за цялостното ни здраве и щастие.

Любовта ни повишава самочувствието, което води до повече грижи за себе си и повече щастие. Да обичаш себе си е от изключителна важност, защото вероятността да живееш здравословно и да се грижиш за външния си вид е по-голяма.

Любовта те прави щастлив. Тя предизвиква производството на хормони свързани с адреналина, което води до повишаване на чувството за радост и удоволствие.

Любовта противодейства на стреса. Тя помага за производството на т.н. хормон на „любовта”, който насърчава тялото ни да се чувства добре.

Любовта намалява тревожността и депресивните мисли. Тя подобрява имунната система и може да бъде мощно обезболяващо.

Любовта ни помага да спим по-добре. Когато спим до някого, когото обичаме, това ни кара да се чувстваме по-спокойни, което пък ни помага да спим по-добре. Достатъчната почивка е от жизненоважно значение на здравето на тялото ни и цялостното ни благосъстояние.

Важно е всеки ден да си напомняме, че освен романтичната любов, има любов към живота, към природата, към другите и най-вече към себе си. И всички тези актове на любов са от огромна полза за здравето ни.


Фантазията за съвършената любов
Имаме нужда от пространство
Любовен кодекс
Любов и секс


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Колко дълго се запазва огънят в жените при една дълга връзка?

Все по-често се сблъсквам с един проблем, за който жените споделят. Загубата на желание в една моногамна връзка. Всичко е „Уау” от начало, има по –много. Но след няколко години нещата не са съвсем същите. Даже понякога не се и доближават до онези, които са били.

То започва малко по малко, бавно, а особено и в момента , в който се появят деца, някак даже съвсем естествено намаля, и намаля. Съвсем изчезва. Защо се случва така? Нали ние уж се обичаме и сме щастливи? А все по-рядко и рядко имаме оная нашата интимност, която е само между нас двамата.

Това споделят много жени след няколко годишна връзка, в която са били моногамни. Просто в един момент нещата вече не са същите. Те няма и как да бъдат същите. Живеем в динамична среда, всичко около нас се променя. Темпото често е бързо за нас и нямаме власт над него. Не сме готови да се движим толкова бързо. Всичко се променя, средата, в която живеем, хората около нас, приоритетите ни, телата ни. С това и отношенията ни с другите и най-вече с човека, който е до нас.

Огънят след време намаля и докато се усетим е угаснал. Възможно ли е да противодействаме на това и либидото ни да не накуцва?
Много често възможностите са пред нас и ние понякога просто трябва да се огледаме. Или да намерим пътя към тях. Защото, когато близостта и интимните моменти в една връзка започнат да липсват, рано или късно самата връзка започва да страда.

Временно разделени
Какво прави една връзка успешна?
Епидемия ли е самотата?
Проблеми в семейството



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Живеем ли живота, който сме си представяли?

Животът ни твърде често е повторение или възстановка на миналото ни. За да извадим от себе си истинската си същност е процес, който трае цял живот. Нашите личности не са постоянна величина, от деня, в който завършваме колежа, до момента на пенсионирането ни. Винаги е възможно да се променим. И все пак за да постигнем трайна промяна, трябва да познаваме себе си. Как да стане това и как да се стремим към по-различно?

Животът на човека е уникален, често обаче се случва да е повторение или възстановка на миналото. Ние живеем модела на родителите си и обществото без наистина да се питаме „Какво всъщност искам аз?”. В действителност, поведението , което най-често не харесваме у себе си , са негативни черти на родителите ни или други авторитети за нас. Ако се вгледаме още по-внимателно в тези черти , ще забележим , че те влияят на нашите връзки, кариера, целите в живота ни.

Възможно ли е да се идентифицират и да се преодолеят старите характеристики и нагласи в нас, това от което ни боли сега? Как можем да отделим това, което си е наше и това, което е повторение от някой друг?

Какво ни пречи да потърсим помощ?
Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Ние сме същества , а не просто тела



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Временно разделени

Понякога почивката един от друг е най-доброто нещо, което можем да направим.

Ангажираността и чувството за реалност са лепилото , което държи двама души заедно. Разбира се всяка връзка изисква голяма доза толерантност, търпение и желание да се „оправим”, когато нещата загрубеят.

Но имам моменти, когато разделянето може да бъде най-доброто нещо, което трябва да направим. Причините, по надолу са взаимно свързани и зависят строго една от друга.

Емоционално или физическо насилие. Милиони партньори понасят високи нива на насилие в продължение на години. Причините да остават заедно често са практически, няма къде да отидат, страхът от това дали ще се справят сами е огромен. Тревогата , че децата ще израснат с един родител е една от основните причини партньорите да не се разделят, въпреки постоянните конфликти и тормоз.

Обидени , ние сме склонни да обвиняваме другите за собственото си нещастие. Ако той ли тя признават ,че нещо се случва и има проблем, то това е добър знак, първата крачка към търсенето на решение. Но ако те не са склонни да поемат отговорност за действията си, излизането от това положение е трудно. Не стойте в капан и не бъдете жертви.

Срещала съм много двойки, които постоянно стоят на „ръба” по отношение на връзката си. И двамата признават, че това е отвратително, но не полагат никакви усилия да променят нещата в действителност.

Проблемът не е толкова във връзката им, колкото в противоречивите им действия. Възможностите са да работят усилено , за да направят конкретни промени в поведението си, докато са заедно , или отделно , така, че да могат да усетят как наистина се чувстват.

Оставането сам дава възможност да се съсредоточиш и да откриеш източниците на собствените си емоции и мисли. Раздялата може да работи като изолатор. Ще разберете доста бързо дали сте пропуснали нещо.

Опитът да си сам. Много от нас винаги са били с някого, серийни взаимоотношения с малко или никакво време между тях, дългогодишни бракове с не повече от 2-3 дена командировки. А разделянето може да даде възможност да погледнеш нещата отстрани. Можете да видите и себе си по различен начин, да откриете, че сте по-силни отколкото сте си мислели, че можете да взимате добри решения по своему. Имате възможност да спрете автопилота и да „покарате” самостоятелно. Да правите не само това, което трябва, а и това, което искате. Подобно на духовното уединение, времето прекарано сам със себе си може да доведе до неочаквани прозрения , не само за отношенията , но и за целия околен свят.

Дайте си време. Ако някоя от тези причини ви се е сторила достатъчно силна и ако решите, че една раздяла има смисъл, не забравяйте да си дадете достатъчно време. Един уикенд може да донесе облекчение, но няма да постигне повече от това.
Очаквайте прилив на много емоции. При една раздяла винаги единия е по-ентусиазиран от идеята , а другия гледа на това с неохота.

Единият от партньорите винаги ще се чувства изоставен, самотен и тъжен. Но дайте си достатъчно време нещата да преминат.

Имаме нужда от пространство
Какво прави една връзка успешна?
Проблеми в семейството


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg