сряда, 16 октомври 2013 г.
Срамът
Много емоционални състояния са варианти на срам или комбинация от срам с други емоционални измерения.
Моралният срам (за разлика от вината) е опит да бъде изложен един морален недостатък на базата на друг. Смущението пък е лек срам. Срамежливостта е изпреварващо срам мотивиране на страните за да бъде избегнат срамът.
Чувството ни на безполезност и несигурност ни кара да се срамуваме, често без мотивирана причина за това.
Помага ли ни това или по-скоро ни пречи?
Често срамът се наблюдава в младите и неопитните, в тези, които все още не са се доказали. Срамът е типичен за децата. Но наблюдавам и възрастни, които не са се освободили от него, въпреки постиженията си и опита , който имат. Изпитвала съм срам на младини, но съм успяла да го трансформирам в нещо, което по-скоро ме предпазва и ме кара да бъда нащрек.
Кои са случаите , в които изпитваме срам?
Това са моментите, в които се запознаваме с някой непознат или кандидатстваме за нова работа. Тогава искаме да се представим добре, да направим добро впечатление и рискът да не се провалим ни кара да се срамуваме.
До тук всичко е в рамките на нормалното и общовалидното.
Но има и друг вид срам, който толкова много пречи, че не позволява на носителя му да излиза от вкъщи на вън, да се среща и комуникира с хора. Например, така наречените „панически разстройства” се състоят в нарастващи цикли на тревожност свързани със срам за излагане на тази тревожност. Комбинацията от срам и тревога е толкова непоносима, че изисква целенасочена работа за да може човек да се справи. Много фобии олицетворяват усилията за избягване на срамното оголване на пластове на тревожността. По същия начин, някои клинични депресии се състоят в ескалиращи и динамични чувства като тъга и мъка, комбинирани със срам.
Терапевтичният подход към паническите разстройства и клиничните депресии води до разхлабване на схватката на срама за излагане на тревожните и депресивни чувства. И второ намиране на комфорт и съвместно съжителство с тези чувства, така, че те да намерят контекста на емоционалното разбиране, в който могат да бъдат разбрани и държани по-добре, а в крайна сметка и интегрирани.
Подобни публикации:
СРАМ
Ние сме същества , а не просто тела
Избягване
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
понеделник, 24 юни 2013 г.
Сигналите в сънищата ни
Тялото ни говори доста често. Казва ни когато сме уморени или гладни, когато сме прекалили с работата и трябва да си вземем почивка. Също така ни дава и специфични предупредителни признаци, че нещо с нас не е наред. Предупреждава ни за неща като инсулт, инфаркт или рак. Мозъкът ни говори с нас. Предупреждава ни чрез интуиция или чувство. Много изследователи са на мнение, че подсъзнанието ни говори чрез сънищата.
Психоаналитиците отдавна смятат, че сънищата са прозорец към подсъзнанието. Много колеги ползват сънищата като част от терапията, тъй като нещата , които сънуваме разкриват най-дълбоките ни притеснения, страховете ни и това, което наистина искаме от живота. Докато спим мозъкът ни е ангажиран със спомените и преживяванията ни. Емоциите , които изживяваме в сънищата си, често са паралелни с тези в реалния живот. Има някои общи черти в сънищата, като например да сънуваш , че си в затворено място, този човек се чувства в капан или е ограничаван в живота. За по-голяма част обаче, значението на един сън е уникално и трябва да се тълкува поотделно.
Когато някоя част от тялото ни не се чувства добре, сънят ни може да бъде предупреждение за това. Проучвания установяват, че хора живеещи със симптом на инфаркт сънуват често , че са намушквани в гърдите. Има много доклади за сънища, разкриващи конкретни заболявания.
Дали тези неща се случват, защото мозъкът ни знае за заболяването и ни дава сигнал чрез сънищата? Или сънят отразява собствените ни опасения от начина ни на живот и опасностите от заболявания? Често ние пренебрегваме здравните рискове в подсъзнанието си и ги игнорираме , особено ако са свързани с необходимост от промяна в начина ни на живот.
Независимо от механизма на съня, мозъкът ни се опитва да ни каже нещо чрез него. Когато сънуваме нещо, което предполага здравен проблем, обърнете внимание. Ако не игнорираме това предупреждение, можем да направим превантивни стъпки, за да променим проблемното поведение преди да се е превърнало в значим здравен проблем. Доброто здраве е състояние на ума. Вслушвайте се внимателно в това, което ви казват сънищата. Така ще бъдете в състояние да се съсредоточите върху това, което е важно за вас в живота.
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
сряда, 5 юни 2013 г.
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?
Как можем да я заглушим и да успокоим вътрешния си глас, който ни казва „ти се провали”?
Ние сами сме най-лошия си враг. Смятате ли, че можем постоянно да се само критикуваме и да се съсредоточаваме само върху лошите си качества? Това се случва на всички нас, много хора са склонни на самокритика. Да, малко самокритика може да ни бъде от полза, да послужи като проверка на действителността и да предизвика мотивация за положителна промяна и личностно израстване, но когато е в прекомерни дози вреди на цялостното ни здраве и благополучие.
Всеки понякога е прекалено осъдителен, когато става дума за собствените му грешки и слабости. Често си мислим, че не сме достатъчно добри, че сме безполезни или , че просто продължаваме да правим грешки и не сме в състояние да направим по-добри промени. Това със сигурност може да ни накара да се чувстваме тъжни, безнадеждни, ядосани и дори безпомощни. Но когато самокритиката ни пречи да поемаме рискове и да вярваме в собствените си способности, за да функционираме и да се развиваме, тогава става болезнено и нездравословно. Когато постоянно говорим отрицателно за себе си , това се свързва с високи нива на стрес, тревожност и депресия.
Добрата новина е , че винаги можем да се измъкнем от това състояние и да се научим да се защитаваме от най-лошия си враг.
Обичайте себе си и грешките си. Всички сме хора и всички имаме недостатъци, дефекти и правим грешки. Помислете за всички ваши близки и техните недостатъци и слабости, които имат. Можем да се научим да ги обичаме и приемаме такива каквито са, да ги оставим да бъдат човешки същества. Да се научим да обичаме себе си и да приемем грешките си.
Търсете решение. Винаги има начин за решаване на нещата и най-доброто, което можем да направим е да променим поведението си, като променим начина си на мислене. Да се съсредоточим върху успеха, а не върху провала, това е част от положителната промяна.
Най-лошият ни враг може да стане най-добрият ни приятел. Трябва да сме мили със себе си, така както сме мили със семейството си.
Признайте, че често сме по-сурови към себе си, отколкото към близките си. Следващият път, когато сте изправени пред вътрешната критика се запитайте как бихте помогнали на ваш близък ако той или тя има същия проблем.
Постоянната самокритика не работи в наша полза. Имаме нужда от повече самочувствие за да бъдем щастливи и да постигаме целите си
Самочувствието ни
Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?
Ще бъда щастлив когато ...
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
понеделник, 3 юни 2013 г.
Лечебната сила на любовта
Сърцето е може би най-важният орган за нас, а здравото сърце е щастливо сърце. За да се постигне оптимално здраве за сърцето, емоционалният и духовният аспект е също толкова важен, колкото и физическият.
Всяка мисъл предизвиква за миг поток от емоции, които съставят една симфония от положителни и отрицателни ефекти в тялото ни. Ето защо е изключително важно да се отделя специално внимание на мислите и емоциите, които нахлуват в ума ни.
Любовта помага за лечението на сърцето и подхранва ума, тялото и душата. Тя е изключително силна емоция, свързана с човешката доброта, състрадание и дълбока привързаност. Тя е самостоятелно режисирана и насочена към другите. Най-важното е, че любовта е жизненоважен компонент за цялостното ни здраве и щастие.
Любовта ни повишава самочувствието, което води до повече грижи за себе си и повече щастие. Да обичаш себе си е от изключителна важност, защото вероятността да живееш здравословно и да се грижиш за външния си вид е по-голяма.
Любовта те прави щастлив. Тя предизвиква производството на хормони свързани с адреналина, което води до повишаване на чувството за радост и удоволствие.
Любовта противодейства на стреса. Тя помага за производството на т.н. хормон на „любовта”, който насърчава тялото ни да се чувства добре.
Любовта намалява тревожността и депресивните мисли. Тя подобрява имунната система и може да бъде мощно обезболяващо.
Любовта ни помага да спим по-добре. Когато спим до някого, когото обичаме, това ни кара да се чувстваме по-спокойни, което пък ни помага да спим по-добре. Достатъчната почивка е от жизненоважно значение на здравето на тялото ни и цялостното ни благосъстояние.
Важно е всеки ден да си напомняме, че освен романтичната любов, има любов към живота, към природата, към другите и най-вече към себе си. И всички тези актове на любов са от огромна полза за здравето ни.
Фантазията за съвършената любов
Имаме нужда от пространство
Любовен кодекс
Любов и секс
Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
четвъртък, 30 май 2013 г.
Колко дълго се запазва огънят в жените при една дълга връзка?

Все по-често се сблъсквам с един проблем, за който жените споделят. Загубата на желание в една моногамна връзка. Всичко е „Уау” от начало, има по –много. Но след няколко години нещата не са съвсем същите. Даже понякога не се и доближават до онези, които са били.
То започва малко по малко, бавно, а особено и в момента , в който се появят деца, някак даже съвсем естествено намаля, и намаля. Съвсем изчезва. Защо се случва така? Нали ние уж се обичаме и сме щастливи? А все по-рядко и рядко имаме оная нашата интимност, която е само между нас двамата.
Това споделят много жени след няколко годишна връзка, в която са били моногамни. Просто в един момент нещата вече не са същите. Те няма и как да бъдат същите. Живеем в динамична среда, всичко около нас се променя. Темпото често е бързо за нас и нямаме власт над него. Не сме готови да се движим толкова бързо. Всичко се променя, средата, в която живеем, хората около нас, приоритетите ни, телата ни. С това и отношенията ни с другите и най-вече с човека, който е до нас.
Огънят след време намаля и докато се усетим е угаснал. Възможно ли е да противодействаме на това и либидото ни да не накуцва?
Много често възможностите са пред нас и ние понякога просто трябва да се огледаме. Или да намерим пътя към тях. Защото, когато близостта и интимните моменти в една връзка започнат да липсват, рано или късно самата връзка започва да страда.
Временно разделени
Какво прави една връзка успешна?
Епидемия ли е самотата?
Проблеми в семейството
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
петък, 17 май 2013 г.
Живеем ли живота, който сме си представяли?

Животът ни твърде често е повторение или възстановка на миналото ни. За да извадим от себе си истинската си същност е процес, който трае цял живот. Нашите личности не са постоянна величина, от деня, в който завършваме колежа, до момента на пенсионирането ни. Винаги е възможно да се променим. И все пак за да постигнем трайна промяна, трябва да познаваме себе си. Как да стане това и как да се стремим към по-различно?
Животът на човека е уникален, често обаче се случва да е повторение или възстановка на миналото. Ние живеем модела на родителите си и обществото без наистина да се питаме „Какво всъщност искам аз?”. В действителност, поведението , което най-често не харесваме у себе си , са негативни черти на родителите ни или други авторитети за нас. Ако се вгледаме още по-внимателно в тези черти , ще забележим , че те влияят на нашите връзки, кариера, целите в живота ни.
Възможно ли е да се идентифицират и да се преодолеят старите характеристики и нагласи в нас, това от което ни боли сега? Как можем да отделим това, което си е наше и това, което е повторение от някой друг?
Какво ни пречи да потърсим помощ?
Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Ние сме същества , а не просто тела
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
вторник, 14 май 2013 г.
Временно разделени

Понякога почивката един от друг е най-доброто нещо, което можем да направим.
Ангажираността и чувството за реалност са лепилото , което държи двама души заедно. Разбира се всяка връзка изисква голяма доза толерантност, търпение и желание да се „оправим”, когато нещата загрубеят.
Но имам моменти, когато разделянето може да бъде най-доброто нещо, което трябва да направим. Причините, по надолу са взаимно свързани и зависят строго една от друга.
Емоционално или физическо насилие. Милиони партньори понасят високи нива на насилие в продължение на години. Причините да остават заедно често са практически, няма къде да отидат, страхът от това дали ще се справят сами е огромен. Тревогата , че децата ще израснат с един родител е една от основните причини партньорите да не се разделят, въпреки постоянните конфликти и тормоз.
Обидени , ние сме склонни да обвиняваме другите за собственото си нещастие. Ако той ли тя признават ,че нещо се случва и има проблем, то това е добър знак, първата крачка към търсенето на решение. Но ако те не са склонни да поемат отговорност за действията си, излизането от това положение е трудно. Не стойте в капан и не бъдете жертви.
Срещала съм много двойки, които постоянно стоят на „ръба” по отношение на връзката си. И двамата признават, че това е отвратително, но не полагат никакви усилия да променят нещата в действителност.
Проблемът не е толкова във връзката им, колкото в противоречивите им действия. Възможностите са да работят усилено , за да направят конкретни промени в поведението си, докато са заедно , или отделно , така, че да могат да усетят как наистина се чувстват.
Оставането сам дава възможност да се съсредоточиш и да откриеш източниците на собствените си емоции и мисли. Раздялата може да работи като изолатор. Ще разберете доста бързо дали сте пропуснали нещо.
Опитът да си сам. Много от нас винаги са били с някого, серийни взаимоотношения с малко или никакво време между тях, дългогодишни бракове с не повече от 2-3 дена командировки. А разделянето може да даде възможност да погледнеш нещата отстрани. Можете да видите и себе си по различен начин, да откриете, че сте по-силни отколкото сте си мислели, че можете да взимате добри решения по своему. Имате възможност да спрете автопилота и да „покарате” самостоятелно. Да правите не само това, което трябва, а и това, което искате. Подобно на духовното уединение, времето прекарано сам със себе си може да доведе до неочаквани прозрения , не само за отношенията , но и за целия околен свят.
Дайте си време. Ако някоя от тези причини ви се е сторила достатъчно силна и ако решите, че една раздяла има смисъл, не забравяйте да си дадете достатъчно време. Един уикенд може да донесе облекчение, но няма да постигне повече от това.
Очаквайте прилив на много емоции. При една раздяла винаги единия е по-ентусиазиран от идеята , а другия гледа на това с неохота.
Единият от партньорите винаги ще се чувства изоставен, самотен и тъжен. Но дайте си достатъчно време нещата да преминат.
Имаме нужда от пространство
Какво прави една връзка успешна?
Проблеми в семейството
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
понеделник, 22 април 2013 г.
Кои са съществените емоционални умения, които търсим в партньора си?

Намирането на добър и качествен партньор в днешно време се оказва изключително тежка и трудна задача. Колкото повече се улеснява комуникацията, посредством социални мрежи и чатове, толкова по-трудно се оказва намирането на партньор в живота, с когото да създадем продължителна и ползотворна връзка.
Когато си избираме партньор, за нас са важни няколко неща, за които не си даваме сметка съзнателно.
Би ли бил той или тя добър родител? Как би се справял в тази роля? Все пак ние сме стадни същества и възпроизводство ни винаги стои на преден план, колкото и понякога да отричаме това.
Другото важно нещо, което също често отричаме са парите. Как харчи парите си, може ли да си прави сметка, има ли необмислени разходи? Важни теми, които са от изключителна важност за една стабилна връзка. Представете си само ситуацията, особено в сегашните трудни времена на криза, когато вие се чудите какво да сложите на масата, а партньорът ви си купува последен модел телевизор. С плосък екран, 3D и всичките му там придружаващи екстри. Колко напрежение и колко излишни негативни емоции ще доведе това?
Как обсъждаме тези трудни теми? С готовност или е склонен да протака. Добрата комуникация в една връзка е ключът към успеха и. Можем ли да споделим всичко, да обсъдим и да вземем решение заедно, е признак за дълго партньорство. Можем ли да признаем грешките си , да търсим заедно решение?
Можем ли да говорим за чувствата и емоциите си? За моментите , когато сме тъжни, тревожни или когато сме изпълнени с щастие. Когато някой не е в състояние да идентифицира собствените си специфични емоции, то той има трудности и в общуването и споделянето им.
До каква степен е погълнат от себе си и колко е склонен да пренасочи вниманието си към нас? Има хора, които толкова много се вълнуват от собствените си преживявания и емоции, че трудно намират време за някой друг. Това е нещо, което би попречило на една връзка.
И всъщност какво искаме от човека до себе си ?
Да можем свободно да разговаряме на всяка една тема, да можем заедно да взимаме решения, да бъде наша опора и подкрепа. И най-важното е нещата да са взаимни. Когато всичко това е на лице, останало са ”бели грижи".
Какво прави една връзка успешна?
Изкуството на аргумента
Имаме нужда от пространство
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
вторник, 16 април 2013 г.
Какво прави една връзка успешна?

Необходимостта от разработване на стратегия за взаимозависимост е ключов елемент.
Ако двама души са толкова независими, че без проблем могат да живеят поотделно, съвместното им съжителство и връзката им страдат. Най-успешни са връзките, в които има взаимозависимост.
Но и ако двамата са толкова зависими един от друг и нямат никакъв шанс за живот извън връзката си, тогава пък няма растеж. Вместо това има стагнация или застой. Много важен е балансът, всичко да се гради на взаимен избор. Така и двете страни се чувстват сигурни и връзката процъфтява.
Отначало винаги е прекрасно. Химията, която циркулира между нас, ни кара да мислим, че не можем и секунда без любимия. След като изстинат бурните чувства , обаче , нещата винаги се променят. Надяваме се да станат по-равномерни и развиваме дълбоки чувства, знаейки , че двамата сме един за друг. Емоционалната сигурност е това, което ни дава усещане за спокойствие и вътрешен мир.
Мислите ли , че вашата връзка се доближава до този модел и въобще възможно ли е това?
Истината е , че никога не е късно да бъдете щастливи във връзката си. Може да не е настоящата. Може да стои и да чака на вратата, само трябва да я отворите. Всичко , което трябва да направите е да поемете ангажимент, да знаете какво точно искате и какво точно сте способни да дадете. Не е трудно, просто изисква търпение, практика и прошка.
Не подценявайте силата на доброто. Простият отговор към вашият партньор с приятен тон, дори когато губи „вашият отбор” е инструмент, който ще ви послужи добре.
Когато не реагираме с гняв, може да направим дори и най-тежките ситуации поносими. Понякога просто трябва да слушаме партньора си и да му позволим да премие през своя собствен процес, който може да е различен от моя. Големият трик е да не приемаме нещата лично. Това обаче е трудно, когато сме емоционално ангажирани. Обсъждаме нещата, изслушваме се , споделяме кой как се чувства , знаем , че наистина той или те са чули това , което съм искал да кажа.
Когато проблемите продължават да се появяват отново и отново, някъде нещо се накъсва, някой не се чувства достатъчно чут или може би разбран.
Просто е необходима комуникация и то взаимна. По-лесно е, отколкото си мислите и носи толкова много радост, че според хората, които я използват си заслужава усилията.
Проблеми в семейството
Имаме нужда от пространство
Фантазията за съвършената любов
Не ме обича?
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
сряда, 10 април 2013 г.
Самочувствието ни

То се влияе много от успехите ни.
Често, ниското ни самочувствие не е хронично, а по скоро може да бъде разглеждано като колебание. Чувстваме се добре, когато имаме успехи. И ужасно, когато не получаваме от света, това , което желаем или не се справяме по начина, по който ни се иска.
Лично аз никога не съм имала самочувствието, че мога да пиша. Даже в началото съвсем не си вярвах и си мислех, че никой не чете нещата ми. Но след време статиите ми започнаха да стават популярни и блогът ми в момента посещаван от много хора.
Спрях да мисля, че мога по-добре и по-добре. Започнах да се задоволявам с това, което в момента съм написала и гледах на него като по-добро от следното. С времето обаче осъзнах, че не трябва да бъде винаги по-добро от средното. Не можеш да бъдеш добър във всичко, а и няма нужда. Това е рецепта за личностно и социално нещастие.
Ако можем реално да си дадем сметка за нещата, в които не сме добри и спрем да заемаме отбранителна позиция за това, възможността да се справяме с тях нараства.
Няма как всеки да е успешен във всичко , с което се захване. И най-успелите хора на света има неща, с които не са могли да се справят. Нахвърлете си няколко имена на успели според вас хора и поразровете в Интернет за тях. Веднага ще попаднете на неуспехите им, редом с нещата , в които са успели.
Когато се чувстваме не успели и разочаровани, това е моментът, в който се смачкваме и започваме да страдаме. Вместо да сме затворени и да обвиняваме себе си и другите за неуспеха си , опитайте да идентифицирате чувствата си , дайте си пространство за свободно дишане и позволете на емоциите си да се разсеят.
Бъдете мили към себе си. Уважавайте се.
Истината за преходите в живота ни
За по-добро бъдеще!
Какво правим с критиката, приемаме я или я отхвърляме?
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
понеделник, 8 април 2013 г.
Силата на страстта
За да постигнем това, което искаме, имаме нужда от страст.
Защо тя е толкова мощен мотиватор?

Страстта, последното нещо , с което си лягаме вечер и първото, с което се събуждаме. Рядко мислим за това и все по-рядко си даваме сметка, колко сме пристрастени към нея. Опитайте се да направите каквото и да било без да имате страст. За да бъде успешно всяко наше начинание ние се нуждаем от нея. Тя ни движи, дава ни сила, прави ни креативни, развиваме идеите си благодарение на нея.
Гориво за волята ни. Ако поискаме нещо достатъчно силно , ще намерим сила за волята си за да го постигнем и няма да се спрем да опитваме докато то не стане.
Същността на ангажимента. Горим от вътре, възбужда ни. Когато липсва страст, действията ни нямат значение и не постигаме това, което искаме. Страстта е семето, от което никнат цветовете.
Да я преследваме обаче не е толкова просто и лесно, колкото звучи. Всеки от нас поне веднъж в живота за момент е имал това, което е обичал. Все пак това не е правило има и изключения. Поне за мен , да постигна това, което обичам изисква търпение, упорита работа и постоянство.
Разбира се зависи и от това, какво ни вълнува. Някои имат късмета да имат страст към бизнеса и ако работят много и са достатъчно търпеливи и устойчиви , имат възможността да превърнат страстта си в реална и успешна кариера. За съжаление не е така за всички. Но това не значи , че трябва да се отказваме от преследването на страстта.
Работата ни е само един от компонентите в живота (или трябва да бъде). В днешния свят с претоварения график е трудно да намериш време за това, което истински обичаш. Никой не казва, че е лесно да преследваш страстта си, но според мен си струва усилията.
Щастливи ли сме, когато имаме всичко?
Дали работното ни място е фабрика за стрес?
Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
четвъртък, 28 март 2013 г.
Какво ни пречи да потърсим помощ?
Какво ни пречи да потърсим помощ , когато имаме нужда от нея? Случвало ми се е да имам нужда някой да ми помогне, но да не потърся ничия подкрепа или опора. Дълги години работих върху това, че не е срамно или пък грешно да помолиш хората около себе си за помощ, когато се нуждаеш от нея.
Кои са причините, които ни спират?
На първо място според мен е гордостта. Тя ни кара да мислим, че след като търсим помощ значи сме пораженци, неадекватни в ситуацията, зависими, признаваме малоценността си. Предлагани пари от приятел, например, дори и под формата на заем, може да ни накарат да се почувстваме некомфортно.
Или пък сме недостойни? Защо искат да ми помогнат, имам ли право на това? Ако тези хора някога си позволят да вземат това, което свободно им се предлага, в крайна сметка ще се чувстват виновни и дори тревожни.
Вече сме задлъжнявали. Искаме да бъдем независими, защото вече сме сърбали попарата на това да имаме дългове и да зависим от някого. Прекалено рисковано е в тези трудни времена. Всяко нещо, което застрашава чувството ни за свобода, независимост, сигурност и автономия бива отхвърлено.
И не на последно място, ставаме уязвими, когато сме прекалено зависими. Особено хората, които имат проблеми с доверието, се страхуват, че приемането на услуга, може да създаде дисбаланс, отслабване на статута им в отношенията. Още повече, че ако в предишни отношения са били открити и споделящи всичко, накрая това е било използвано срещу тях.
Можем ли да подобрим приятелствата си?
Мултиплициращ ефект - добротата ражда доброта
ДОВЕРИЕ
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
вторник, 26 март 2013 г.
Пролетна умора
Пролетта е официално тук , а това означава , че с нея идва и пролетното неразположение и умора. Не се чувстваме добре, уморени сме без причина , спи ни се постоянно, раздразнителни сме, емоциите ни са в двете крайности.
Един от най-добрите лекове за пролетната умора и наченките на депресия са разходките навън. Те са добри както за физическото така и за психическото ни здраве. Тялото ни се движи и умът ни работи активно. Сблъсъкът със зеленината и разцъфването на новия живот са особено благодатни след зимата, когато сме били постоянно вътре и не сме се движили особено много.

Денят се увеличава, слънцето грее все по-силно.
Слънчевите лъчи действат като магически еликсир върху нас. Те имат силен ефект върху благосъстоянието ни.
Разхождайте се навън, прекарвайте колкото се може повече време сред природата. И е безплатно!
Проблеми при наличието на депресия
Хранителни разстройства
Симптоми на депресия при мъжете
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
Един от най-добрите лекове за пролетната умора и наченките на депресия са разходките навън. Те са добри както за физическото така и за психическото ни здраве. Тялото ни се движи и умът ни работи активно. Сблъсъкът със зеленината и разцъфването на новия живот са особено благодатни след зимата, когато сме били постоянно вътре и не сме се движили особено много.

Денят се увеличава, слънцето грее все по-силно.
Слънчевите лъчи действат като магически еликсир върху нас. Те имат силен ефект върху благосъстоянието ни.
Разхождайте се навън, прекарвайте колкото се може повече време сред природата. И е безплатно!
Проблеми при наличието на депресия
Хранителни разстройства
Симптоми на депресия при мъжете
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)

