Какво ни пречи да потърсим помощ?

Какво ни пречи да потърсим помощ , когато имаме нужда от нея? Случвало ми се е да имам нужда някой да ми помогне, но да не потърся ничия подкрепа или опора. Дълги години работих върху това, че не е срамно или пък грешно да помолиш хората около себе си за помощ, когато се нуждаеш от нея.


Кои са причините, които ни спират?

На първо място според мен е гордостта. Тя ни кара да мислим, че след като търсим помощ значи сме пораженци, неадекватни в ситуацията, зависими, признаваме малоценността си. Предлагани пари от приятел, например, дори и под формата на заем, може да ни накарат да се почувстваме некомфортно.

Или пък сме недостойни? Защо искат да ми помогнат, имам ли право на това? Ако тези хора някога си позволят да вземат това, което свободно им се предлага, в крайна сметка ще се чувстват виновни и дори тревожни.

Вече сме задлъжнявали. Искаме да бъдем независими, защото вече сме сърбали попарата на това да имаме дългове и да зависим от някого. Прекалено рисковано е в тези трудни времена. Всяко нещо, което застрашава чувството ни за свобода, независимост, сигурност и автономия бива отхвърлено.

И не на последно място, ставаме уязвими, когато сме прекалено зависими. Особено хората, които имат проблеми с доверието, се страхуват, че приемането на услуга, може да създаде дисбаланс, отслабване на статута им в отношенията. Още повече, че ако в предишни отношения са били открити и споделящи всичко, накрая това е било използвано срещу тях.

Можем ли да подобрим приятелствата си?
Мултиплициращ ефект - добротата ражда доброта
ДОВЕРИЕ

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Пролетна умора

Пролетта е официално тук , а това означава , че с нея идва и пролетното неразположение и умора. Не се чувстваме добре, уморени сме без причина , спи ни се постоянно, раздразнителни сме, емоциите ни са в двете крайности.

Един от най-добрите лекове за пролетната умора и наченките на депресия са разходките навън. Те са добри както за физическото така и за психическото ни здраве. Тялото ни се движи и умът ни работи активно. Сблъсъкът със зеленината и разцъфването на новия живот са особено благодатни след зимата, когато сме били постоянно вътре и не сме се движили особено много.

Денят се увеличава, слънцето грее все по-силно.
Слънчевите лъчи действат като магически еликсир върху нас. Те имат силен ефект върху благосъстоянието ни.
Разхождайте се навън, прекарвайте колкото се може повече време сред природата. И е безплатно!

Проблеми при наличието на депресия
Хранителни разстройства
Симптоми на депресия при мъжете


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Балансът между работата и личния живот

Имаше времена, когато работата ни беше сигурна години напред или поне ние се чувствахме сигурни с нея. Сега обаче нещата са различни.

Високата безработица и ниското заплащане, карат много от нас да работят каквото и да е , стига да имаме работа и да получаваме някакво възнаграждение. Имаме все по-малък избор и се чувстваме щастливци, че все пак имаме работа. Оставаме до късно на работа, взимаме си за вкъщи, защото знаем, че опашката за мястото ни е голяма. Имаме все по-малко свободно време.

Можем ли да балансираме между работата и личния живот?

Обществото се променя и в наши дни е нормално да работят и двамата в едно семейство. Но слабата икономика не обяснява всичко. Благодарение на технологиите днес можеш да работиш от много места, границата между работния офис и дома все повече се размива. Познавам много хора, които работят изцяло от вкъщи. Аз самата отдавна не съм ангажирана с точно определено място, офис и т.н. Смартфоните, безжичния интернет, лаптопите ...... ми дават възможност да комуникирам с целия свят без значение къде се намирам, дали е на къмпинг или хижа в гората или на дивана в къщи.

И тук идва изключително важният момент, колко време да работиш и колко да отделиш на близките си, на себе си. Или да работиш постоянно, може би това ще ти помогне да излезеш от кризата, да си погасяваш кредита , да не живееш всеки ден назаем.

Време за промяна
Какво ни мотивира в работата ни?
Самостоятелни и креативни на работното си място
Работа и игра


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Колко важен е сексът за нас?

Обичаме да мислим , че сме рационални същества, овладели сме силата на разума. Интелигентни и разумни сме, взимаме добри решения, но не винаги нещата стават така, както на нас ни се иска.

Умът ни може да бъде мощен, но може да бъде бавен и тромав, когато става въпрос за всички безброй решения, с които се сблъскваме всеки ден. Тогава ние разчитаме на чувствата си , за да ни преведат през света, предоставяйки ни бърз и лесен начин за справяне с рисковете, макар и понякога да сме податливи на грешки. Нашите чувства алармират за много от рисковете, пред които сме изправени, предупреждават ни , когато те са твърде големи.

Размножаването е основна част от човешката биология, както и за всяко живо същество, сексът е голяма част от това. Сексът и възпроизвеждането не винаги са пряко свързани. Сексът е превзел една огромна част от нашия живот, филми, музика, телевизия, Интернет, той продава и той купува. Общо взето диктува ежедневието ни.

Правя сравнение със статиите в моя блог. Тези, които са с свързани по някакъв начин със секса, са най-четени и най-коментирани.

Хората постоянно се интересуват, търсят и четат неща свързани със секса. Причините, поради които го правят са много индивидуални.
Мъжете ли мислят повече за секс или жените? Има правени изследвания, че мъжете имат по-кратък живот, отколкото жените, заради риска свързан с конкурентното поведение .

Поемането на рискове е неразделна част от живота ни, включително и взаимоотношенията ни с противоположния пол, но удовлетворението да бъдеш с някого сексуално или по друг начин, често надвишава риска. На интелектът ни може и да му е трудно да разбере това, но чувствата ни реагират силно и ясно.

Фантазията за съвършената любов
Езикът на тялото Как да прочетем какво чувства партньорът ни?
Любов и секс


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Лъжата в отношенията ни

Възможно ли е да казваме нещо без да го осъзнаваме, че го правим? Познавам хора, които лъжат през цялото време и на моменти ми е трудно да повярвам кое е истина и кое от това, което ми казват е лъжа.
Лъжата е един от най-големите факти в социалния ни живот.

Повечето от нас лъжат поне веднъж или два пъти на ден заради обикновени неща , преувеличават или лъжат за напълно несъществуващи и невъзможни неща. Толкова често , колкото си мият зъбите. По-склонни сме да лъжем по телефона или в интернет, отколкото лице в лице.

Често лъжите ни са по-скоро преувеличения, отколкото откровени измислици. Някои от тях са едва доловими, по-скоро от скука . Много лъжи се казват по-скоро да изгладят неловка ситуация. Но има и такива, които защитават крехкото ни его или ни помагат да запазим връзката си от дълбоки щети и унищожение на доверието по между ни.

Някои взаимоотношения, като тези между подрастващи и техните родители са особени изпълнени с лъжи. Учениците и студентите лъжат майките си почти във всеки разговор. Но лъжите тук са малки , да речем по-скоро бели лъжи.

Двойките, които живеят заедно не се лъжат толкова често, но пък тук лъжите са склонни да бъдат големи с предаване на доверието.
За да разберем защо някой се крие зад лъжата, трябва да преценим защо точно лъже и какви лъжи използва. Обикновено има проблеми със самочувствието и не е щастлив със себе си. Лъжем , защото искаме да изглеждаме по-вълнуващи, така ще ни обичат повече. Нуждаем се от много приятели.

Децата, които лъжат често се нуждаят от повече внимание от родителите си. Прибягват до лъжи когато им се роди братче или сестриче или когато родителите са погълнати от собствените си проблеми. Това също може да е сигнал , че нещо се случва в училище или в детската градина, нещо което се нуждае от поправяне. Разумно е в такъв момент родителят да обърне внимание какво става.
Когато възрастен лъже, самият той е под някакво напрежение и не се чувства комфортно.

Какво се случва когато любовта ни не успее и е отровена от лъжи?
ДОВЕРИЕ
Лъжата между нас


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Планиране на бъдещето в настоящето

Не пропускайте днес, докато мечтаете за утре.

Задълбоченото планиране на бъдещето ни е от съществено значение за нас. Поставянето на целите в дългосрочен план ни помага да изчистим пътя от бодливите тръни, които има по него. Мислим за бъдещето на децата си , за развитието на бизнеса ни утре, за не достроената ни къща, за местата, които плануваме да посетим. Планове, планове и пак планове. А какво се случва с настоящето ни, докато бленуваме за бъдещето?

Има ли риск да пропуснем важни моменти от живота си , докато кроим планове за бъдещето? Да пропуснем как децата ни порастват, а ние сме затрупани от работа за да им осигурим по-добро образование и по-добро бъдеще. Мечтаейки за това как ще станат лекари или адвокати, изтърваме може би най-важното, да бъдат щастливи.

Колко полезно ще е това за тях? Може ли частният колеж и скъпият университет да заменят самотното и нещастно детство? Съмнявам се.
Плановете са като пътни знаци, които ни помагат да си представим пътя напред, но не трябва да изключваме момента , в който може да се отклоним. Това отклонение може да се окаже причина за нова , по-пълноценна посока. И тук идва ред на гъвкавостта. Тя ни помага да се справяме с новите предизвикателства на живота , с нещата , които не сме предвидили, и които не зависят от нас.

За това наслаждавайте се на живота тук и сега. Правете планове за бъдещето, но знайте, че нещата не винаги зависят от нас.


Къде се намира щастието?
Парите във взаимоотношенията ни
Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Щастливи ли сме, когато имаме всичко?

Можем ли наистина да имаме всичко. Да бъдем твърде щастливи, твърде богати. Да бъдем прекалено уверени в себе си? Твърде изразителни? Твърде красиви? Твърде умни?

Психологическите променливи, личностните черти, уменията и способностите ни криволичат, когато става дума за ефективност и благополучие. Твърде много от нещо не означава, че всичко е наред.

За да бъдеш личност , се нуждаеш от едно умерено количество самочувствие. Доза нарцисизъм е необходима за ефективността на всеки лидер. Самонадеяните или силно нарцистични лидери, често са арогантни и склонни да преминат границите. Освен това, тъй като са сигурни в себе си и си мислят , че никога не грешат, грешките им остават нерегистрирани и могат да доведат до провал.

На кои други личностни черти обръщаме внимание: прекалено много добросъвестност и човек става перфекционист, не може да завърши задачите си, защото те не са перфектни. Твърде голямата откритост, затруднява взаимоотношенията, а постоянното съгласяване позволява на другите да се възползват от нас.

Ние считаме, че емоционално изразителните , са чувствителни и на моменти губят способността си да контролират и регулират притока на тези емоции. Често това е в ущърб.

Какво ще кажете за твърде интелигентните? Наблюденията ми върху лидерството предполагат, че ако лидерът е много по- интелигентен от последователите си, не е ефективен, защото ще има затруднения да се свърже с тях. Умерените нива на интелигентност са най-добри, което ни води към извода, че балансът има значение.

Най-успешните хора са може би тези, успели да намерят баланс в отношенията с другите, баланс в отвореността , баланс в увереността, баланс в емоциите, баланс със себе си.


Тревожност и безпокойство
Дали работното ни място е фабрика за стрес?
Тайната на щастието
Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Къде се намира щастието?

Все по-често го търсим на неподходящите места.

За съжаление, повечето хора се заблуждават за това, какво ги прави щастливи или какво ще ги направи щастливи. Твърде често смятат, че пари, власт, слава или горещ секс ще свършат работа. Емпиричните изследвания върху щастието показват друго. След като основните нужди като храна, подслон, дрехи и т.н. са удовлетворени , хората продължават да бъдат нещастни. Щастливите хора, не стават по-щастливи ако са спечелили от лотарията (след като първоначалната тръпка премине) . Така, че ако смятате, че спечелването на тотото ще ви направи по-щастливи и ще реши всичките ви неволи, мислите погрешно.

Освен това, има много любопитни парадокси за щастието. Често по-малко , може да бъде повече. По-малко отговорност, по-малко слава, по-малко пари са свързани с повече щастие и доволен живот, който много хора се стремят да постигнат.
Щастието е това, което искаме. Нещата , които ни правят истински щастливи са най-простите: повече свободно време със семейството, любещи взаимоотношения, добро здраве, топъл и уютен дом.

Нека бъдем разумни и да следваме пътя, който ще ни отведе там, където е щастието . А щом го търсим , то рано или късно ще го намерим.

Да реализираме мечтите си през новата година!
Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?
Ще бъда щастлив когато ...


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Проблеми в семейството

Семейството ни е идеалната група хора, които са най-близо до нас, към които изпитваме най-голяма любов и дълбока загриженост. В идеалния случай знаем, че винаги можем да разчитаме на тях, споделят нашите чувства и мисли, обръщаме се към тях за подкрепа и разчитаме , че ще ни помогнат , когато сме на дъното. Държи ни силни, когато се чувствам слаби, положителни, когато сме отчаяни, дават ни обратна връзка , когато се нуждаем. Семейството ни е нашето убежище.

Отношенията с нашите родители, братя, сестри, партньори и деца са най-важните за нас. Разбира се действителността не винаги е толкова розова. За много хора семейството е свързано със стрес, гняв, неразбиране, незадоволени потребности и очаквания. Дори и за тези, които имат близки и поддържащи отношения с близките си, нещата не винаги са съвършени, понякога може да ни бъде много трудно, болезнено и разочароващо. Негодувание, чувство за вина, разочарование и гняв са емоции, които изпитваме за добро или за лошо, когато стане дума за семейството ни.

Дали все още живеем заедно или не, семейната динамика значително влияе върху функционирането на всеки член от домакинството. Когато двама членове на семейството не се разбират и са в противоречие, това засяга всички. Това означава, че всички заедно трябва да си сътрудничат за решението на проблема, а също така е и една чудесна възможност за укрепване на семейните връзки и взаимодействия.


Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?
Деца и родители
Как да помогна на себе си и семейството ми при травма?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Травмата: Защо не мога просто да я забравя?

Много хора, оцелели след травматично събитие в живота си, искат просто да забравят и се надяват, че забравянето е синоним на преодоляване. Не е възможно да изтрием основен житейски опит и да забравим за него. Човешкият ум, тяло и душа си спомнят и искат да се изцелят. Лечението на раните , нанесени от травматичния ни опит отнемат време, постоянство и вяра. Вяра в изцелението, вяра в това , че животът не винаги е толкова болезнен, и че травмата не винаги ще определя начина, по който се чувстваме.

Така, че ако човек не може да забрави травматичното преживяване, то как да се излекува? Процесът или актът на изцеление минава през няколко основни етапа. Всеки се движи по този път със свое собствено темпо.

Първата фаза е свързана с проучването и създаването на безопасност. Тази фаза може да отнеме дни, седмици или дори години, за да се почувстваме в безопасност. Дължината и нуждата от време зависят от индивида, както и от същността на травматичното събитие. Колкото по-дълго човек е бил изложен на травматизиращи събития, толкова повече време отнема да развие чувството на безопасност.

Чувството на безопасност много често е свързано с достатъчната финансова стабилност, а тя в днешно време е трудно достижима. Ето защо, една от психологическите задачи е да се развие достатъчен емоционален баланс, за да се гарантира стабилност. Ключовите неща тук са контролът и взаимоотношенията. Макар, че не е възможно да контролираме поведението на другите, възможно е да се научим да „четем” предупредителните признаци за опасност. Също изключително важно е създаването и поддържането на здрави взаимоотношения . Премахване или дистанциране от всяко лице, което е потенциален източник на опасност.

Връщането на доверието в хората и в доброто е труден процес. Отнема известно време, но резултатът ще ни направи по-здрави и по-балансирани, готови за по-щастлив живот.

Да простя или да не простя, това е въпросът?
Силата на прошката: Защо отмъщението не върши работа?
ДОВЕРИЕ
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Да простя или да не простя, това е въпросът?

Много хора вярват, че прошката е необходима ако искаме да оставим миналото зад гърба си и да продължим напред. Религии, философии и учебни програми ни учат как прошката е единственият, справедлив и състрадателен акт, който трябва да правим, защото сме хора и всеки е съгрешавал по един или друг начин. Много колеги смятат, че прошката е необходима за да се „излекуваме”.

Прощаването е равносилно на даване на разрешение, да ни наранят отново. Това е изключително сложен и труден процес, свързан с много размисли и съмнения.

Възможно ли е обаче, винаги да прощаваме? Понякога имаме нужда да задържим нещата, които ни пречат да простим. Гневът може да бъде мощен мотиватор. Той може да ни помогне да се издигнем над това да бъдем жертва и да се справим с болката.

За всяка прошка е необходимо време. Нужно е тя да узрее, да дойде нейният точен момент. Тогава, когато нямаме нужда повече от гнева си. Когато това се случи, погледнете на прошката като жизненоважна опция. Но за всеки този момент трябва да настъпи, а не да прощаваме, защото така трябва да се направи. Това е ключът към бъдещето ни. Подаръкът, който си правим, освободени от гнева и болката. Когато решим да простим, ние избираме да живеем в настоящето , а не в миналото. Това, не означава, че трябва да забравим, а да се освободим и да продължим.

Прощавайки не винаги означава да възобновим отношенията с човека , който ние наранил. Няма нужда за закърпваме вече счупена връзка, тя никога няма да бъде в първоначалния си вид.

Още по темата:
Силата на прошката: Защо отмъщението не върши работа?
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?
ДОВЕРИЕ

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как мечтите стават реалност?

Вътрешният ни глас говори, мечтаем за това, как нещата могат да бъдат различни, как ще създадем нещо ново, как ще обиколим света .... Всеки мечтае.

Вдъхновението. Това е движещата сила, с която започва реализирането на целта ни. То може да дойде по всяко време и на всяко място. Филм, книга, спомен от детството, разговор с приятели, семейна вечеря, разходка из природата, задръстване и т.н. и т.н.

Не се притеснявайте, че мечтата ви е прекалено велика и е извън способностите ви да я постигнете. Винаги можем да усъвършенстваме плана си по пътя. На този етап от пътуването е важно да намерим своя собствена визия, за това какво искаме да постигнем.

След като вече имаме визия, напишете поне първите няколко стъпки с конкретни , изпълними цели за следващите месеци или година. Търсим възможности , които ще ни помогнат да превърнем визията си в реалност. Това е етапът, в който много хора забиват и притеснението, че не намират подходяща възможност ги дърпа все по-надолу. Не се отказвайте така лесно. Знайте, че най-успешните хора, създават сами своите собствени възможности. Така, че търсете съмишленици или хора, които са успели . Слушайте внимателно техните истории, за това, което са направили и се учете от тях.

След това запретнете ръкави и се заемете с работа. С течение на времето, когато работите усилено и творчески, ще дойдат възможности, които сега даже не можете да си представите. И когато дойде и вашата възможност, бъдете готови и я вземе с две ръце. Но ако това не стане, мислете творчески, бъдете гъвкави и търсете алтернативни пътища. Каквото и да правите обаче, поставяйте си реалистични периоди.

Бъдете уверени, упорити и търпеливи.

Намирането на подходяща възможност за реализиране на мечтата ни е най-трудния етап, защото започваме да се съмняваме и да се страхуваме за бъдещето. Често ние се отказваме по пътя, без да знаем, че успехът се намира точно зад следващия ъгъл. Вярвайте , че ако дадете най-доброто от себе си и ангажирате цялата си енергия, ще намерите пътя към целта си. Трябва да сте гъвкави и да преразгледате целите си няколко пъти, така, че да отговарят на способностите ви.

Смело напред към преследване на мечтите и не си позволявайте краткосрочните провали да ви възпрат. Не забравяйте да се наслаждавате на пътуването и да се награждавате за всеки малък напредък.

Подобни статии:
Ако променим езика, ще променим ли себе си?
Семеен модел
Синхрон



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Изкуството на аргумента

Несъгласията, караниците и нападките, променят или разрушават връзката ни.

Една от най-големите заплахи за връзката ни е непреодолимата нужда да сме прави, когато не сме съгласни. Тази вродена характеристика, може да повреди или унищожи отношенията ни , особено с тези, които са най-близо до нас.

Споровете са редовен спътник в едни отношения, особено в началото, когато и двамата не се познават добре. Нужно е време колелата да зацепят и да заработят заедно.
Често наблюдавам двойки, които даже след години съвместно съжителство продължават да спорят ожесточено за неща, които отстрани погледнато, са безсмислени.

Изкуство е да умееш да се спреш и изслушаш партньора си и неговата позиция и чак тогава да представиш своите аргументи по дадения въпрос. И заедно да вземете решение, удовлетворяващо и двамата.

Опитът ми показва, че това е висш пилотаж в брачните отношения. Повечето двойки предпочитат чрез викове и крясъци да изразят своите аргументи и така никой не чува другия и няма как да се стигне до общо решение. За съжаление свидетели на това, винаги са децата, които нямат друг избор.

Конфронтацията е от ключово значение за здрави взаимоотношения.

Начинът , по който се държим аз и той е модел на поведение за децата ни. Колкото повече любов, хармония и сигурност виждат между ни, толкова по-сигурни се чувстват и те. И някой ден като възрастни, ще търсят точно тази любов и хармония в своите интимни взаимоотношения или пък викове и крясъци, зависи какво сме им показали.

Подобни статии:
Успешна връзка, толкова ли е трудно да я осъществим
Тайната на щастието
Комуникацията в отношенията ни


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg