петък, 17 май 2013 г.

Живеем ли живота, който сме си представяли?


Животът ни твърде често е повторение или възстановка на миналото ни. За да извадим от себе си истинската си същност е процес, който трае цял живот. Нашите личности не са постоянна величина, от деня, в който завършваме колежа, до момента на пенсионирането ни. Винаги е възможно да се променим. И все пак за да постигнем трайна промяна, трябва да познаваме себе си. Как да стане това и как да се стремим към по-различно?

Животът на човека е уникален, често обаче се случва да е повторение или възстановка на миналото. Ние живеем модела на родителите си и обществото без наистина да се питаме „Какво всъщност искам аз?”. В действителност, поведението , което най-често не харесваме у себе си , са негативни черти на родителите ни или други авторитети за нас. Ако се вгледаме още по-внимателно в тези черти , ще забележим , че те влияят на нашите връзки, кариера, целите в живота ни.

Възможно ли е да се идентифицират и да се преодолеят старите характеристики и нагласи в нас, това от което ни боли сега? Как можем да отделим това, което си е наше и това, което е повторение от някой друг?

Какво ни пречи да потърсим помощ?
Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Ние сме същества , а не просто тела



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 14 май 2013 г.

Временно разделени


Понякога почивката един от друг е най-доброто нещо, което можем да направим.

Ангажираността и чувството за реалност са лепилото , което държи двама души заедно. Разбира се всяка връзка изисква голяма доза толерантност, търпение и желание да се „оправим”, когато нещата загрубеят.

Но имам моменти, когато разделянето може да бъде най-доброто нещо, което трябва да направим. Причините, по надолу са взаимно свързани и зависят строго една от друга.

Емоционално или физическо насилие. Милиони партньори понасят високи нива на насилие в продължение на години. Причините да остават заедно често са практически, няма къде да отидат, страхът от това дали ще се справят сами е огромен. Тревогата , че децата ще израснат с един родител е една от основните причини партньорите да не се разделят, въпреки постоянните конфликти и тормоз.

Обидени , ние сме склонни да обвиняваме другите за собственото си нещастие. Ако той ли тя признават ,че нещо се случва и има проблем, то това е добър знак, първата крачка към търсенето на решение. Но ако те не са склонни да поемат отговорност за действията си, излизането от това положение е трудно. Не стойте в капан и не бъдете жертви.

Срещала съм много двойки, които постоянно стоят на „ръба” по отношение на връзката си. И двамата признават, че това е отвратително, но не полагат никакви усилия да променят нещата в действителност.

Проблемът не е толкова във връзката им, колкото в противоречивите им действия. Възможностите са да работят усилено , за да направят конкретни промени в поведението си, докато са заедно , или отделно , така, че да могат да усетят как наистина се чувстват.

Оставането сам дава възможност да се съсредоточиш и да откриеш източниците на собствените си емоции и мисли. Раздялата може да работи като изолатор. Ще разберете доста бързо дали сте пропуснали нещо.

Опитът да си сам. Много от нас винаги са били с някого, серийни взаимоотношения с малко или никакво време между тях, дългогодишни бракове с не повече от 2-3 дена командировки. А разделянето може да даде възможност да погледнеш нещата отстрани. Можете да видите и себе си по различен начин, да откриете, че сте по-силни отколкото сте си мислели, че можете да взимате добри решения по своему. Имате възможност да спрете автопилота и да „покарате” самостоятелно. Да правите не само това, което трябва, а и това, което искате. Подобно на духовното уединение, времето прекарано сам със себе си може да доведе до неочаквани прозрения , не само за отношенията , но и за целия околен свят.

Дайте си време. Ако някоя от тези причини ви се е сторила достатъчно силна и ако решите, че една раздяла има смисъл, не забравяйте да си дадете достатъчно време. Един уикенд може да донесе облекчение, но няма да постигне повече от това.
Очаквайте прилив на много емоции. При една раздяла винаги единия е по-ентусиазиран от идеята , а другия гледа на това с неохота.

Единият от партньорите винаги ще се чувства изоставен, самотен и тъжен. Но дайте си достатъчно време нещата да преминат.

Имаме нужда от пространство
Какво прави една връзка успешна?
Проблеми в семейството


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 22 април 2013 г.

Кои са съществените емоционални умения, които търсим в партньора си?


Намирането на добър и качествен партньор в днешно време се оказва изключително тежка и трудна задача. Колкото повече се улеснява комуникацията, посредством социални мрежи и чатове, толкова по-трудно се оказва намирането на партньор в живота, с когото да създадем продължителна и ползотворна връзка.

Когато си избираме партньор, за нас са важни няколко неща, за които не си даваме сметка съзнателно.

Би ли бил той или тя добър родител? Как би се справял в тази роля? Все пак ние сме стадни същества и възпроизводство ни винаги стои на преден план, колкото и понякога да отричаме това.

Другото важно нещо, което също често отричаме са парите. Как харчи парите си, може ли да си прави сметка, има ли необмислени разходи? Важни теми, които са от изключителна важност за една стабилна връзка. Представете си само ситуацията, особено в сегашните трудни времена на криза, когато вие се чудите какво да сложите на масата, а партньорът ви си купува последен модел телевизор. С плосък екран, 3D и всичките му там придружаващи екстри. Колко напрежение и колко излишни негативни емоции ще доведе това?

Как обсъждаме тези трудни теми? С готовност или е склонен да протака. Добрата комуникация в една връзка е ключът към успеха и. Можем ли да споделим всичко, да обсъдим и да вземем решение заедно, е признак за дълго партньорство. Можем ли да признаем грешките си , да търсим заедно решение?

Можем ли да говорим за чувствата и емоциите си? За моментите , когато сме тъжни, тревожни или когато сме изпълнени с щастие. Когато някой не е в състояние да идентифицира собствените си специфични емоции, то той има трудности и в общуването и споделянето им.
До каква степен е погълнат от себе си и колко е склонен да пренасочи вниманието си към нас? Има хора, които толкова много се вълнуват от собствените си преживявания и емоции, че трудно намират време за някой друг. Това е нещо, което би попречило на една връзка.

И всъщност какво искаме от човека до себе си ?

Да можем свободно да разговаряме на всяка една тема, да можем заедно да взимаме решения, да бъде наша опора и подкрепа. И най-важното е нещата да са взаимни. Когато всичко това е на лице, останало са ”бели грижи".


Какво прави една връзка успешна?
Изкуството на аргумента
Имаме нужда от пространство


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg




вторник, 16 април 2013 г.

Какво прави една връзка успешна?



Необходимостта от разработване на стратегия за взаимозависимост е ключов елемент.

Ако двама души са толкова независими, че без проблем могат да живеят поотделно, съвместното им съжителство и връзката им страдат. Най-успешни са връзките, в които има взаимозависимост.

Но и ако двамата са толкова зависими един от друг и нямат никакъв шанс за живот извън връзката си, тогава пък няма растеж. Вместо това има стагнация или застой. Много важен е балансът, всичко да се гради на взаимен избор. Така и двете страни се чувстват сигурни и връзката процъфтява.

Отначало винаги е прекрасно. Химията, която циркулира между нас, ни кара да мислим, че не можем и секунда без любимия. След като изстинат бурните чувства , обаче , нещата винаги се променят. Надяваме се да станат по-равномерни и развиваме дълбоки чувства, знаейки , че двамата сме един за друг. Емоционалната сигурност е това, което ни дава усещане за спокойствие и вътрешен мир.
Мислите ли , че вашата връзка се доближава до този модел и въобще възможно ли е това?

Истината е , че никога не е късно да бъдете щастливи във връзката си. Може да не е настоящата. Може да стои и да чака на вратата, само трябва да я отворите. Всичко , което трябва да направите е да поемете ангажимент, да знаете какво точно искате и какво точно сте способни да дадете. Не е трудно, просто изисква търпение, практика и прошка.

Не подценявайте силата на доброто. Простият отговор към вашият партньор с приятен тон, дори когато губи „вашият отбор” е инструмент, който ще ви послужи добре.

Когато не реагираме с гняв, може да направим дори и най-тежките ситуации поносими. Понякога просто трябва да слушаме партньора си и да му позволим да премие през своя собствен процес, който може да е различен от моя. Големият трик е да не приемаме нещата лично. Това обаче е трудно, когато сме емоционално ангажирани. Обсъждаме нещата, изслушваме се , споделяме кой как се чувства , знаем , че наистина той или те са чули това , което съм искал да кажа.

Когато проблемите продължават да се появяват отново и отново, някъде нещо се накъсва, някой не се чувства достатъчно чут или може би разбран.

Просто е необходима комуникация и то взаимна. По-лесно е, отколкото си мислите и носи толкова много радост, че според хората, които я използват си заслужава усилията.

Проблеми в семейството
Имаме нужда от пространство
Фантазията за съвършената любов
Не ме обича?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 10 април 2013 г.

Самочувствието ни



То се влияе много от успехите ни.

Често, ниското ни самочувствие не е хронично, а по скоро може да бъде разглеждано като колебание. Чувстваме се добре, когато имаме успехи. И ужасно, когато не получаваме от света, това , което желаем или не се справяме по начина, по който ни се иска.
Лично аз никога не съм имала самочувствието, че мога да пиша. Даже в началото съвсем не си вярвах и си мислех, че никой не чете нещата ми. Но след време статиите ми започнаха да стават популярни и блогът ми в момента посещаван от много хора.

Спрях да мисля, че мога по-добре и по-добре. Започнах да се задоволявам с това, което в момента съм написала и гледах на него като по-добро от следното. С времето обаче осъзнах, че не трябва да бъде винаги по-добро от средното. Не можеш да бъдеш добър във всичко, а и няма нужда. Това е рецепта за личностно и социално нещастие.

Ако можем реално да си дадем сметка за нещата, в които не сме добри и спрем да заемаме отбранителна позиция за това, възможността да се справяме с тях нараства.

Няма как всеки да е успешен във всичко , с което се захване. И най-успелите хора на света има неща, с които не са могли да се справят. Нахвърлете си няколко имена на успели според вас хора и поразровете в Интернет за тях. Веднага ще попаднете на неуспехите им, редом с нещата , в които са успели.

Когато се чувстваме не успели и разочаровани, това е моментът, в който се смачкваме и започваме да страдаме. Вместо да сме затворени и да обвиняваме себе си и другите за неуспеха си , опитайте да идентифицирате чувствата си , дайте си пространство за свободно дишане и позволете на емоциите си да се разсеят.

Бъдете мили към себе си. Уважавайте се.

Истината за преходите в живота ни
За по-добро бъдеще!
Какво правим с критиката, приемаме я или я отхвърляме?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 8 април 2013 г.

Силата на страстта


За да постигнем това, което искаме, имаме нужда от страст.

Защо тя е толкова мощен мотиватор?

Страстта, последното нещо , с което си лягаме вечер и първото, с което се събуждаме. Рядко мислим за това и все по-рядко си даваме сметка, колко сме пристрастени към нея. Опитайте се да направите каквото и да било без да имате страст. За да бъде успешно всяко наше начинание ние се нуждаем от нея. Тя ни движи, дава ни сила, прави ни креативни, развиваме идеите си благодарение на нея.

Гориво за волята ни. Ако поискаме нещо достатъчно силно , ще намерим сила за волята си за да го постигнем и няма да се спрем да опитваме докато то не стане.

Същността на ангажимента. Горим от вътре, възбужда ни. Когато липсва страст, действията ни нямат значение и не постигаме това, което искаме. Страстта е семето, от което никнат цветовете.

Да я преследваме обаче не е толкова просто и лесно, колкото звучи. Всеки от нас поне веднъж в живота за момент е имал това, което е обичал. Все пак това не е правило има и изключения. Поне за мен , да постигна това, което обичам изисква търпение, упорита работа и постоянство.

Разбира се зависи и от това, какво ни вълнува. Някои имат късмета да имат страст към бизнеса и ако работят много и са достатъчно търпеливи и устойчиви , имат възможността да превърнат страстта си в реална и успешна кариера. За съжаление не е така за всички. Но това не значи , че трябва да се отказваме от преследването на страстта.

Работата ни е само един от компонентите в живота (или трябва да бъде). В днешния свят с претоварения график е трудно да намериш време за това, което истински обичаш. Никой не казва, че е лесно да преследваш страстта си, но според мен си струва усилията.

Щастливи ли сме, когато имаме всичко?
Дали работното ни място е фабрика за стрес?
Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 28 март 2013 г.

Какво ни пречи да потърсим помощ?



Какво ни пречи да потърсим помощ , когато имаме нужда от нея? Случвало ми се е да имам нужда някой да ми помогне, но да не потърся ничия подкрепа или опора. Дълги години работих върху това, че не е срамно или пък грешно да помолиш хората около себе си за помощ, когато се нуждаеш от нея.


Кои са причините, които ни спират?

На първо място според мен е гордостта. Тя ни кара да мислим, че след като търсим помощ значи сме пораженци, неадекватни в ситуацията, зависими, признаваме малоценността си. Предлагани пари от приятел, например, дори и под формата на заем, може да ни накарат да се почувстваме некомфортно.

Или пък сме недостойни? Защо искат да ми помогнат, имам ли право на това? Ако тези хора някога си позволят да вземат това, което свободно им се предлага, в крайна сметка ще се чувстват виновни и дори тревожни.

Вече сме задлъжнявали. Искаме да бъдем независими, защото вече сме сърбали попарата на това да имаме дългове и да зависим от някого. Прекалено рисковано е в тези трудни времена. Всяко нещо, което застрашава чувството ни за свобода, независимост, сигурност и автономия бива отхвърлено.

И не на последно място, ставаме уязвими, когато сме прекалено зависими. Особено хората, които имат проблеми с доверието, се страхуват, че приемането на услуга, може да създаде дисбаланс, отслабване на статута им в отношенията. Още повече, че ако в предишни отношения са били открити и споделящи всичко, накрая това е било използвано срещу тях.

Можем ли да подобрим приятелствата си?
Мултиплициращ ефект - добротата ражда доброта
ДОВЕРИЕ

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 26 март 2013 г.

Пролетна умора

Пролетта е официално тук , а това означава , че с нея идва и пролетното неразположение и умора. Не се чувстваме добре, уморени сме без причина , спи ни се постоянно, раздразнителни сме, емоциите ни са в двете крайности.

Един от най-добрите лекове за пролетната умора и наченките на депресия са разходките навън. Те са добри както за физическото така и за психическото ни здраве. Тялото ни се движи и умът ни работи активно. Сблъсъкът със зеленината и разцъфването на новия живот са особено благодатни след зимата, когато сме били постоянно вътре и не сме се движили особено много.

Денят се увеличава, слънцето грее все по-силно.
Слънчевите лъчи действат като магически еликсир върху нас. Те имат силен ефект върху благосъстоянието ни.
Разхождайте се навън, прекарвайте колкото се може повече време сред природата. И е безплатно!

Проблеми при наличието на депресия
Хранителни разстройства
Симптоми на депресия при мъжете


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 20 март 2013 г.

Балансът между работата и личния живот



Имаше времена, когато работата ни беше сигурна години напред или поне ние се чувствахме сигурни с нея. Сега обаче нещата са различни.

Високата безработица и ниското заплащане, карат много от нас да работят каквото и да е , стига да имаме работа и да получаваме някакво възнаграждение. Имаме все по-малък избор и се чувстваме щастливци, че все пак имаме работа. Оставаме до късно на работа, взимаме си за вкъщи, защото знаем, че опашката за мястото ни е голяма. Имаме все по-малко свободно време.

Можем ли да балансираме между работата и личния живот?

Обществото се променя и в наши дни е нормално да работят и двамата в едно семейство. Но слабата икономика не обяснява всичко. Благодарение на технологиите днес можеш да работиш от много места, границата между работния офис и дома все повече се размива. Познавам много хора, които работят изцяло от вкъщи. Аз самата отдавна не съм ангажирана с точно определено място, офис и т.н. Смартфоните, безжичния интернет, лаптопите ...... ми дават възможност да комуникирам с целия свят без значение къде се намирам, дали е на къмпинг или хижа в гората или на дивана в къщи.

И тук идва изключително важният момент, колко време да работиш и колко да отделиш на близките си, на себе си. Или да работиш постоянно, може би това ще ти помогне да излезеш от кризата, да си погасяваш кредита , да не живееш всеки ден назаем.

Време за промяна
Какво ни мотивира в работата ни?
Самостоятелни и креативни на работното си място
Работа и игра


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg


сряда, 13 март 2013 г.

Колко важен е сексът за нас?

Обичаме да мислим , че сме рационални същества, овладели сме силата на разума. Интелигентни и разумни сме, взимаме добри решения, но не винаги нещата стават така, както на нас ни се иска.

Умът ни може да бъде мощен, но може да бъде бавен и тромав, когато става въпрос за всички безброй решения, с които се сблъскваме всеки ден. Тогава ние разчитаме на чувствата си , за да ни преведат през света, предоставяйки ни бърз и лесен начин за справяне с рисковете, макар и понякога да сме податливи на грешки. Нашите чувства алармират за много от рисковете, пред които сме изправени, предупреждават ни , когато те са твърде големи.

Размножаването е основна част от човешката биология, както и за всяко живо същество, сексът е голяма част от това. Сексът и възпроизвеждането не винаги са пряко свързани. Сексът е превзел една огромна част от нашия живот, филми, музика, телевизия, Интернет, той продава и той купува. Общо взето диктува ежедневието ни.

Правя сравнение със статиите в моя блог. Тези, които са с свързани по някакъв начин със секса, са най-четени и най-коментирани.

Хората постоянно се интересуват, търсят и четат неща свързани със секса. Причините, поради които го правят са много индивидуални.
Мъжете ли мислят повече за секс или жените? Има правени изследвания, че мъжете имат по-кратък живот, отколкото жените, заради риска свързан с конкурентното поведение .

Поемането на рискове е неразделна част от живота ни, включително и взаимоотношенията ни с противоположния пол, но удовлетворението да бъдеш с някого сексуално или по друг начин, често надвишава риска. На интелектът ни може и да му е трудно да разбере това, но чувствата ни реагират силно и ясно.

Фантазията за съвършената любов
Езикът на тялото Как да прочетем какво чувства партньорът ни?
Любов и секс


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 8 март 2013 г.

Лъжата в отношенията ни


Възможно ли е да казваме нещо без да го осъзнаваме, че го правим? Познавам хора, които лъжат през цялото време и на моменти ми е трудно да повярвам кое е истина и кое от това, което ми казват е лъжа.
Лъжата е един от най-големите факти в социалния ни живот.

Повечето от нас лъжат поне веднъж или два пъти на ден заради обикновени неща , преувеличават или лъжат за напълно несъществуващи и невъзможни неща. Толкова често , колкото си мият зъбите. По-склонни сме да лъжем по телефона или в интернет, отколкото лице в лице.

Често лъжите ни са по-скоро преувеличения, отколкото откровени измислици. Някои от тях са едва доловими, по-скоро от скука . Много лъжи се казват по-скоро да изгладят неловка ситуация. Но има и такива, които защитават крехкото ни его или ни помагат да запазим връзката си от дълбоки щети и унищожение на доверието по между ни.

Някои взаимоотношения, като тези между подрастващи и техните родители са особени изпълнени с лъжи. Учениците и студентите лъжат майките си почти във всеки разговор. Но лъжите тук са малки , да речем по-скоро бели лъжи.

Двойките, които живеят заедно не се лъжат толкова често, но пък тук лъжите са склонни да бъдат големи с предаване на доверието.
За да разберем защо някой се крие зад лъжата, трябва да преценим защо точно лъже и какви лъжи използва. Обикновено има проблеми със самочувствието и не е щастлив със себе си. Лъжем , защото искаме да изглеждаме по-вълнуващи, така ще ни обичат повече. Нуждаем се от много приятели.

Децата, които лъжат често се нуждаят от повече внимание от родителите си. Прибягват до лъжи когато им се роди братче или сестриче или когато родителите са погълнати от собствените си проблеми. Това също може да е сигнал , че нещо се случва в училище или в детската градина, нещо което се нуждае от поправяне. Разумно е в такъв момент родителят да обърне внимание какво става.
Когато възрастен лъже, самият той е под някакво напрежение и не се чувства комфортно.

Какво се случва когато любовта ни не успее и е отровена от лъжи?
ДОВЕРИЕ
Лъжата между нас


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 4 март 2013 г.

Планиране на бъдещето в настоящето


Не пропускайте днес, докато мечтаете за утре.

Задълбоченото планиране на бъдещето ни е от съществено значение за нас. Поставянето на целите в дългосрочен план ни помага да изчистим пътя от бодливите тръни, които има по него. Мислим за бъдещето на децата си , за развитието на бизнеса ни утре, за не достроената ни къща, за местата, които плануваме да посетим. Планове, планове и пак планове. А какво се случва с настоящето ни, докато бленуваме за бъдещето?

Има ли риск да пропуснем важни моменти от живота си , докато кроим планове за бъдещето? Да пропуснем как децата ни порастват, а ние сме затрупани от работа за да им осигурим по-добро образование и по-добро бъдеще. Мечтаейки за това как ще станат лекари или адвокати, изтърваме може би най-важното, да бъдат щастливи.

Колко полезно ще е това за тях? Може ли частният колеж и скъпият университет да заменят самотното и нещастно детство? Съмнявам се.
Плановете са като пътни знаци, които ни помагат да си представим пътя напред, но не трябва да изключваме момента , в който може да се отклоним. Това отклонение може да се окаже причина за нова , по-пълноценна посока. И тук идва ред на гъвкавостта. Тя ни помага да се справяме с новите предизвикателства на живота , с нещата , които не сме предвидили, и които не зависят от нас.

За това наслаждавайте се на живота тук и сега. Правете планове за бъдещето, но знайте, че нещата не винаги зависят от нас.


Къде се намира щастието?
Парите във взаимоотношенията ни
Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 19 февруари 2013 г.

Щастливи ли сме, когато имаме всичко?


Можем ли наистина да имаме всичко. Да бъдем твърде щастливи, твърде богати. Да бъдем прекалено уверени в себе си? Твърде изразителни? Твърде красиви? Твърде умни?

Психологическите променливи, личностните черти, уменията и способностите ни криволичат, когато става дума за ефективност и благополучие. Твърде много от нещо не означава, че всичко е наред.

За да бъдеш личност , се нуждаеш от едно умерено количество самочувствие. Доза нарцисизъм е необходима за ефективността на всеки лидер. Самонадеяните или силно нарцистични лидери, често са арогантни и склонни да преминат границите. Освен това, тъй като са сигурни в себе си и си мислят , че никога не грешат, грешките им остават нерегистрирани и могат да доведат до провал.

На кои други личностни черти обръщаме внимание: прекалено много добросъвестност и човек става перфекционист, не може да завърши задачите си, защото те не са перфектни. Твърде голямата откритост, затруднява взаимоотношенията, а постоянното съгласяване позволява на другите да се възползват от нас.

Ние считаме, че емоционално изразителните , са чувствителни и на моменти губят способността си да контролират и регулират притока на тези емоции. Често това е в ущърб.

Какво ще кажете за твърде интелигентните? Наблюденията ми върху лидерството предполагат, че ако лидерът е много по- интелигентен от последователите си, не е ефективен, защото ще има затруднения да се свърже с тях. Умерените нива на интелигентност са най-добри, което ни води към извода, че балансът има значение.

Най-успешните хора са може би тези, успели да намерят баланс в отношенията с другите, баланс в отвореността , баланс в увереността, баланс в емоциите, баланс със себе си.


Тревожност и безпокойство
Дали работното ни място е фабрика за стрес?
Тайната на щастието
Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg